На този ден през 1919 година в село Брестовица се ражда един човек, който оставя ярка следа в световната наука. Името му е Петър Петров и стои зад изобретяването на първия дигитален ръчен часовник, първата компютъризирана система за измерване на замърсявания, телеметрични устройства за метеорологични и комуникационни сателити, първият в света безжичен сърдечен монитор, както и множество други апарати и авторски методи. Считан е за един от най-продуктивните изобретатели в света през втората половина на XX век.

Петър Петров е роден на 21-ви октомври 1919 година в село Брестовица. По време на Втората световна война постъпва във Френския чуждестранен легион, но е заловен от немците и е изпратен въввоеннопленически лагер в Полша. Връща се в България през 1941 година и става царски офицер. Участвал е като почетна охрана и при погребението на турския президент Кемал Ататюрк. Заминава за Германия и учи инженерство, механика и корабостроене. През 50-те години се премества в Северна Америка. През 1951 година работи в Торонто, Канада, а две години по-късно за американските военновъздушни сили и помага за разработката на първия комуникационен космически сателит. През 1963 година е поканен да работи за НАСА по програмата “Аполо” за конструиране на ракета, която да бъде изпратена на Луната.

През 1968 г. българинът започва собствен бизнес и фирмата му “Кеър илектрикс” разработва първите в света безжични монитори за наблюдение на сърцето в болнични условия. Предприятието прераства в “Електро дейта” и през 1971 г. пуска на пазара прототипа на електронния ръчен часовник. Той е наречен “Пулсар” и по онова време се продава за 2100 долара. През 1975 г. Петров създава нова фирма – “АДС служба за околна среда”, която започва да произвежда компютри за измерване на замърсяването. Стартирала с първоначална инвестиция от 13 хил. долара, фирмата се превръща в гигант с годишен доход от 50 млн. долара.

Петър Петров безспорно е един от най-успелите българи в историята ни.  За това свидетелства и личния му живот – изобретателят има 52-годишен щастлив брак и трима синове, които наследяват таланта му и се развиват  в научната сфера. По това време обаче в България той е набеден за враг на народа и дори му дават задочна смъртна присъда, която по-късно е отменена. За разлика от това, в Америка Петров е награден с редица награди и отличия. Под некролога на Петър Петров публикуван в “Ню Йорк Таймс”  през 2003 г. е цитиран един от неговите синове, Ралф Петров, който смята, че е ирония баща му да почине от естествена смърт.

„Той винаги се надсмиваше над опасността и смъртта. Не  е трябвало да доживее до 20 -ия си рожден ден с рисковете, които е поемал , камо ли до 83-ия. Мисля, че ако можехме да комбинираме Индиана Джоунс с Томас Едисон, резултатът щеше да бъде баща ми.”