Положението със свободата на медиите в България продължава да се влошава, а журналисти стават обект на заплахи, сплашване и съдебен произвол.

Това се посочва в годишния доклад на международната правозащитна организация "Амнести интернешънъл" за състоянието на правата на човека по света през 2022/23 г.

Новото издание на доклада покрива 156 държави и отчита руската инвазия в Украйна като един от главните фактори за влошаването на състоянието на правата на човека и подкопаване на крехкия баланс на многостранната световна система.

Оттам допълват, че у нас се наблюдава връщане на мигранти и хора, търсещи убежище. Домашното насилие също бележи ръст. Съдилищата са установили дискриминация срещу ромите по време на бунтовете през 2019 г. Хората в неравностойно положение се сблъскват с продължаваща дискриминация.

Докладът е особено критичен за свободата на словото.

Журналисти и независими медии, отразяващи организираната престъпност, корупцията или правата на малцинствата, срещат постоянни заплахи и тормоз, и често стават жертва на съдебни дела, заведени срещу тях от държавни служители и бизнесмени.

Проучване на Асоциацията на европейските журналисти показва, че един на всеки двама журналисти в България е ставал обект на неправомерен натиск, а един на всеки 10 - е бил заплашван от съдебни дела срещу него. Това е оказало смразяващ ефект върху отразяването на новините и е довело до увеличение на самоцензурата. Журналисти и защитници на човешките права, живеещи извън столицата София са особено уязвими към заплашване.

Големите медии продължават да бъдат контролирани от политици и олигарси, което допълнително подкопава редакционната свобода и ограничава достъпа до информация.

Наблюдава се рязко увеличение на броя на бежанците и мигрантите, пристигащи на границата с Турция. Властите са регистрирали над 85 000 пристигнали мигранти миналата година, което е почти двоен ръст спрямо 2021 г. Връщанията на мигранти на границата, често съпроводено с насилие, остава широко разпространена практика.

Правозащитни организации съобщават за трайна дискриминационна практика в системата за даване на убежище, като кандидати от някои страни, включително Афганистан, Алжир, Бангладеш, Мароко и Тунис биват автоматично връщани.

България е приела близо 1 милион украински бежанци, най-вече жени и деца, и осигурила достъп до здравеопазване, социални услуги и обучение на 150 000 от тях, регистрирани като хора, получили временна закрила. Много от тези бежанци са напуснали страната след септември на фона на увеличаващата се несигурност около удължаването от правителството на схемата за настаняването им в хотели. Върховният комисариат на ООН за бежанците призова българските власти да осигурят трайно решение на въпроса с настаняването на бежанците.

В няколко случая властите са настанявали украински бежанци, включително семейства с деца, в центъра за временно настаняване в Елхово, които е предназначен за нелегални мигранти. 

В доклада се констатира, че през август Апелативният съд във Варна отмени решение за екстрадицията в Русия на Алексей Алчин - руски гражданин, които е критикувал руската инвазия в Украйна. Тогава съдът постанови, че предвид политическите възгледи на Алчин, неговите права могат да бъдат нарушение след връщането му в Русия.

Докладът се спира и с положението със сексуалното и базирано на пола насилие.

Случаите на домашно насилие, които се увеличиха по време на пандемията от COVID-19, продължават да бележат ръст. Поправките в Закона за защита от домашно насилие и Наказателния кодекс, целящи да хармонизират допълнително националното законодателство с международните стандарти и да засилят закрилата на жертвите на домашно насилие, не бяха приети до края на миналата година.

Докладът разглежда и състоянието с правата на ЛГБТИ общността в страната.

В него се припомня, че през юни съд в София е постановил Боян Расате, тогава кандидат за президент от Българския национален съюз "Нова демокрация" през 2021 г., да заплати глоба от 3000 лева за нахлуването в центъра "Рейнбоу хъб, по време на което са нанесени материални щети, а служители на центъра са нападнати. Расате е оправдан от съда по обвиненията в насилие.

През юни Европейският съд по правата на човека в Страсбург е призовал България да изплати компенсация на майката на младеж, убит при хомофобска атака през 2008 г.

В съответствие с решението на съда през декември Министерският съвет на България предложи поправки в Наказателния кодекс, с които да се признае хомофобията като утежняваща вината обстоятелство по отношение на някои престъпления срещу личността, включително убийство.

Българските власти засега не са предприели стъпки за изработване на национална стратегия и план за действие за борба с дискриминацията на база сексуална ориентация и полова самоидентификация.

Докладът разглежда опита на България в борбата с дискриминацията. Отделя се място и на положението в България във връзка с правото на частен живот.

В свое решение от януари Европейският съд по правата на човека в Страсбург постанови, че българските закони, свързани с тайното проследяване са в нарушение с Европейската конвенция за човешки права. Съдът постанови, че законите не дават надеждни гаранции срещу произволно и злонамерено следене, а контролът върху събираните данни и занижен.

В две отделни дела ЕСПЧ постанови, че България е лишила от право на глас двама души с умствени увреждания, които са били под ограничено запрещение. Беше установено, че съществуващата в България фактическа обща забрана за хора, засегнати от умствени увреждания, да гласуват е непропорционална и неоправдана.

Конституционният съд отказа да даде тълкуване на националното законодателство, свързано с правото на хората с психични увреждания да гласуват, като посочи, че съответните разпоредби на Конституцията са достатъчно ясни.

Светът

Организацията алармира за нарастващо лицемерие и прилагане на двойни стандарти в отношението към нарушаването на правата на човека от различните държави, което разкрива неспособността на международната общност да възприеме последователен подход за защита правата на човека навсякъде по света.

Западните държави прилагат "двойни стандарти", когато става въпрос за справяне с нарушенията на правата на човека по света, което беше подчертано от твърдия им и бърз отговор на руската инвазия в Украйна, посочват от "Амнести Интернешънъл".

"Решителният отговор на Запада на руската агресия срещу Украйна рязко контрастира с плачевната липса на смислени действия по отношение на тежките нарушения от страна на някои от техните съюзници, включително Израел, Саудитска Арабия и Египет", се казва в изявление на неправителствената организация след публикуването на годишния й доклад в понеделник. 

"Нахлуването на Русия в Украйна е смразяващ пример за това какво може да се случи, когато държавите си мислят, че могат да пренебрегват международното право и да нарушават правата на човека без последствия", казва генералният секретар на "Амнести интернешънъл" Аниес Каламар.

По думите й реакциите на руската инвазия в Украйна дават някои доказателства за това какво може да се направи, когато има политическа воля.

В същото време западните държави пренебрегват "злоупотребите на Израел с апартейда срещу палестинците", както и нарушенията на човешките права в Саудитска Арабия.

Прилагането на такива двойни стандарти насърчава режимите по света да не обръщат внимание на нарушенията на правата на човека и насърчава по-нататъшни репресии.

Каламар призова реакцията на войната в Украйна да се превърне в "модел" за справяне с нарушенията на правата на човека навсякъде по света.

Наречен "Състоянието на правата на човека в света", докладът остро критикува придружените с насилие репресии на иранския режим срещу протестиращите срещу властите, както и опитите на Пекин да сплаши демонстрантите с насилие и заплахи.