Ексклузивно От четвъртък навсякъде на закрито само със зелен сертификат

Илияна Цанова: Как фондът 'Юнкер' промени Европа

Приемайки еврото, можем да удвоим доходите в България през следващите 10 години

Мая Младенова Последна промяна на 13 януари 2021 в 13:14 8007 1

Илияна Цанова е заместник управляващ директор на Европейския фонд за стратегически инвестиции, по-популярен като Фонда "Юнкер". Заместник министър-председател на Република България в две служебни правителства – на Марин Райков и Георги Близнашки. И в двата кабинета е и министър по управлението на европейските средства. Работила е близо 15 г. в Европейската банка за възстановяване и развитие в Лондон, където е заемала различни управленски позиции.

- Малко се знае у нас за българите, които са на високи позиции в международни институции. Наскоро приключи мандатът Ви във Фонда "Юнкер". С какви чувства приехте тази позиция?

- Аз кандидатствах за тази позиция с голяма мотивация, защото знаех, че имам опита и уменията да се справя и бях силен кандидат. Изслушването ми в Европейския парламент беше най-трудното интервю за работа, което съм имала. След като бях одобрена за поста, това за мен беше чест, но и голяма отговорност. Разбира се, имах предизвикателства и в личен, и в професионален план, защото трябваше да се сменя и работа, и държава три месеца преди да родя детето си. Фондът беше един много иновативен инструмент за стимулиране на инвестиции и имаше много скептици в началото, залогът беше голям – и политически и икономически.

- Каква е равносметката Ви - сполучлив ли бе този модел за инвестиции на европейски пари?

- Фондът "Юнкер" всъщност бе отговорът на ЕС за справяне с последиците от глобалната финансова криза. Безпрецедентен по рода си инструмент като структура и мащаб, като иновативно използване на публичен ресурс от бюджета на ЕС за стимулиране на инвестиции и мобилизиране на капитал, предимно от частния сектор. Започнахме нещо много голямо, което не беше тествано до момента.

Много се гордея с това, което направихме в последните 5 години, защото написахме история как умното използване на публични пари може да стимулира инвестиции с висока добавена стойност. Според мен фондът "Юнкер" промени парадигмата за използване на средства от бюджета на ЕС за инвестиране, а не за харчене. Хубавото е, че тази философия ще остане и занапред. Фондът има наследник в новия бюджет, който се казва InvestEU.

В количествено измерение - подкрепихме инвестиции за близо 550 млрд. евро. Едно евро публичен ресурс привлече над 15 евро инвестиции в Европа. Макроефектът от тези инвестиции е, че БВП на ЕС ще се увеличи с 1,9% до 2022г. и ще се създадат близо 1,8 млн. нови работни места.

С екипа на фонда

- Как Ковид кризата пренареди програмата на фонда?

- Беше много интересен момент, защото не очаквахме, че с този инструмент ще трябва да се справим с още една криза, и то в последната година от работата на фонда. В началото на Ковид кризата трябваше да се вземат спешни мерки за ликвидна подкрепа на жизнеспособни бизнеси, които бяха принудени да затворят напълно за месеци.

Не можеше да се допусне временни ликвидни проблеми да фалират работещи предприятия, които плащат заплати, наеми и други разходи независимо от това, че нямат приходи. В условие на криза е важно да се действа бързо, защото всеки ден забавяне може да коства работни места и да доведе до икономически последици, които ще отнемат години да се поправят.

Бях много удивена, в положителния смисъл, колко бързо успяхме да реагираме тогава заедно с Европейска инвестиционна банка и ЕК. Без излишна бюрокрацията, с много бърза координация, така че да бъдем адекватни в отговора си на кризата. В рамките на две седмици пренасочихме свободен ресурс в две посоки – за ликвидна подкрепа на компании и за финансиране на компании, които разработваха лечение и ваксини за Ковид-19.

Подкрепата от нас бе една от първите, която стигна до икономиката, заедно с помощта, които държавите членки тогава отделиха. След това дойде общоевропейският отговор и т.н.

- Големият пробив с ваксината на Бионтек и Пфайзер е финансиран със средства от фонда. Как се случи това?

- Ние работим с Бионтек от 2019 г. Тогава подкрепихме с 90 млн. евро рисков капитал техни научни изследвания в областта на раковите заболявания и имунотерапията. Познавахме добре компанията. Те много бързо се ориентираха към разработването на ваксината за Ковид-19, която се базира на техните научни разработки за имунотерапия. През месец май финансирахме компанията със 100 млн. евро рисков капитал.

Споразумението с компанията бе за разработване на ваксина и за изграждане на производствен капацитет. Това беше другият важен момент, за да може да започне незабавно производство на ваксината, когато минат клиничните тестове.

Представете си - вирусът се появява в Европа през февруари-март, а през май ние вече имахме сериозни клинични разработки за тази ваксина. Към онзи момент това бе рискова инвестиция, защото нямаше гаранция, че тези проучвания ще бъдат успешни. Затова и в първоначалния етап не участваха банки и конвенционални инвеститори, напротив, 70% от първоначалната инвестиция беше финансирана с публична подкрепа – грант от германското правителство и ЕС и инвестиция от Европейска инвестиционна банка с гаранция от Фонда, другите пари са рисков капитал от Пфайзер. Мога да кажа, че ако ние не бяхме подкрепили тази инвестиция, тя нямаше да се случи толкова бързо, така че да имаме първата одобрена ваксина още в рамките на 2020 година.

- Разкажете за други знакови проекти за фонда?

- Един от любимите ми проекти е изграждането на първата гигафабрика на зелено в Европа за производство на акумулаторни батерии за електромобили в Швеция на Northvolt. Това е важна стратегическа инвестиция за Европа не само за постигане на целите на Зелената сделка и за европейската конкурентноспособност, но и за намаляване на зависимостите от Азия по веригата на доставките. Много интересна история – Петер Карлсон е бил водещ мениджър в "Тесла Моторс". През 2015 г. заедно с трима съдружници започват като стартъп и 5 години по-късно имат инвестиция за 2 млрд. евро. Цялата фабрика се захранва с възобновяема енергия.

В България сме подкрепили с гаранция от фонда близо 30 проекта за 780 млн. евро. Един от знаковите проекти за за целия фонд е дългосрочен заем за 65 млн. евро за пловдивския производител на олово и цинк КЦМ. С тази инвестиция компанията ще не само ще може да повиши производството си с близо 25%, но и ще увеличи значително дела си за използване на вторични суровини. Ето това е много добър пример за кръгова икономика.

За да увеличим достъпа до образование, заедно с Американския университет в Благоевград разработихме гаранционна схема за студентски заеми, за да могат студентите да финансират таксите си в университетите със заеми от банките с по-ниски лихви и по-добри условия. В момента лихвата по един студентски заем е близо 6-7%, което е много висока лихва.

- Смятате ли, че моделът за усвояване на европейски средства в България има нужда от корекция?

- Помня, че като вицепремиер в двете служебни правителства основният критерий, по който се оценяваше моята работа, а и на колегите преди и след мен, беше колко пари сме усвоили. Никой не ме питаше какъв е ефектът от тези инвестиции. След два 7-годишни периода като бенефициенти си мисля, че по-скоро еврофондовете се усвоиха на парче и на база допустимост, а не се използваха пълноценно като инструмент за реформи и привличане на допълнителни инвестиции. Затова и напредваме много бавно в сравнение с други страни от централна и източна Европа.

Не ме разбирайте погрешно - тези фондове са без алтернатива за инвестиции в България, напротив те са основният инструмент за догонващ растеж на икономиката ни спрямо по-развитите европейски икономики. Но можехме ли да постигнем много повече с тези пари? Категорично да! Мисля, че научихме и важни уроци – необходимостта да планираме стратегически, дългосрочно и с визия. Този подход е особено важен сега, когато говорим за въглеродно неутрална икономика, за дигитализация, за конкурентноспособност, за борба с бедността и неравенството. 

Ако искаме да дръпнем напред - изключително важно е да работим в една посока и приемственост независимо кой е на власт. Да се мисли как заедно с общините и частния сектор да стимулираме допълнителни инвестиции заедно с европейските фондове. Трябва да бъдем много по-креативни и амбициозни в бъдеще.

- Струва ли Ви се, че Национален план за възстановяване и устойчивост гледа в тази посока?

- Целта на първоначалния проект на плана, който бе представен преди два месеца, бе да предизвика конструктивен дебат. Този дебат трябва да се случи, бизнесът и обществените организации трябва да са активни и трябва да бъдат чути от правителството. С критики и бездействие няма да стане. В никакъв случай не си представям инвестиционния процес да се изпълнява само от държавата или от държавни агенции, напротив, важно е да се заложи на тясно партньорство с частния сектор, който има идеи и ноу-хау. Например модернизацията на електроразпределителната мрежа и инсталиране на умни измервателни устройства може да се изпълни от електроразпределителните дружества.

Ако искаме да намалим високата енергийна интензивност на българската индустрия, предприятията трябва да имат достъп до адекватни финансови инструменти. Ако искаме да стимулираме иновациите, трябва да имаме инструменти за рисков капитал, които да се управляват професионално.

Трябва да се помисли и за допълнителни стимули, било то чрез данъчни стимули или други поощрения и законови промени, които да стимулират инвестиционната активност във важните сфери като иновации, дигитализация, обучение и квалификация на хората и т.н.

- Как ще коментирате прогнозата на управителя на БНБ, че еврото ще бъде въведено у нас през 2024 г.?

- Историческо събитие е, че България бе приета в "чакалнята" на еврозоната през миналата година. Ако успеем да направим нужните реформи в банковия и небанковия финансов сектор и въведем еврото, това може да е силен икономически стимул за модернизация на нашата икономика в комбинация с огромните трансфери по плана за възстановяване. В момента, в който България влезе в еврозоната, лихвените проценти ще се понижат с между 20 и 40% за инвестиционно и ипотечно кредитиране в сравнение със сегашните нива. Това ще бъде страхотен стимул за предприемачите у нас. Ако си свършим работата, можем наистина да удвоим доходите си през следващите 10 години. Не е пожелание, а реална възможност.

- Имате ли вече професионални планове и бихте ли поела отново политически пост в България?

- Обмислям няколко възможности в момента. Надявам се да продължа да работя в полза на България - това, което съм правила в последните 18 години в най-различно качество. Не е необходимо да си политик, за да работиш за страната си. В моя случай считам, че бидейки и извън политиката през тези години, съм могла да помогна, работейки безпристрастно с няколко български правителства за приличането на инвестиции. Дали бих поела отново политически пост в България – нямам такива планове засега, но от опит зная никога да не казвам никога.

Снимки: Личен архив

Най-важното
Всички новини
Най-четени Най-нови