На 26 октомври 1185 година избухва въстанието на Асен и Петър

Последна промяна на 26 октомври 2013 в 00:01 14357 5

Църква Св. Димитър
Църква Св. Димитър

Днес се навършват 828 години от въстанието на братята Асен и Петър, което води до отхвърляне на византийската власт от българските земи. В следващите  редове може да разберете подробно събитията около бунта и възстановяването на българската държавна традиция.
 
В началото на 80-те години на XIIв. Византия постепенно загубила властта си на север от Стара планина. Непрекъснатите нашествия на варварските народи на юг от Дунав принудили българското население да се защитава само. Така то постепенно свикнало да носи оръжие, въпреки че било под властта на императора. В тази атмосфера като лидери на недоволните българи се откроили двама братя – Белгун-Асен и Теодор. Те били родом от град Търново като за произхода им и до днес се водят спорове. В науката са изказани няколко основнитеории. Едната е, че те били от кумански произход, като в нейна защита се изтъква факта, че през цялото управление на Асеневци куманите са били верен съюзник на българите и са воювали рамо до рамо с българските войски. Освен това имената Белгун и Асен са с тюркски произход. Според друга теория, главно защитавана от румънски учени през XX век, Белгун-Асен и Теодор са власи, тъй като изворите от онова време те са наричани точно така. Тази теория едва ли обаче трябва да се взема насериозно, тъй като е доказано, че през XI и XII век византийските хронисти са наричали власи скотовъдците, обитаващи планинските райони на Балканите, като това основно били българи. В последно време все по-популярна става теорията издигната от професор Василка Тъпкова-Заимова, според която произходът на братята е от т. нар. миксобарбари – т.е че в жилите им тече смесена кръв, в резултат на множеството варварски нашествия в българските земи и промяната на демографския фонд.

Докато за произхода на братята се водят спорове, то тяхното самосъзнание не е поставяно под съмнение. Доказателства за тяхното българско съзнание са фактите, че в печатите на царете от Второто българско царство се чете „цар на българите”. Освен това Теодор приема името Петър след като се обявява за цар на България, след което се насочва и към старата столица Преслав, като всичко това показва приемствеността на първите Асеневци с Първата българска държава.

Белгун-Асен и Теодор внимателно следели ситуацията на целия полуостров и си направили правилния извод, че след загубите на Византия от сърби и маджари, както и норманите,империята далеч не е в най-доброто си състояние и че точно сега е моментът българите да се вдигнат и да потърсят освобождението си. Оставало само да се изчака удобен повод за това. Той не закъснял и през 1185 година братята отишли при император Исак II Ангел с искане да бъдат включени в прониарските списъци и освен това да им бъде дадена земя около Търново. Императорът обаче отказал тези искания, което било достатъчно чашата на търпение на българите да прелее окончателно, след като преди това Исак II бил вдигнал за пореден път данъците. Причината била сватбата му с унгарската императрица Маргарита, като за да намери нужните пари той измислил нов данък, засягащ предимно българското население около Стара планина, тъй като според него гражданите на империята трябвало да предадат още животни, а именно българите се занимавали основно със скотовъдство. Когато братята се върнали в Търново, те се възползвали отлично от силната религиозност на българите и недоволството им от данъците. Въстанието било обявено през 1185 година в Търново, при освещаването на храна на свети Димитър. За случая в града се били събрали много хора, включително и от други населени места. Пред всички тях Асен и Теодор обявили началото на въстанието, като Теодор приел името Петър и бил обявен за цар на българите. По този начин братята за пореден път показали българското си самосъзнание както и възстановили държавната традиция. Допълнителен стимул за въстаниците се оказала и иконата на свети Димитър, която Асен и Петък им показали. Това накарало българите да повярват, че светецът-покровител на Солун е загърбил византийците и че това е сигурен знак за победата на българите.

Окрилените български  войски, предвождани лично от Асен и Петър напредвали бързо. Първо се насочили към Преслав, като  по този начин за пореден път доказали приемствеността си с Първото българско царство. След превземането на Преслав Асен и Петър насочили военните действия на юг от Стара планина. Чак тогава византийският император Исак II Ангел реагирал, организирайки три военни похода срещу въстаниците. Първият бил воден от севастократор Йоан и започнал през 1186 година. Този поход обаче не бил успешен, тъй като севастократорът бил заподозрян в преврат и върнат обратно. Следващият бил воден от кесаря Йоан Кантакузин и при него се стигнало до военни действия. За нещастие на византийците обаче Асен и Петър разбили тяхната войска. Тогава императорът изпратил срещу българите Алексей Врана – човекът, който се прочул с победата си над норманите. Талантливият пълководец обаче, като видял силната войска, която му била поверена, решил да се насочи към Константинопол и да организира преврат срещу императора, който обаче се оказа неуспешен. След тези неуспехи срещу българите лично Исак II Ангел решил да тръгне срещу тях. Това се случило през 1186 година, като резултатът от похода бил че Асен и Петър се оттеглили отвъд Дунав, като има две теории за причините,  продиктували тези техни действия. Според едната те се скарали, като Петър предпочел да приеме властта на императора, а Асен бил непримирим противник на каквато и да е зависимост от Константинопол. Според друга теория това било само привидно бягство, целящо да заблуди империята. Каквато и да била причината обаче скоро двамата се завърнали на бойното поле и с помощта на куманите повторно освободили Северна България. След това с подкрепата на Добромир Хриз значително разширили фронта на военните действия. Братята се насочили към Тракия, а Хриз към Македония. Това позволило на българите да държат императора постоянно под напрежение, което го накарало през 1187 година да организира голям поход срещу Асен и Петър. Исак II Ангел първо преминал през Средец, където и зимувал с войската си. Предполага се, че през това време успял да върне и мощите на св. Иван Рилски в града, след което се насочил към Мизия. Първата цел на атаката му било превземането на важната крепост Ловеч. Обсадата обаче не протекла според очакванията на василевса и след няколко месечни боеве византийците така и не успели да я превземат. Това ги принудило да подпишат примирие с българите, останало в историята като Ловешкото примирие. Според него империята признавала властта на българите върху земите на север от Стара планина, като в замяна на това по-малкият брат на Асен и Петър – Йоаница (известен с името Калоян) бил изпратен за заложник в Константинопол.

Повече информация за българската история може да намерите на www.bulgarian-history.org

За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

26.10 2013 в 15:54

+++++
Папагалщини , то и генно изследване правиха на европейските народи и там се видя , че грам азиатско няма в нас , ама как да преглътнем комунистическите теории , дето искат да ни изкарат пришълци ....
Поздрави за статията , но е хубаво да се започне с премахването на неверните клишета от историята ни ....

26.10 2013 в 14:38

Цариград-Търново са си 500км.
Самата войска айде са супер някакви, ама храната трудно да я осигуриш в онези времена

Какво в онези времена, та Наполеон е изпукал от глад.

26.10 2013 в 11:43

Скелетът на цар Калоян е намерен в църквата Св.Димитър заедно с пръстена му. Има възстановка на лицето му по черепа. Династията на Асеневци е толкова тюркска, колкото и Дуло, колкото и другите ни династии, колкото хуните, българите, куманите, колкото сме и ние съвременните българи, румънци, сърби и унгарци, народите около Дунав - никак. Стига с тези тюркски теории!

26.10 2013 в 11:28

25 км пехотата и днеска не минава за ден.
Може и 50, правил съм го, въпроса е какво може накрая. Бойците и железарията са на мястото, но не са боеспособни съвсем, вервай ми. Само частично, и с неимоверни усилия.
Разни спецназове понякога успяват, линейната пехота - почти не го може.
Да долетиш и да умреш на мястото е едно, а да дойдеш и да разпердушиниш някого - друго.
Представям си как ония хора са го направили, сам бих по същия начин . Лесно е, след като някой те еподучил

26.10 2013 в 10:06

Сигурни ли са дати и години,
защото 3 похода + преврат за една година, във времена в които 25км. са се минавали максимум за 1 ден.....