Quantcast

148 години от рождението на Луи Айер - българският швейцарец

Екип "Българска история" Последна промяна на 17 ноември 2013 в 05:10 11332 6

Луи Айер
Луи Айер

На този ден през 1865 година в далечна Швейцария е роден Луи Айер. Неговата история преплита по един необикновен начин спортния дух, военния кураж и смелостта и любовта към България. С право можем да наречем швейцареца основоположник на спорта в България, а още по-интересното е, че той губи живота си край Дойран, биейки се за България срещу народ, говорещ майчиния му език.

Луи Айер е роден в Хомберг, кантон Берн, Швейцария, през 1865 година. Получава добро образование в Лозана, Женева и Ньошател, след което сам започва да преподава спортни дисциплини в град Вьове. Повратна точка в живота му се оказва 1893 година. Тогава по покана на българският просветен министър Георги Живков, Луи Айер, заедно с още девет други швейцарски педагози, е поканен в България, за да положи основните на спорта и спортното образование в страната. Едва ли тогава самият Луи Айер е предполагал, че това решение ще предопредели живота му и ще направи така, че името му да остане завинаги в историята на България и да звучи далеч по-българско, от което и да е българско име.

За останалите деветима се знае, че Даниел Бланшу е бил изпратен в Кюстендил, Алоис Бюнтер – в Търново, Жак Фардел – в Казанлък, Шарл Шампо – в София, Август Бехер – в Пловдив, Виктор Роберти – в Силистра, Емил Кюпфер – в Габрово, Шарл Дюванел – в Русе. Има сведения, че на 14 май същата година Жорж де Режибюс демонстрира за първи път играта футбол в двора на Мъжката гимназия във Варна, откъдето тръгва и становището, че най-популярния спорт в България тръгва от морето.

Луи Айер се отнася изключително сериозно към дадената му задача и скоро след пристигането му в България се основават и първите Юнашки дружества – местата, в които българите спортували. Може да се каже, че тези дружества са предвестниците на днешните спортни клубове. Официалното им наименование било клубове “Юнак”, а при избухването на Балканската война през 1912 година тези спортисти доброволно образуват “Юнашки легион” от 205 човека, който се включва активно в бойните действия. Командир на тази част е Луи Айер, който след началото на военните действия веднага изявява желание да се включи в армията и именно по негово усмотрение е организиран и този “Юнашки легион”. За проявения героизъм в хода на войната Луи Айер е произведен в български офицерски чин подпоручик и два пъти е награждаван с кръст “За храброст”.

След края на Междусъюзническата война Луи Айер не се отказва от желанието си да помогне всячески на България.Той използва целия си авторитет на известен в цяла Европа спортен деятел и издава на френски книгата “Pro Bulgaria” (от латински “За България”). В нея той защитава яростно българските интереси и заклеймява пропагандата на тогавашните български съседи, които по всякакъв начин се опитват да злепоставят България и да и изградят образ на агресор. Всички приходи от книгата пък, Луи Айер дарява на българските ветерани от войната.

При началото на Първата световна война швейцарецът отново изявява желание да се включи като доброволец в българската армия. Осъзнали важността му и искайки всячески да запазят живота му обаче, българското командване го зачислява към обоза. Луи Айер яростно протестира срещу това и в крайна сметка отново се включва активно в бойните действия като офицер в редовете на 33 пехотен полк. Именно тази му постъпка и желанието му да застане редом до българите срещу французите, които говорят майчиния му език, е последното доказателство за огромната любов на Луи Айер към България. Последното, защото именно по време на боевете край Дойран Луи Айер губи живота си на 2 септември 1916 година. Погребан е в село Чаушли (днес Македония, без жители).

Разказахме ви тази история с надеждата името на този швейцарец да стане малко по-известно на всички нас и когато чуем, че някоя улица се казва Луи Айер или посетим стадиона в Силистра, който също носи неговото име, да си спомним за този храбър човек, отдал живота си в името не на неговата родина, а на нашата. Нека всички ние се поучим от този урок по родолюбие дошъл не от нашата страна, а от далечна Швейцария. Направим ли го, смъртта на Луи Айер няма да да е била напразна.

За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

18.11 2013 в 10:53

Защо при опит да споделя новината във фейсбук пред нея се пръква снимка на владимир зидаров - айшето?

17.11 2013 в 23:50

Тези статии са глътка свеж въздух в нагнетената с омраза тематика на протестите. Поздрави!

17.11 2013 в 14:54

Точно заради тези Ваши материали Ви чета!

17.11 2013 в 12:43

"името му да остане завинаги в историята на България и да звучи далеч по-българско, от което и да е българско име."Само с едно изречение сте в състояние да развалите цяла статия...

17.11 2013 в 11:14

+1

17.11 2013 в 07:10

Поздравления за екипа "Българска история" и въобще за OFFnews! Чета Ви с удоволстбие.
Искренно се надявам управляващата аморална клика ако не Ви чете редовно то поне да го прави от любопитство !