Кючекът „Илиада“

Николай Фенерски Последна промяна на 31 октомври 2013 в 08:34 19833 6

Николай Фенерски - редактор на алманаха
Николай Фенерски - редактор на алманаха "Резерват Северозапад"

Практическо помагало за даскали в училища с преобладаващ контингент от орки, гоблини, мангусти и други мнозинства при изучаването на старогръцката класика

Значи, колеги, подходът требва да е новаторски и съобразен с културните особености на народонаселението, което имате честта да обучавате по Български език и литература в девети клас. Ръководството не е подходящо за елитни гимназии, в които бъдещите емигранти не са запознати с песните и танците на народите.

И така, в началото бил гневът на Ахил. Викам на тия моите негодяи давайте, кажете нещо по темата за гнева на великия герой. Голем тарикат е бил тоя син Пелеев, рожба на Тетида, а? Сестра Питка и на Брад Пит брат му ги гледахте в мултимедийния кабинет, сега вие сте наред да ми помогнете с текста на новия хит. В началото, разбира се, почваме именно с тоя гняв:

Ах, тоз Ахил,

как се разгневил!

Повтаря се 4 пъти в ритъм, удобен за подрусване. Ама леко подрусване, щото в началото требва да има въведение, не може от вратата за краката. Ахил, братлета, се ядосал много, щото оня бастун Агамемнон му се направил на отворен и му гепил женската. Тя тая женска първо я бил гепил сам Ахил от татко й, ама на нея май й харесало, щото не пише да се е дърпала. И ептен циганска работа станала - първо единият я краде, после другият. Но понеже Ахил е наше момче, биткаджия и скандалджия, който не понасял да го командват разни корумпирани политици, се засегнал дълбоко от това унижение и решил да си отмъщава. Тук в новия музикален хит требва да направим малко ретроспекция, за да разясним откъде е тръгнала целата история и що се стигнало до тия мелета:

Евала, бре, Ленче, евааала,

евала, бре, Парисее, еваала.

По такъв начин, ученици, изразихме преклонението си пред красотата на тия класически образи. Ленчето била извънбрачно дете на оня лешник Зевс, той където завърнел, все деца правел, Хера, горката, в чудо се видела с такъв съпруг, коцкар голем се извъдил. За Зевс у песента нема да става дума, но може да направим и вариант с възклицание на заден план „Зевсе, Зевсее, курварино мръсен“. В никакъв случай не требва да взимате пример от разни такива разпръчили се божества, молим ви се. Ама викате, че бил началник - е така ли требва да се държи един началник, питам?

Можем стиха с Парис да го доукрасим с нещо по-съвременно, за да добие по-стилно звучене, независимо от леката еклектика, която ще се получи:

Ах, леле, лелее, малее ле, ах леле, лелее, Париисе,

Ах, леле, лелее, Парис (беквокал: Хилтън),

Ах, леле, лелее, Ленчеето.

Колеги, не е лошо да направите и лек анализ на морала на тия двамата лирически герои. Пропаднали типове. Ленчето била омъжена за цар Менелай, имала си всекакви екстри, палати, мерцедеси, обаче леката жена си е лека жена. Не й стигало целото това имане, взела нашата, че избегала с Парис на неговия шибан кораб накъм Троя. А Парис с кой акъл, значи, откраднал жената на Менелай? Ама айде, мъж е, простено му е, дето се вика, те мъжете като им омекне мозъкът, за нищо не стават. Та пак опираме до низката нравственост на древните гърци. Натиснал тоя кавал Парис Ленчето на целувки, и на нея й прималяло. Правили, каквото правили, ама нужно ли е да я гепи от съпруга й? Верността е добродетел, ученици, а думата добродетел означава обратното на порок. Обаче не знам как да ви обясня разликата между тия неща, щото във вашата скала на измервания липсва половината координатна ос. Нали ме разбирате? Не? Нищо. Да продължим нататък с литературния конфликт. За да разширим темата и да засегнем не само Омировите персонажи, е добре да направим леко въведение към други автори:

Е, бре, Патрокъле,

е, бре, Софокъле,

тоз Патрокъл станал е на кокал.

Тук едновременно със сюжета на „Илиада“, в който Патрокъл, аверчето на Ахил, се споминал скоропостижно (това визираме със станал е на кокал, демек умрял, изстинал и се сдървил), разкриваме и името на друг славен древен грък, автор на други разни истории за изневери, убийства, кръвосмешения и всекакви цигании, за които ще говорим в друг час, когато стигнем до кючека „Антигона“.

Тук можем като припев да добавим четирикратно повторение на началото, защото гневът на Ахил е двигателят на сюжета, дето казват старите даскали, и не бива да забравяме първопричината за разгорелите се страсти:

Ах, тоз Ахил,

как се разгневил!

Щото той нали за втори път се ядосал, много нервно и неуравновесено момче бил, ама тогава по училищата си немали педагогически съветници да го посъветват и го изпуснали. Колеги, гневът требва да се потиска, колкото и некой кирлив телетъбис от вашите да ви вади нервичките и да ги навива на кълбенце в час. Разбирам ви, че искате с лопатата през гърбината, ама ако почнем и ние като Ахил, докъде ще я докараме, питам аз?

Ученици, на това место стигаме до кулминацията и е задължително да вкараме в екшъна и другия пич, Хектор:

 Зънгър - лънгър, Хектореее,

зънгър - лънгър, директорее.

С междуметието зънгър - лънгър изграждаме образа на един добър съпруг и баща, какъвто е Хектор за разлика от всички споменати дотук прелюбодейци и мискини. Зънгър - лънгър като особено звучна формула пресъздава и усещането за битката между двамата големи тарикати - зънгър - лънгър правели техните мечове и копия, зънгър - лънгър правело тръпнещото сърчице на съпругата Андромаха, която наблюдавала с трепет своя любим от висотата на градските стени.

И неминуемо ще стигнем до развръзката и финала, където не бива да пропускаме да въведем интертекстуални препратки и злободневни публицистични елементи:

Лески каручкаа, мале ле,

Ахил Пелеев, лелее ле.

Бас, мечо, бас, куцо магаре, малелей.

Хектор е мъртъв, лелеелей.

 

Евалата, Бойко, еваала,

Бойко Орешарскии, еваала

Евалата, Сержи, еваала,

Сидер Местански, еваала.

И това е в общи линии, колеги. Очаквайте в следващите издания на помагалото споменатия вече кючек „Антигона“. Ученици, благодаря ви за съдействието и с госпожата по музика очакваме атрактивни предложения за звуково оформление на нашия нов хиторазбивач.

Най-важното
Всички новини
Най-четени Най-нови
За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

25.01 2014 в 07:39

БРАВО КОЛЕ !!! ИЗКЛЮЧИТЕЛНА РИСУНКА НА ДЕЙСТВАЩОТО ДАСКАЛО!

01.11 2013 в 17:29

По подобен начин безсмъртните траки, владеещи планини и долини, разполагащи с дивеч, ревниво тачещи своите богове и обичаи един ден изчезнали. Не изчезнали, но замълчали и не се обадили повече. Не че са млъкнали, ами престанали да казват кои са и защо са? Престанали да търсят всеобхватното знание, защото го придобили и като видели какво ще се случи, онемели! Какво е станало в онзи ден историята не ни допуска да узнаем, но можем да си представим. Траките разбрали, че чрез своите събратя- гетите са обиколили и дарили със знания Цяла Евразия, даже и отвъд Атлантика са минали и са плъзнали по американските два континента. Безсмъртните, които пиели гъсто вино до такава степен не са имали нужда да пишат и четат, че единствено лаврови венци от злато носели и излизали само, за да пируват. Какви са били песните и танците им? Ами,както днес - кючек. Обожавали са огнените ритми и кръшно извиващата се снага на младите моми и са се наслаждавали всеобхватно, достигали са върха на екстаза и пълната самозабрава- прилична единствено на Боговете. Вино и ритми по цели нощи, сякаш има нещо и днес от онези хора тук при нас. Ние не искаме да знаем и да чуем за земните нещастия, сякаш онова време е днес , а днес е тогава. Пием в захлас и търсим вечния екстаз, а знанието ни уморява, защото сме осъзнали вечния порив към безсмисленото безсмъртие и отегчено величаем прага на отвъдния вечен живот,където Орфей ни поднася своите вечни хоризонти. И наливаме от плътната отвара,която гърците и невежите римляни така просташки разреждат с вода, за да я вкиснат и съсипят, а дивите гали я полагат в дървени бурета, за да я покажат след 100 години,когато никой не може да се наслади на свежестта на плодовете, и отпиваме, знаейки че животът е тук и сега и само досегът с безкрая ни задоволява. Как ли Омир би искал да ни задоволи с божествените си песни,които нашите деди са измислили, за да ги преразкаже на своя диалект от своя край? Затова ще леем вино, ще режем дивеч и ще го печем и пак ще пеем във възхвала на отвъдната стая, която ни ласкае да я посетим , за да бъдем вечни. Ще забележите, че всичко тук се руши, но не! Излиза истинската природа на онези,които са тук! Онези,които са честни и не приемат лъжливите обещания за вечност и екстаз, защото знаят какво е вечност и екстаз. Знаят смисъла и са отрекли суетата на ежедневието. Дали съвършенството ги е отрекло и погубило или ги е пренесло през вековете, за да бъдат учители на изпростелите си наследници или не е дошло тяхното време, за да познаем, че знанията ни отвеждат до техните двери, до техните въпроси и до тяхната безпомощност? По тези земи са живели смели, достойни притежатели на космополитни знания- те са в основата и тя избива, защото надстройката от пришълци не може да се приспособи и приеме същността на живота. Не цветът на кожата , а наследството,което носим води нашите дни и постъпки. Живеем нешастно, защото го оценяваме по начин,който е неприсъщ за нашето наследство и не признаваме , даже не се замисляме относно нашата действителна същност. Дори я крием и се срамуваме да кажем сякаш Бог не ни е направил това,което сме. Дните от нашия живот са като дните на нашите предци, а оценката за живота, радостта от него не се е променила и затова противоречието с нещастието като съвременна оценка е неизбежно- кючекът бил лош, неестетичен, цигански, всъщност това е част от нашата същност,която ни е предадена по наследство,колкото и да не ни се вярва. Живеем в света на своите предци и отрицанието на този свят е неразбираемо и води до страдание. Някои казват:"Ще си изгубим-изгубихме си земята!" Не! Напротив можем да изгубим себе си-земята с достойните за нея ще останат другото вятърът ще го извее и ще минат векове, земята ще стои, хората ще я обработват, другото ще отлети. Това, на което се учим, е онова,което всички ние носим във себе си стига да бъдем честни със себе си и да го признаем.

01.11 2013 в 14:11

Така е по-добре Фенерски, скъса с пресиления северозападен диалект, нали. Или от офнюза са те скастрили за мръсните изрази, които употребяваше - "изПлесъци" и т.н.

31.10 2013 в 16:14

Учителю Фенерски, с тоя материалец направо бръкнА в контакта - шес' от 'секъде! Напоследък много мои познати, учени и грамотни хора, повдигат препирни за актуалността на преподавания в училището материал. "Требва да са олекоти програмата, щото децата не разбират". Викат, че т'ва дрвногръцкото е напълно излишно, както е излишна и ненужна възрожденската литература, 'щото видите ли, била неразбираема за подрастъка. Ми нали за това го пращаме на училище, да си напрегне мозъка, да положи усилие, да се замисли, ако не може да мисли - да 'земе да са научи. Обаче общото настроение е такова, че от учениците се очаква най-вече да си спестят усилието. "Не било практично", а от кой амвон я ръси тая мъдрост, не ти казва. Вбесявам се от това малодушие, защото то е проводник на всичките ни беди. Защото изключва труда като компонента на всяка реализация, защото прокламира гръмко, че на хляба мекото ще ти дойде Е така, без усилие, без заслуги, защото "ми се полага". Нема да стане и никога не е билО... Или ще си възпитаваме децата как си требва, или нема какво да се оплакваме. А за усилията на учителя - от мене поклон.

31.10 2013 в 11:23

Уникално!!!! Да се въведе в някой учебник!!! С нетърпение чакам следващото :))))

31.10 2013 в 09:11

евала Коле, евала, добре се забавляваш ,ма имали некой у таа дръжаа да те чуе(прочете) па и да сване за неизбежната проЗтотия обгърнала таа земня от преди около 600 годин и че а обгръща още толкова!шото проблема да е станал генетически. А за 9ти клас не си прав, щото нема мангал да е стигнал до там.