Да ходиш по вода като Христо(с)

Ходенето по вода винаги е било сюрреалистична мечта, сравняваща се с тази да полетиш, но не със самолет, ами просто да се издигнеш като птица. По същия начин и люшкането в лодка не е същото, като да крачиш по вълните. Последният, който успя да го направи, дори основа религия. 

Днес, приблизително 2000 години след като Иисус извърши своето чудо, се появи друг Христо, който закрачи по водата, повеждайки десетки и стотици хиляди души по стъпките си.

И въпреки че не вярвам Кристо да си основе религия, той отдавна се превърна в икона на съвременното изкуство и в (ще ме прощават футболните фенове) най-известния българин на света.

Грозните спекулации, които сме чували, олекват на мига, в който разгърнете всяка една рекламна брошура и листовка, всеки вестник - от местни журнали до световни гиганти като "Ню Йорк Таймс", в които пише: "българският артист".

Провинция Ломбардия, където се намира езерото Изео с "Плаващите кейове", е окупирана от Кристо - реклама на творбата му може да бъде видяна както навсякъде в двата най-големи града, Милано и Бреша, така и по влаковете и дори на електронните табла по магистралите. Книжарници, музеи, спирки и галерии във всяко едно селце и градче приканят хората да посетят "Кейовете" (не знам как стои положението в цяла Италия, нека някои от хилядите българи, живеещи там, да се обадят в коментарите).

Откриването на проекта се случи на 18 юни в 07:00 часа сутринта, като реших да съм ранно пиле, което обаче се оказа не дотам ранно, защото когато пристигнах около 08:00 часа, селцето Сулцано, от чийто бряг тръгват "Кейовете", беше вече препълнено с хора.

Наредихме се на опашка, пазени от всевъзможните карабинерски клонове, и зачакахме. Въпреки че достъпът по оранжевите пътеки е напълно безплатен, а те могат да издържат тонове тежест на квадратен метър, полицията и доброволците спираха човешкия поток към тях, когато се преценеше, че в момента по кейовете има твърде много посетители. 

По предварителни данни, се очаква всеки ден през "Плаващите кейове" да минават около 40 000 души, което според мен е напълно нереалистично - минимум 100 хил. ще са, ако ме питате мен, ама не ме, но все пак си казах. Ще разберем след 3 юли, докогато продължава проектът.

Преди да направя първата крачка върху водата (метафорично), ще ви запозная набързо с параметрите на чудовищно голямото и красиво отроче на артиста - "Плаващите кейове" са с обща дължина от 5 километра, като 3 от тях са широки по 16 метра и минават изцяло над водата, а останалите 2 са част от улиците на Сулцано и остров Монте Изола, които са покрити със същия оранжев плат, с който са опаковани и "Кейовете". Като накрая всички материали, използвани за проекта, ще бъдат рециклирани и от него няма да остане и следа, камо ли вреда за околната среда.

Те свързват континентална Италия с малкото островче с частна вила, Сан Паоло, и споменатия по-горе Монте Изола, който е най-големият вътрешен остров в Европа.

Цената на проекта е над 15 милиона долара, извадени лично от джоба на Кристо, без спонсори, без шефове. Парите си Явашев печели, като продава на колекционери, галерии и др. заможни господа и институции своите творби - картини, изобразяващи неговите проекти. 

Моделът си за финансиране, който българинът и неговата покойна съпруга, Жан-Клод, са изобретели, е толкова находчив, че дори се изучава в бизнес училището на университета Харвард.

За разлика от повечето съвременни артисти, които създават възможно най-много работи, които да продават на пазара, Явашев създава определено количество творби, свързани с всеки един проект, по който никога повече не твори, след като го завърши. Така, вместо да залива пазара, той създава търсене на своите неща, всяко от които е в ексклузивна лимитирана серия.

Но да се върнем на "Плаващите кейове": те са съставени от 220 хиляди полиетиленови кубчета, скрепени едно за друго и покрити с мек филц, върху който е опънат и закачен 70 хил. квадратни метра великолепен оранжево-златист плат, който виждате на снимките по-горе или в галерията с високо качество.

Тази конструкция е закрепена за дъното на езерото със система от куки, котви и бетонови блокове, част от която е измислена от екипа на българина специално за "Кейовете". Интересен момент е, че сред купищата документи, които е трябвало да бъдат разписани, артистът е бил помолен и да подпише такъв, удостоверяващ че няма връзки с италианската мафия.

Върху проекта са работили и продължават да работят и в момента хиляди хора от цял свят, както и десетки българи, сред които неговият племенник Владимир Явашев, водолази и студенти от НСА. Първоначално пък идеята за плаващите полиетиленови кубчета е изпробвана от екипа на Кристо в морето срещу Созопол.

"Това е работата на пълната свобода - напълно безполезна, никой не се нуждае от този проект, няма причина да съществува. Идвайки от комунистичека страна, аз съм напълно против всякаква пропаганда - политическа или религиозна. Това е чисто изкуство", коментира Кристо пред "Дойче веле".

И наистина, никой нищо няма да изгуби, ако не посети "Плаващите кейове", но ако го направи, ще спечели безкрайно много. С първата си крачка върху оранжевия път над водата, усещате поклащане, и чувате плисъци, малко по-навътре в езерото обаче ви обзема онова божествено чувство, което освен ако не може да си намерите амброзия от някъде, няма друг начин да усетите.

"Кейовете", въпреки че са изключително издръжливи и здрави, са полюшкват ефирно и леко на сантиметри от водата, подемани от вълните в езерото, а при всяка ваша крачка усещате как повърхността под краката ви потъва леко надолу.

Сякаш вървите по каймака в чаша мляко.

Самият Кристо съветва по пътеките да се върви с боси крака, за да се усети най-добре живота на езерото и движението на енергията под вас. Съветът му бе възприет от много хора и кучета, които ходеха направо боси по километричните "Кейове".

Много пък сядаха или направо лягаха върху езерото, чиято вода постоянно облизваше оранжевите страни платформи. И така, километри навътре в езерото, човек се оглежда и около него има само и единствено вода, върху която той върви, чувство, което никога повече няма да се повтори.

Всеки, с когото разговарях, от гости от всякакви страни, до местни жители, бяха очаровани от проекта и без думи. Нищо не можех да изтръгна от тях (не само заради това, че повечето не говореха английски) освен: "Това е чувството да ходиш по вода, уникално!" 

И ако вече ви писна да повтарям само "ходене по вода, ходене по вода, ходене по вода", ами, простете, но това е квинтесенцията на цялото изживяване и просто не мога да намеря думи да го опиша. "Плаващите кейове", макар и не божествено, е чудо, художествено и инженерно, исполинска златисто-оранжева змия с уклон към геометрията и правия ъгъл.

А как ще реагирате, ако ви кажа, че е възможно да отнесете вкъщи със себе си парче от "Плаващите кейове"? "Уау, верно ли?!?", представям си, че казвате, с или без сарказъм. Много приятно впечатление ми направи малкият жест на Кристо към всички, решили да споделят с него този 16-дневен миг - през 30-на метра, плюс минус, не помня точно, от всяка страна на "Кейовете" имаше доброволци, които освен карти на района и съвети раздаваха и малки квадратчета оранжев плат, същия, с който са обвити полиетиленовите кубчета.

С мисъл към изложбата (изложба е, нали, само че такава, по която вървиш, в този момент си представих как ходя по "Мона Лиза" и др. известни платна) са подходили и от Ломбардия. В музея "Санта Джулия" в Бреша до 18 септември може да бъде видяна изключително подробната и информативна експозиция, посветена на водните проекти на Кристо и Жан-Клод, от които може да бъде проследено развитието на идеята от преди 45 г. до осъществяването ѝ.

От автобусните и влаковите компании пък са пуснали почти денонощен сгъстен график, който да обслужва линиите около езерото Изео, за да може да бъде поет пълният човешки поток. Нещо, с което италианците напълно се провалят. Няма да ви говоря подробно, защото материалът и без това стана много дълъг, само ще спомена, че когато Сулцано и "Кейовете" се препълнят с хора, полицията ги затваря. Така от "влак на всеки 30 мин." чаках по 3 часа на 3 пъти...

"Италианска работа", казваха някои от местните, с които от нямане какво да правим по спирките и вагоните, си говорихме. Винаги съм ги чувствал близки до нас. Всеки от тях пък, с който се заговаряхме, рано или късно ме питаше откъде съм: "А, България, това е страната на Кристо", отвръщаха 90% от тях.

На сайта на проекта има подробна информация за начините на транспорт до Сулцано, в други сайтове са посочени и точните графици на автобусите и влаковете. Не им вярвайте. "Няма разписания вече, тръгвам, когато ми кажат", ми рече един изморен машинист по време на едно от онези тричасови чакания.

Смисълът на целия материал обаче не е да ви дразня, а - освен да ви позабавлявам и информирам - да ви накарам да посетите "Плаващите кейове". И въпреки транспортния италиански ужас (който обяснява някои аспекти от Първата и Втората световна война) с две ръце ви съветвам - зарежете плажуването, зарежете всичко и отидете, ако можете.

А ето и няколко полезни съвета от патилото - ясно е, че най-скъпи са самолетните билети, затова гледайте да си запазите възможно най-бързо такъв и по възможност до летище Милано-Бергамо, което е на 40 мин. път с автобус до Бреша, от който се стига за също толкова време (ако няма закъснения) до Сулцано с влак.

Цените на нощувките варират много, но може лесно да си намерите нещо по българския джоб в Милано, Бреша (най-добре там, наистина) или някое от селцата по влаковата линия на Сулцано. Ако кацнете на Милано-Бергамо, направо си взимате билет до Бреша за 12 евро. Там ще спрете точно до гарата и метрото, които са страшно удобни и евтини. 

Както казах, италианците не говорят много английски, но не е и малко, а и с питане до Рим се стига, така че питайте наред, защото, учудващо за такава туристическа дестинация, табелите и инфото на език, различен от италианския, са много малко.

Важно е да знаете думите: Бреша, музей "Санта Джулия" (ако сте решили да идете, там слизате на спирка на метрото "Витория" и после питате, няма как, или си намирате карта на телефона), Сулцано. На италиански те се пишат: Brescia, "Santa Giulia" (станцията е "Vittoria"), Sulzano. Влаковата линия, която ходи до "Плаващите кейове", се води Brescia - Iseo - Edolo. Билет от Бреша до Сулцано е 4 евро и малко. Храната също е на поносими цени.

И между другото, езерото е огромно, не си мислете, че може да вървите до "Кейовете", аз, срам не срам, мислех, че е колкото Панчаревското, докато един познат не се изсмя и не ми обясни как стоят нещата. "Кейовете" са открити за разходка денонощно, но имайте предвид, че вечерно време вероятността да ги затворят поради лошо време и съображения за сигурност, са значително големи, за така и не успях да мина на тъмно, въпреки че чаках до след 00:00 часа.

И това е от мен, още веднъж ви увещавам да отидете до Изео, защото ще преживеете нещо, което никога повече няма да имате възможността да усетите, а ол инклузив ще има и догодина.

Още по темата

19/06/2016

Култура

Лошо време затвори "Плаващите кейове" на Кристо

20/05/2016

Култура

След изложбата в "Лувъра": Рекордно нисък брой чужденци в музеите ни

11/05/2016

Интервю

"Баталия": Българската игра, която се изправи срещу най-добрите в света

17/03/2016

Анализи

Забравеният паметник "България 1300", който лети в космоса

Следете новините ни в GoogleNews