Битката на народите при Лайпциг

На 16 октомври 1813 година започва битката при Лайпциг, останала в историята като битката на народите. Това е най-голямото сражение по време на Наполеоновите войни и най-голямата битка в световната история до началото на Първата световна война. В нея участват колосален брой войници. Някои сведения сочат, че те били около 500 000 души. Въпреки военните триумфи по време на управлението си, френският император Наполеон Бонапарт претърпява поражение от обединените сили на Шестата коалиция.

Сражението се води на територията на Саксония, близо до град Лайпциг, и включва германски войски, както от едната, така и от другата страна (част от армията на Наполеон е от войски от неговите съюзници от Рейнския съюз). Срещу редиците на Бонапарт се изправят Австрийската империя, Прусия, Руската империя, Швеция. Сражението трае три дни. Въпреки повечето жертви (около 50 000), врагът смазва Наполеоновите войници, от които 30 000 биват убити, а други 30 000 пленени.

Битката има решаващ характер за последвалите военни и политически действия — тя води до нахлуването на коалиционните сили във Франция през 1814 година и до първото оттегляне на Бонапарт от престола.