64 години от смъртта на Елин Пелин

Последна промяна на 03 декември 2013 в 00:01 5533 0

Елин Пелин
Елин Пелин

На 3 декември умира един от най-големите български писатели - Елин Пелин.

През 1877 г., в село Байлово се ражда едно малко момче, което в годините ще се открои като майстор на разказа, виден културовед и един от онези значими съзидатели, които обръщат голямо внимание на българското село. Името му е Димитър Стоянов, но в обществото той остава известен с псевдонима си – Елин Пелин. Той отраства в семейството на Йото Варджията – мъж с  всестранни таланти. Бащата се занимавал предимно със земеделие, но бил също зидар, дърводелец, а често се случвало да поправя и коли. Родът на Елин Пелин се  заселил в Байлово в началото на ХIХ век. Селото отдавна било опустяло, заради историческите събития от последните години. В търсене на спокойствие, прадядото на великия писател започнал да живее в изоставеното селце и така дал началото на неговото възраждане. Неговият внук Йото се утвърдил като една от основните фигури  в Байлово, той бил уважаван и ценен от своите познати. Имал цели 11 деца, като Димитър бил най-малкият от всички.

 В селската действителност в която растял бъдещият писател учението не било особен приоритет, дори напротив. Самият Елин Пелин твърди, че в цяло Байлово единственият грамотен бил неговият баща. Йото бил човекът, който изградил своите деца по един необикновен начин. Семейството било не кой знае колко заможно, но много будно. Възрожденският дух на епохата обхванал изцяло бащата и той силно настоявал неговите синове да се изучат. Често той носел на малкиия Димитър книги. Тъй като Йото работел на селския пазар като продавач на вар, той имал възможността понякога да купува четива за семейството. До Елин Пелин стигнали едни от най-значимите произведения на тогавашната епоха – “Рибният буквар” на д-р Петър Берон и едноименния роман “Под игото” на гениалния Вазов. Срещала се и бунтовна литература, дело на революционери-писатели като Каравелов и Ботев. Според много изследователи, именно тези книги го запалили изключително много по четенето. Димитър бил старателен ученик, завършил основно училище, а по-късно и прогимназия. Той обаче никога не прекратява интереса си към литературата. В годините се запознава отблизо с достиженията на българските и руските автори, тъй като те били сравнително достъпни. След края на прогимназиалния курс, Елин Пелин се заема и за работа. Става даскал в родното село, като междувременно прави опит да влезе в художественото училище в столицата.

 Освен четенето, Димитър също много обичал и да рисува. След провала по време на кандидатстването, той отново се връща  в Байлово, където вече активно започва да се занимава с писане. Селската действителност в която живее и е прекарал голямата част от живота си оказва силно влияние върху творчеството му. Впечатленията останали от детството в главата на Елин Пелин са абсолютно достатъчни за да пресъздадат реалната, динамична и често трагична обстановка в която живее българският селянин, неговите тревоги и неволи, неговото щастие и при най-малките жестове на съдбата. В края на XIX век, след като е оставил зад гърба си няколко творби, писателят заминава за София. Там веднага се сблъсква с обстановката в големия, бурно развиващ се град. Финансовото му положение става изключително тежко, като творецът едва свързва двата края. Въпреки трудната ситуация обаче, талантът му е забелязан и младият автор създава контакти с важни обществени личности. Един от тях е известният професор Иван Шишманов, който му помага да си намери работа. Годините чак до напреднала възраст на писателя са изключително динамични и изпълнени с приключения. В началото на ХХ век, след кратка работа като библиотекар е командирован във Франция. Там работи в Нанси и Париж, а в последствие се връща в България.

 Заедно с гениалния поет Пейо Яворов, Елин Пелин става пазител на хранилището на Народната библиотека в столицата. По-късно е директор на къщата-музей на Иван Вазов,  като междувременно не се отказва от литературната си дейност. Първоначално с нея той започва да се занимава още в ученическите си години, като праща свои разкази в разни списания. В по-нататъшното му, по-зряло творчество образите стават все по-истински. Това донякъде се дължи на факта, че много от тях са заимствани от някои реално съществуващи личности, от родното село на автора – Байлово. Първите разкази от “зрелия” период на Елин Пелин са “Ветрената мелница”, “Напаст божия”, “Андрешко” и др. Много от тези по-сериозни творби са обвързани с чутовен трагизъм. Един от характерните персонажи е този на селския даскал, чиято тежка участ често е описвана от перото на автора. Въпреки мрачните събития които описва, в разказите му винаги се намира местенце и за чистата красота на природата. Обект на писанията му става рухването на патриархалното общество в името на новите прогресивни идеи на века. Тези събития са описани най-добре в повестта “Гераците”.  Годините на войните малко изменят и стила на самия автор. По време на Първата световна в творчеството му като ценност заляга патриотизмът. Именно тогава е издаден сборникът “Китка за юнака”. В годините след войната пък от печат излизат стихотворения и фейлетони, очерци, поеми и басни. С името на Елин Пелин се свързват и някои от най-прекрасните детско-юношески произведения. Едва ли има някой който да не е чувал за “Ян Бибиян”, или пък за “Кумчо Вълчо и Кума Лиса”.

 Трудовете на писателя са известни не само в родината, те са превеждани на около 40 езика и четени в много други страни. До 1944-та освен с писане, Елин Пелин продължава да работи в къщата-музей на Вазов. След преврата на 9-ти септември същата година, един комунистически деец прави опит за убийството на писателя. Той обаче се припознава и вместо него, убива редакторът на в-к “Българан” Борис Руменов. Въпреки популярността си, писателят е принуден да търпи големи лишения. В материално отношение той никога не става заможен. Умира на 3 декември през 1949-та в София. В историята остава като човек който е преживял повратностите и динамиката на действителността в България от следосвобожденския период до зората на социалистическия строй. Зад гърба си оставя изключително наследство, което и до днес го откроява като един от най-заслужилите културни съзидатели.

Повече за българската история научете на сайта www.bulgarian-history.org

Виж още за:
Най-важното
Всички новини
Най-четени Най-нови
X