Д-р Трифон Трифонов: България трябва да е водеща в европейската стратегия за развитие на културното наследство

Венци Мицов Последна промяна на 06 август 2022 в 08:15 3574 0

Д-р Трифон Трифонов

Снимка Д-р Трифон Трифонов

Д-р Трифон Трифонов

Д-р Трифон Трифонов е завършил Пражката художествена академия. Специализира Византийски култури и изследване на ерминиите. Има втора специализация в университета в Дармщад, където създава първия за България прецизен триизмерен виртуален модел на Боянската църква. До ден-днешен в България няма създаден втори толкова прецизен модел на исторически обект. Д-р Трифонов защитава докторска степен в Чехия. Там той създава нова програма за усъвършенстване на европейското пространство в сферата на културното наследство. Програмата се нарича „ФОРСАЙТ“ и е представена през 2008 г. на тогавашния еврокомисар по култура Ян Фигел. Българската страна обаче не проявява интерес към програмат и тя не се случва.

Д-р Трифонов, в последните години ние постоянно установяваме, че разполагаме с какви ли не ресурси, но ни липсват конкретни данни с какво всъщност разполагаме – от мапинга на културните пространства, та до регистъра на независимия културен сектор. Поправете ме, ако бъркам, но Wашата идея е да представите на държавата един много прецизен мапинг на културното ни наследство, къде се намира...

Това е част от идеята, може би основата й. Още преди време имаше една програма, която трябваше да опише 10 000 най-важни движими културни ценности – тоест ценностите, които се намират в музеите, както и една карта на всички недвижими паметници. Този проект се появи още през 1992-1993 година.

Създадената от вас концепция обаче не се ограничава само с това.

Всъщност след основата (мапинга) всички данни трябва да се сложат в едни специални географски системи, точни координати, как се съхраняват, начини на съхранение във фондохранилищата. Това, за съжаление, все още не е направено. През 1992 г. можехме да бъдем първите в югоизточна Европа, тъй като тогава имахме методологичната подкрепа на Международната организация на музеите и на нейния председател Андрю Робъртс.

Какво предвижда вашата концепция за усъвършенстване на европейското пространство в сферата на културното наследство?

Иновативна трансформация най-напред в начина на подготовка на специалисти. Университетските програми за културно наследство трябва да бъдат преконфигурирани и разширени съгласно съвременните изисквания на технологичния напредък и спрямо изискванията на работодателите. За да можем да извършим тази промяна, най-напред трябва да подготвим хората, които да я направят.

На практика предлагате не просто програма, а цялостна стратегия, която освен всичко би трябвало да доведе и до „изсветляване“ на сектор „културно наследство“.

Да, много е важно всичко да бъде известно – къде се намират обектите, кой ги съхранява, как ги съхранява. Ето, сега например управляващите често казват – ще даваме пари срещу реформи. Според мен първото, което трябва да се направи, е да се тръгне по този път, който аз предложих още през 1992 г. – първо да се направи много подробно описание от съвременна научна гледна точка. Някои от предметите на културното ни наследство са описани преди 20, 50 а някои – дори преди 100 години, когато са влезли в различни колекции.

Да бъде обновена и надградена нашата база данни...

Всичко трябва да се осъвремени като документация. Например измерването – то трябва да стане задължително с електронни уреди. Не може да мериш една монета с дърводелски метър.

Триизмерното сканиране на обектите, което е съчетано с дигитална фотография, с GPS позициониране, съобразявайки се с европейската система за позициониране „Галилео“. Но когато говорим за въвеждане на моята стратегия, трябва да имаме предвид не само България, а и целя Европа – защото дори страни като Германия и други, които са много напред технологично – дори и там нещата са на ниво 80-те години на 20. век.

Какво още включва Вашият проект?

На практика той включва създаването на два центъра. Единият – нещо като think-tank център, който да предлага стратегиите за развитието на европейското културно наследство, а в България аз предлагам създаването на център за компетенции, който да ползва решенията на think-tank центъра и да създава, с помощта на западни професори, които да са в основата на създаването на едно ново поколение доктори – или кандидати на науките, както още им казват. Решението, което аз давам, е провеждането на иновативен, дигитален и зелен преход. Предимството на моята концепция е, че тя дава една обща система за едно скоково, така да се каже, придвижване към последните технологични достижения. Вие сам виждате, че технологиите се развиват с огромна бързина, която не позволява дори на специалистите да ги използват, та какво остава за тежко движещата се държавна машина.

Моята концепция е да помогнем на Европа да направи скок и България да е водеща в това – да заемем една ниша, която все още не е много плътно заета. За да се случи това обаче, ние трябва да създадем тези два научни центъра. Това може да донесе до реформа в една цяла сфера на Европейския съюз.

Има ли име Вашата стратегия и кои са органите в държавата, които би трябвало да са заинтересовани от нея?

Още февруари тази година изпратих писмо до премиера Петков, но явно писмото ми не е достигнало до него. Писах и до Асен Василев, защото той се занимаваше с европейските програми, но явно и до него не достигна моето писмо. Писах на господин Лорер, но от неговото министерство ми изпратиха писмо, че тъй като това е концепция, я препращат към Министерството на образованието. Оттам пък ми пратиха едно дълго писмо какво те правят по тези въпроси. Например, писаха ми, че правели неща за културния туризъм. Но как културният туризъм може да съществува, ако културното наследство е в опасност, или пък не го знаем къде е и какво е.

А що се отнася до името – то е Инициатива за реализацията на цялостна европейска стратегия за бъдещо развитие на културното наследство. През 2019 г. представих в Брюксел стратегията, като подчертах, че първата стъпка трябва да бъде създаването на европейска екосистема, което ще допринесе за ускореното трансформиране на оперативните дейности. Ние няма да трансформираме европейското културно наследство, ние ще трансформираме прехода – иновативен, дигитален и екологичен. И като пример мога да ви кажа, че музеите например, поради осветяването си, са едни от най-енергоемките сгради в Европа. За това един от първите проекти, с който трябва да се занимаваме, е да се създаде прототип на енергийно неутрална сграда, опазваща културните ценности. В стратегията аз съм включил по над 40 различни подхода към всяка от дейностите. Затова искам да предизвикам създаването на един научен център някъде в Европа. Бих го създал и тук, в България, но за съжаление тук няма създадена мултидисциплинарна изследователска среда.

Най-важното
Всички новини
Най-четени Най-нови