Признавам си, че тая година дори бях забравил за съществуването на конкурса "Евровизия".

Предни години, когато България участваше, чат-пат телевизиите напомняха, че - да го кажа с политическа нотка в гласа, сме под диктата на ПП "Има такъв конкурс". Но сега, когато се отказахме да хвърлим един чемодан с кинти, за да гледаме тая музикална параолимпиада от първия ред, някак всичко отстъпи на заден план и ние се концентрирахме да гледаме песенните конкурси "Гешеввизия", "Коалиционна визия" и още някакви други тъпотии, които, признавам си, са далеч по-скучни и малоумни от самия клет европейски конкурс за естрадни песни...

Както и да е, след една тежка седмица, в която някакви хора с емоционални проблеми се опитваха да се разберат дали да има първи или втори мандат и кой да е първи и кой-втори, най-накрая дойде дългоочакваната вечер на истината. Гешев се прибра в България, а Евровизия стартира лайвстрийма на конкурса.

За да бъда възможно най-обективен, не бях слушал нито една от песните-финалисти. Нарочно помолих колегите да следят двата полуфинала, за да мога аз, необременен, да седна и да напиша това, което мисля.

И финалът започна. Няколко водещи, сред които звездата Алиша Дикстън. Ливърпул е любим мой град, където през 2018 година сбъднах мечтата си да гледам наживо "Меднес". И случих единствения ден без дъжд в града за последните няколко десетилетия...

Както всички знаете, този конкурс трябваше да се проведе в Киев, но дядя Вова, по който все още се подмокря част от целокупното българско население, реши да лекува лабавата си простата, атакувайки Украйна. И в резултат на това конкурсът се проведе в Ливърпул.

Сега... Няма да коментирам инфантилната идея с видеовизитките, които обикаляха между пейзажи от Украйна, сравнявани с Англия и после със страната-участник, защото аз съм израсъл с телевизията на дедо ви Хачо Бояджиев и такива глупости са ме формирали. Та това го оставям на вас. Оттук нататък седях, отпивах чаша "Пади" и си водех записки за всяка една песен. И сега ви предоставям записките си без редакционна намеса. Ако някъде има грешки, те са заради уискито...

Слава богу, смешките и скечовете не бяха много. Стартът бе даден с песен номер 1.

1. Австрия: Тея и Салена - "Who The Hell Is Edgar?" – две дами, облечени в червено и черно пеят опит за модерна денс тупалка. Танцуват като преяли с щрудел. Песента пита "Кой е Едгар" и изглежда това е клетият готик хорър писател Едгар Алан По. Но не, гарванът няма да се появи и да каже "Невърмор", а и песента, уви, не се превърна в сензация.

2. Португалия: Mimicat - "Ai Coração" – Още преди да започне втората песен се молех да не е фадо. Ако искате да се самоубия, пуснете ми 20 минути фадо и съм готов. Оказва се, че не, не е. Песента започва с нещо като руски романс, но на португалски. Следва соло на мандолина. Изпълнителката е облечена в червен китеник. Наливам си ново питие и се замислям дали да не отскоча да смръкна лепило...

3. Швейцария: Ремо Форер - "Watergun" – швейцарците са питали с референдум каква песен да представлява страната на шоколада на Евровизия. И референдумът е решил - баладка. Пианото свири акорди, певецът пее, че не иска да е войник, а ВМРО и "Възраждане" не харесват това и готвят песен за задължителна военна служба. Аз леко заспивам и обмислям да постъпя на свръхсрочна военна служба.

4. Полша: Бланка - "Solo" – Бланка, както знаете, е наполовина българка. И да, това си личи, защото е първото красиво момиче до момента на сцената (като изключим певеца, представящ Швейцария де). Песента й напомня на съвременен прочит на златните хитове на Ейс ъф бейс. Най-вълнуващият момент в песента е моментът, в който Бланка спира да пее и започва да танцува. А бе булгар-булгар, където и да идем по света, сме си най-убави!

5. Сърбия: Люк Блек - "Samo Mi Se Spava@" - сръбската песен плаши. Плаши и изпълнителят, който мяза на главния герой от филма „Здрач“. Пеенето е на ръба на фалшиво, хиатусите и странния инструментал ме оставят в недоумение защо, по дяволите, тази песен е на финал. Междувременно на сцената танцуват извънземни, има дим, нещата излизат от контрол. От контрол излизам и аз и започвам да си пея "Губя контрол, когато теб те няма". В този момент си давам сметка колко хубаво е това, че в регламента на конкурса песните трябва да са максимум 3,30 минути дълги...

6. Франция: La Zarra - "Évidemment" – вземете Едит Пиаф, качете я на 5 метрова стълба, облечете стълбата в рокля...На 30 секунда песента от шансон преминава в евродиско, което, между другото, ако и да е инфантилно, е запеваемо.

7. Кипър: Андрю Ламбру - "Break A Broken Heart" – кипърски левент процвилва на фалцет. После започва балада. Младежът има обица, подобна на тази, която носеше някога Наско Сираков на световното в САЩ 1994 година. Междувременно фалцетът продължава и става нетърпим, но далеч по-нетърпима е песента, която е толкова скучна, че обмислям да си пусна Бг радио...

8. Испания: Бланка Палома - "Eaea" – Португалците ни спестиха фадото, но испанците не ни спестиха фламенкото. Макар че това бе по-скоро някакъв опит за високотехнологично фламенко. Аналогов синтезатор свири барабани, няколко хора пляскат с ръце, Бланка пее „ла луна, ла това-онова“. „Нинйо мийо, чикито мийо“, адска еклектика, която може да разклати психиката ви, особено ако сте имали тежък ден. От песните дотук това е най-ужасната, но, понеже обичам Испания, паелята, сервесата и чуросите, ще се направя, че не съм я чул...

9. Швеция: Лорийн - "Tattoo" – тя вече веднъж спечели Евровизия. Плътен глас, добро сценично решение, песен, която дава заявка да е един от фаворитите за победител (и впоследствие се оказах прав, защото Лорийн разби всички при гласуването и спечели за втори път Евровизия). Някъде тук ми прави впечатление и друго – гледам Евровизия на компютъра си и слушам звука на своите студийни Дженелеци и забелязвам тенденция към леко бавене вече в трета песен поред. Не знам дали аз съм се объркал или има някакъв лек проблем с латенцията в залата в Ливърпул...Или пък това е в резултат от предозиране с естрадни песни от KLETA MAJKA EVROPA…

10. Албания: Албина и Фамилия Алменди - "Duje" – песента започва с фолклорно пеене. Следва вариант на старата песен на Елена Папаризу „My Number One“, но не на гръцки, а на албански. В албанската формация един от певците напомня младия Панайот Панайотов. Фронтдамата пък по нещо напомня Михаела Филева, но, разбира се, Михаела Филева е много по-хубава (а аз съм и фен).

11. Италия: Марко Менгони - "Due Vite" – Марко Менгони е добър певец и симпатяга. Песента му е класическа италианска поп песен и, честно казано, ми харесва. Само кой, за бога, облече Марко като ранната Бионсе...
Като цяло това за мен бе вторият фаворит тази вечер (и впоследствие един от фаворитите за спечелване на конкурса). Но не, това определено е далече от „Манескин“...

12. Естония: Алика - "Bridges" – Алика е стилна брюнетка, която пее скучна и никому ненужна балада под съпровод на механично пиано. В един момент виждаме марката на механичното пиано (роял, простете) – "Естония". Впрочем Естония са страна, която произвежда пиана и рояли и то доста добри – в старото музикално училище имахме такъв и от опит знам, че никак не беше лош. Мацката пее, чувам струнни инструменти, но като цяло вниманието ми не може да се задържи дълго върху песента.

12. Финландия: Käärijä - "Cha Cha Cha" – това е финландско техно. Певецът е облечен в нещо зелено и има нашийник. Колкото и да е странна тая песен, поне се различава от останалите, защото бях започнал да заспивам. Следва бридж, който е като написан от баба ми в час по трудово обучение. А хореографията е направо покъртителна... Само че това, което не познах при гледането на песента бе, че именно тя ще е скрит фаворит от вота на зрителите. Което пък ме кара да мисля, че подценявам фрийк поп музиката с джендър неутрални послания. Време е да наваксам в това отношение, че да съм по-точен в преценките си.

13. Чехия: Весна - "My Sister's Crown" – и тук имаме българска връзка – една от мацките в чешката банда е българка и рапира на езика на Вазов, Каравелов, Мангърката и Киро Брейка. Песента е силно заимствана от песента на украинците „Калуш оркестра“, които спечелиха последният конкурс „Евровизия“ – народен мотив, хип-хоп. Рапът на български в средата на тоя опус още повече ме обърква, но аз съм вече възрастен и някои неща явно не ги разбирам... Иначе мацките са много дълги плитки и изпълняват някаква хореография с тези екстеншъни.

14. Австралия: Вояджър - "Promise" – австралийците залагат на електронно звучене, макар, че вокалистът им има вид на глемрок певец. Но само за малко, после се появяват другите от групата с китари и е малко бутафорно как гледаме китари, но чуваме повече синтезатори, отколкото китари...Както и да е, песента все пак има нещо рокаджийско в себе си. Има и кола на сцената. От мои приятели разбирам, че автралийската банда, която аз не познавам всъщност е доста рок, но в случая, участвайки на Евровизия музикантите сами са решили да кастрират стила си, за да пасне на пластмасовия мейнстрийм в тази музикална параолимпиада...

15. Белгия: Густаф - "Because Of You" – Густаф е палав белгийски чичка с розови панталонки и бяла шапка, който пее евродиско...Ами не, това не е белгийски шоколад, сори...

16. Армения: Брунет - "Future Lover" - някъде тук ми се налага да отида до тоалетната и пропускам мацката от Армения. Гледам я днес. Убийствена мадама, жестоко пеене, скучна песен, преминаваща от балада в денс с етно елементи. Класическо съчетание...

17. Молдова: Паша Парфени - "Soarele şi Luna" – Молдова е представена от молдовския Коцето Калки. Визията е по-скоро като от манастира Шао Лин, музиката е етнодиско, усеща се мъка и леко фалшиво пеене, като цяло не мога да намеря никакъв смисъл и от тази творба, за това се опитвам да не и обръщам внимание и, докато я слушам, следя дали главния прокурор се прибра от Щатите и дали Кирил Петков най-накрая припозна ГЕРБ като партньор в името на МАЙКА БЪЛГАРИЯ...

18. Украйна: TVORCHI - "Heart of Steel" – добре направена песен, макар да е далеч от това, което аз харесвам. Освен това до момента това е и най-добре визуално решената песен на сцената в Ливърпул. Аналогови синтезатори, които звучат доста яко. Песента обаче няма дух. Нищо общо с песента на Калуш Оркестра, която, макар да не смятам, че спечели заради великите си музикални качества, поне имаше дух и смисъл. Тазгодишната песен на Украйна е по-скоро красива опаковка без особено съдържание вътре.

19. Норвегия: Алесандра - "Queen of Kings" – това е песен, която се пее на Валхала с чаша медовина в ръка...Готик звученето и леко оперното вибрато допълват тоя скандинавски епос. В края всички яхат конете и поемат да гонят драконите и да ядат дива сьомга...

20. Германия: Lord of the Lost - "Blood & Glitter" – ЕТО ЗА ТОВА ГОВОРИМ!!! Германците Lord of the Lost са доста повлияни от колосите Рамщайн и, макар да са доста по-меки, са си рок и метъл! След полуфабрикатите дотук малко истински рок идва съвсем навреме!!! Може и още по-твърдо, може и вокалът да не е облечен като садо мазо порно актриса, но като цяло съм доволен!!!

21. Литва: Моника Линкайте - "Stay" – певицата от Литва залага на нелоша балада със соул вокали. Песента звучи като доста други, даже по нещо напомня някои от българските песни, които ходиха на Евровизи, но, както знаем, има щатни композитори, които пишат една и съща песен за различни певци и изпълнители. Да оставим тази тема обаче и да кажем, че песента е прилична и във формата на конкурса.

22. Израел: Ноа Кирел - "Unicorn" – за мен един от големите фаворити (а по-късно в действителност това бе един от претендентите за голямата награда). Песента е дискотечна, звучи интересно, а Ноа Кирел е убийствена мацка. В края на песента тя показва танцувални способности почти на ръба на акробатиката... Запомнете израелката - за нея тепърва ще се говори.

23. Словения: Joker Out - "Carpe Diem" – песента е нещо между инди и поп песен, като цяло не е лоша, но някак вече съвсем започна да ми се доспива и с облекчение установявам, че ми остават само още 2 песни...

24. Хърватия: Let 3 - "Mama ŠČ!"  - оооооо, даааааа!!! Точно това ми липсваше и хърватите ми го дадоха. Песен-пародия, фрийк излъчване и забавление, каквото не можах да видя цял един конкурс време. Да, песента не е нищо особено, но бе именно свежата глътка въздух преди финала.

25. Великобритания: Мей Мюлер - "I Wrote A Song" - участието на страната служебен домакин бе толкова незабележимо, че накрая клетите англичани получиха най-малък брой точки от журитата в Европа...

Така конкурсната програма свърши. Започнаха гласуванията - най-напред националните журита. Тук картинката беше повееч от ясна - очертаха се 3 фаворита - Швеция, която се откъсна около 12 обиколко пред останалите две песни - фаворити - песните на Италия и Израел.

И тъкмо си мислех, че всичко е ясно, започна гласуването на публиката и там изскочи скрития фаворит - песента на Финландия. В крайна сметка тя застана на 2 място и остана там до самият край на конкурса, измествайки далеч по-яките песни на Италия и Израел.

И победителят е...

...победител за втори път. Лорийн грабна наградата 11 години след първия си триумф. А аз тук някъде си легнах - часът минаваше 02.30 и малко, преди да заспя се замислих дали музиката е това, което виждаме на тази овехтяла сцена? И дали Евровизия в действителност е лицето на съвременната европейска музика.

И си дадох сметка, че ако Бийтълс или Ролинг Стоунс се яват на този конкурс, едва ли ще достигнат до полуфинала даже.

Музиката ни се превърна в полуфабрикат. В скопена, кастрирана, политкоректна комсомолска помия, която служи не за бунт, не за контракултурна общност, а за поклащане с глава и процвилване на едно уморено потребителско общество, за което дори каузи като любов, мир, свобода и състрадание носят опаковката на телевизионно риалити...

И все пак успях да не заспя. И съм горд със себе си. А можех изобщо да не пиша тоя анализ и вие нямаше и да разберете, че не съм го написал.

И така, Евровизия 2023 отива в историята, а догодина кой знае - може пък най-накрая да се намерят пари, че Графа не е ходил досега на този конкурс...