Quantcast

Забранените книги

Христо Пелов Последна промяна на 15 септември 2014 в 11:48 16179 13

На днешната дата през далечната 1890 година е родена Агата Кристи. Тя е известна с богатото си творчество, но едно от най-известните й произведения - "Десет малки негърчета", е безмилостно заклеймявано и с променяно заглавие.

Причината за това е наличието на думата "негър". Така книгата излиза със заглавия като "Десет малки индианчета", "Десет малки войничета" и "И тогава не остана никой". На безмилостната цензура е подложено обаче само заглавието, като съдържанието не е променяно.

В историята обаче има множество книги, които по една или друга причина са били забранявани.

Ако за повечето малки и големи произведението на Луис Карол "Алиса в Страната на чудесата" е една чудна история, то за китайските власти това не е така. През 1931 година властите забраняват книгата, като изтъкват, че е опасно хора и животни да се поставят на едно ниво.

През 1955 година излиза и най-известна книга на Владимир Набоков - "Лолита", разказваща за любовната история между мъж на средна възраст и 12-годишно момиче. "Лолита" веднага е забранена във Великобритания. 

Съвсем разбираемо в Съветския съюз е забранена и през 1948 годината книгата на Джорд Оруел "1984" - антиутопия, която е огледална на тоталитаризма. 

Цензурата в Съветския съюз не подминава и Борис Пастернак. Книгата "Доктор Живаго", в която се разказва за Русия след болшевишката революция, е публикувана през 1957 година, но до 1988 година е забранена в СССР. Година след публикуването Пастернак печели Нобелова награда, от която се отказа заради натиска от съветските власти.

"Любовникът на лейди Чатърли" на Д.Х. Лоурънс, "На Западния фронт нищо ново" на Ремарк и "Одисей" на Джеймс Джойс са една малка извадка от шедьоврите, към които цензурата е била безпощадна.

Друга любима детска книга - "Вълшебникът от Оз" - също попада в черния списък заради това, че главната героиня е независима и силна и дружи със странни създания.

Още от Средновековието обаче съществува цензура, която забранява книги заради аморално съдържание, теологични и политически неточности.

"Индексът на забранените книги" е списък, в който се поместват всички книги, които по някакъв начин "рушат моралните устои на обществото". Самият списък, сред които могат да се срещнат имената на най-обичаните автори като Александър Дюма (и баща, и син), Оноре дьо Балзак, Емил Зола, Жан-Пол Сартр и Виктор Юго, е отменен чак през 1966 година.

Забраняването на книги не подминава и България, като то е изключително интензивно по време на комунистическия режим.

Най-известният автор, погубен от комунистическата цензура в България, е Георги Марков, който през 1978 година от убит в Лондон със сачма, пълна с рицин. Убийството е извършено от агент от Държавна сигурност.

Причината - Марков е един от най-яростните критици на комунизма, а неговите "Задочни репортажи за България" разгневяват режима. Интересен факт е, че части от книгата на Марков се изучават в училищата в Полша, Чехия и Унгария.

Друг любим роман на българите също не е бил подминат от цензурата. "Тютюн" на Димитър Димов е бил преработван, като към оригинала се добавят още 250 страници. Според Партията Димов не е направил добро и плътно описание на работническия свят.

Сатиричните "Люти чушки" на Радой Ралин са изгорени през 1968 година, а авторът е изселен в провинцията заради множеството си сатирични и иронични произведения.

Райко Алексиев, Димитър Талев, Блага Димитрова, Атанас Далчев и Йордан Стубел са малка част от талантливите творци, които по една или друга причина са били с осакатени или забранени произведения, които най-вероятно има защо да се прочетат.

За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

16.09 2014 в 09:56

"Джорд Оруел"
Машалла! Простотията върши по-добра работа от всякаква цензура.

15.09 2014 в 17:19

ето за това говоря - нашенецът гледа първо да заплюе вместо да се замисли над смисъла на дискусията. спиноза, благодаря за забележката въпреки че с оглед съдържанието считам, че е напълно неуместна и дебелашка. (сега все едно аз да се заям, че си изпуснал запетая и не уважаваш пунктуацията. просто не ми работи клавиша за главни букви на клавиатурата...)
останете всички със здраве и четете. литературата храни :)

15.09 2014 в 15:52

Пеевски, вземи научи дали България се пише с малка или главна буква и след това казвай кога е било добре и кога зле.

15.09 2014 в 14:59

аз не плюя, нито пък защитавам някого. просто гледам реално на нещата. има ли здравомислещ човек, който да каже, че културата и образованието ни сега е на по-добро ниво отколкото беше преди 20 години?

15.09 2014 в 14:30

Пеевски, всъщност съвсем аналогично няма да се оправим, ако всеки път, когато някой чуе демократ и почва да плюе. Още повочо за общество, което никога не е живяло в такъв строй.

15.09 2014 в 13:28

зори, по мое скромно мнение, проблемът на нашата култура не е в децата на едновремешните комунисти. проблемът е в това, че всеки се извинява с едновремешните комунисти без да се огледа и да се запита какви сме съвременните демократи. едва ли ще се "оправим" щом всеки щом чуе 'комунист' и почва да плюе без въобще да вложи и един смислен аргумент.

15.09 2014 в 12:56

Демокрацията си е наред. Демокрацията, реализирана от комунисти, и по-лошо - от техните деца и внуци, е проблемът на държавицата ни.

15.09 2014 в 12:35

абе не знам комунистите какви са, що са, това историята ще отсъди. на мен обаче ми прави впечатление, че по време на социализма нивото на култура в българия беше в пъти над сегашното. навярно сте прави като казвате, че комунизмът толерира глупостта и послушанието. от днешна гледна точна обаче не знам какво да кажем за демокрацията....

15.09 2014 в 12:30

"Интересен факт е, че части от книгата на Марков се изучават в училищата в Полша, Чехия и Унгария." - тук трябва да се изучава цялата!

15.09 2014 в 12:21

А не сте ли гадни комунистите. Освен това и малоумни. Вероятно като текстът е по-дълъг от 15 реда забравяте началото.