Знам, че шансът да ме убият е голям. Направил съм своя избор. Българинът Николай Йорданов, който воюва в Украйна

Николай „Дозер“ Йорданов е българин, който воюва на страната на Украйна от февруари 2024 година. Част е от Международния легион. Дава първото си интервю за нас.

Разговорът с него води нашият кореспондент в Одеса Горица Радева.

Как реши да оставиш спокойния живот в България и да дойдеш да воюваш в Украйна?

Първо нека кажа, че това не е просто поредната война. Ако някой Ви каже, че е нещо различно от Третата Световна - той ви лъже. Това е най-голямата война, която човечеството ще види - войната между цивилизацията и нецивилизацията. И Украйна е само едно от бойните полета. Близкият изток, Кореите, Тайван. За Латинска Америка дори не ми се повдига темата... Тази война ще бъде дълга. Ще бъде брутална. И за голямо съжаление ще вземе много жертви. Как аз реших да участвам? Според мен един мъж задължително трябва да отиде на война през живота си. Постигнал съм всичките си цели в живота, оставил съм своето наследство и сега осъществявам и голямата си мечта - да участвам в тази историческа война.

Близките ти как реагираха на това твое решение?

За мен важна беше единствено реакцията на дъщеря ми. А когато пристигнах в Украйна и ѝ се обадих, за да и кажа защо съм тук, тя каза: „Татко, ти си моят герой!" Нищо друго на света няма значение!

Какви са първите ти впечатления от Украйна?

Украинците са наши братя – славяни. Поради геополитически причини, страната им е 20 години по-назад в развитието си. В момента в Украйна е точно както беше в България 2004 година. Иначе като хора: манталитет, темперамент, плюсове и минуси, те са наше копие. Само на външен вид имат малко по-северняшки черти. Иначе са същите като нас, българите.

Разкажи каквото прецениш за Международния Легион, от който си част.

Като човек, който има богат опит във военни части, както и в граждански силови структури, мога да кажа, че Легионът е авангардна организация. И не го казвам само аз, тук има бойци от където се сетиш: Ирак, Афганистан, Либия, Сирия. Много бойци от Латинска Америка, повечето с боен опит.

Пресявката е жестока и остават само най-коравите. Бях в една група с няколко момчета от "прословутия" френски легион. Още след първата мисия с такава скорост избягаха, че не успяхме да ги настигнем да им пожелаем лек път… Тук идваш - и те посрещат: Добре дошли! ЗА ГЛАВИТЕ ВИ Е ОБЯВЕНА НАГРАДА! И се продължава с малко хумор, питат: „Има ли някой от вас боен опит?“. И знаеш ги западняците, те си пристигат с тяхното самочувствие, започват да изреждат: аз три години в Ирак, аз две в Афганистан. Инструкторът ги прекъсва грубиянската: „Вие боен опит НЯМАТЕ!!! Това тук не са ви някакви талибани с по един гранатомет и два калашника! Воюваме срещу армия, която има танкове. Армия, която има артилерия. Армия, която има авиация. Армия, която има ракетни и космически войски!“. За това смело мога да заявя: Международният Легион за Защита на Украйна е една от най-боеспособните военни части в света!

Николай Йорданов, българският доброволец на фронта в Украйна е с позивната "Дозер"

Разкажи за битката, в която си участвал.

В личен разговор съм ти споделял, но пред твоите читатели не мога да кажа нищо поради една проста причина, къде и как оперира Легионът не се споделя публично, защото както вече казах – ние сме приоритетна цел. Това не е просто израз, Путин буквално е обявил награда за главите ни.

След раняването, какви са впечатленията ти от организацията на процесите по евакуация и лечение?

Тук е момента да изкажа огромни благодарности на целият медицински персонал. Благодарение на тези хора съм жив! Като се започне от парамедиците, които ме поеха от ротацията още на първа линия, мине се през хирурзите, които ме оперираха и се стигне до рехабилитацията ми в Киев, всички свършиха чудесна работа. И резултатите са налице, един месец след куршум в белият дроб, аз отново съм на крака и тренирам.

Каква е мотивацията ти да продължиш борбата?

Да живея в свят, в който хора като Путин и олигарсите му дерибействат, за мен е по-страшно от смърт. Това отговаря ли на въпроса ти?

Какво е отношението ти към украинските мъже, които не воюват?

Страхливецът е страхливец навсякъде по света. Разлика няма. Ще ти разкажа една брутална история. Преди години се случи да разговарям с един мой познат на тема война. Тогава в разгара си беше войната в Сирия. Коментираме и усещам накъде отива разговора. И директно му зададох въпросът: „Добре, ако нападат България, ти няма ли да отидеш на фронта и да защитиш Родината си?“. И той директно, без да се замисли, отговори: „Аааааа, аз на фронта работа нямам!“. Можеш ли да си представиш, този мерзавец с цялата си наглост и без капка срам, ми заяви право в очите, че ако нападнат България той няма да я защити... Да ме беше излъгал, да беше казал: „Как бе, ще отида разбира се!“. Да не дава Господ, ако стане такава ситуация, по мазета ли ще се крие, зад граница ли ще бяга, негова работа. Той директно ми заяви, че няма да участва в защитата на Родината си... Толкова за страхливците. Това са безгръбначни, които дори не си заслужава да коментираме!

Знаеш, че нашето общество е много разделено по темата за Украйна. Какво би казал на тези българи, които я подкрепят, за да ги мотивираш да продължат да го правят?

Българите, които подкрепят Украйна, няма да бъдат демотивирани от евтина хибридна пропаганда. Те са интелигентни хора, които знаят за какво става въпрос.

Какво би казал на тези, които подкрепят страната агресор?

Нека обобщим тези индивиди под знаменателя „копейки“. Забелязвала ли си социалният профил на тези хора? Лузъри, хора провалили се в обществото, в най-добрия случай берачи на ягоди в Англия... На тях нищо няма нужда да им кажеш. Имаме поговорка по този въпрос: когато се бориш с прасе, накрая и двамата ще сте целите в кал, но прасето ще се забавлява. Дори не обръщам внимание на глупостите им.

Би ли посъветвал други българи да се присъединят към Легиона?

Не съм спирал да съветвам хора, които искат да дойдат в Легиона. Свързват се с мен на лично съобщение и отговарям на всичките им въпроси.

Какви са плановете ти за бъдещето?

Бъдещето ми зависи от това как ще продължи Войната. Но едно е сигурно, ще остана до края! Виж, Горица, това, че съм луд не значи, че съм неразумен! Много добре знам, че шансът да ме убият е много, много голям... Направил съм своя избор, готов съм да посрещна съдбата. Веднъж вече бях на косъм от смъртта, не се страхувам пак да се изправя срещу нея! Мечтата ми е да живея в свят, в който никой никого не заплашва с ракети.

Как си представяш България и Украйна след 10 години?

България, благодарение на нашите приятели от Европейския съюз и НАТО я чака светло бъдеще. В момента стандартът на живот у нас е като на една средноевропейска държава. Ти си доста по-млада от мен, не помниш, когато бащиният режим на Путин се разпадна, как нямаше хляб по магазините! Аз бях на 4 годинки и си спомням как с майка ми се редим зимата на опашка за хляб, и не знаеш дали няма да свърши хлябът, докато дойде твоят ред! Сега Ганьо реве, защото идва зима, той е изхарчил заплатата на морето и реве, че няма пари за зимни гуми за S-класата.. И знаеш ли кой му е виновен? Джендърите! Какъв е този Еврогейски съюз, в който Ганьо няма пари за зимни гуми за S-класата?! Ганьо услужливо е забравил, 90-те години, когато джендъри нямаше, но и хляб нямаше...

Ганьо също е забравил, че и тогава не е бил в София, а си е бил на село и ги е нямало джендърите да му изкупят нивите, а с парите той да си купи апартамент в София и S-класа... В момента проблемът на децата е, че родителите са им купили смартфон плюс-ултра и се тръшкат, че не са им взели по-високият клас плюс-ултра-гига-мега. Днешните деца не знаят какво е да няма хляб! И това е хубаво! Това е страхотно! И това е благодарение на Европейския съюз и НАТО. Вървим в правилна посока и след 10 години ще бъдем още по-добре.

Сега по-сложният въпрос, Украйна. Никой не може да каже как и кога ще свърши този ад. Да приемем обаче приблизително реалистичен сценарий, побеждаваме в рамките на две, три, пет години. Ако след 5 години Украйна е свободна, може да бъдете сигурни, че много бързо ще ги вкарат в правият път. Нас ни бавиха 30 години, първо защото не бяхме толкова стратегически важни, второ, защото война тук нямаше. Обаче тази война в Украйна струва на целият свят прекалено много, така че западните ни партньори ще оправят ситуацията тук много бързо. И след 10 години Украйна ще живее на същият приятен европейски стандарт като България.

Понеже вече споменахме, че трябва да сме реалисти, не бива да изключваме и сценарий всички да бъдем равни не след 10 години, а след 10 месеца... И равенството ни да се изразява в това всички да зимуваме… ядрено. За това в края на нашият разговор, пожелавам на теб и читателите ти едно: оптимистичен сценарий за общото ни бъдеще.

-------------

Във видеоканала на OFFNews в YouTube има над 30 видеоматериала за войната в Украйна, включително и с друг български доброволец - Иван Калчев-Глиги. Абонирайте се за канала ни, за да следите новите ни публикации там.

Следете новините ни в GoogleNews