Борислав Сандов за споразумението и срещите със загиналите на Петрохан

В петък прокуратурата изпрати мейл до медиите, в който се казва, че е привлича като обвиняем неназован бивш министър на околната среда за действия, които той е извършил през февруари 2022 г. Днес на гости в студиото на OFFNews е Борислав Сандов, който беше министър на околната среда по това време.

Ето няколко акцента от разговора ни:

За обвинението

По това време - през февруари 2022 г. аз съм министър на околната среда и водите, така че очевидно мен имат предвид. Не съм получил нито призовка, нито повдигнато обвинение, нито обвинителен акт. Така че интересно как ми е било повдигнато обвинение при положение, че не съм уведомен. 

Няма превишаване на права в сключването на това споразумение. От този меморандум не произтичат никакви допълнителни права за тях. В цивилизования свят, когато една организация иска да работи в дадена посока, тя работи и с институциите. А такъв тип рамково споразумение е вместо снимка пред камерите и медийна кампания. Тежестта му е същата. 

Идеята е за публичност. Аз съм си представял, честно казвам, че това в някаква степен ще ги пази от браконерите, с които те, вероятно, ще се сблъскват. И са ми казвали, че са се сблъсквали там. И съм си представял, че това може да е някаква форма на защита от тези, които посягат на природата. 

Откога познавахте загиналите?

Познавах един единствен човек от тази организация, докато съм бил министър. Това е Иван Иванов, председателят на тази организация. И го познавах, защото той дойде в министерството, поиска среща. Провеждал съм всякакъв тип срещи с представители на гражданското общество. След тази среща, която беше в министерството през януари 2022 г., той представи деятелността на организацията, тяхната база, техните цели, идеи и техните партньорства. 

Последва втора среща, на която вече той ми показа други снимки, допълнителна информация и в някаква степен идея и концепция за това как те могат да помагат. Заради техниката, която имат, заради мястото, на което се намира тяхната основна база, именно хижа Петрохан. И заради това, че те вече участват в различни инициативи на Европаркс, която е организация на рейнджъри от цяла Европа, хора, които се занимават конкретно с защита на защитени територии.

И тогава дойде идеята да подпишем едно рамково споразумение, с което да се утвърди намернието за такава съвместна работа в бъдеще. Аз имах своята идея как да развия капацитета на българските рейнджери, които са в националните паркове. По това време те бяха с много ниска мотивация, заради много ниските заплати.

За първи път се качих на хижата в края на август или началото на септември, когато вече не бях министър на околната среда и водите. Бях кандидат за народен представител от район Монтана и винаги като пътувах за Монтана, минавах през прохода Петрохан. По пътя реших, че имам някакво време. Мисля, че беше на връщане към София. И си казах, дай да я видя тази прословута хижа. Виждал съм я на снимки, но не съм я виждал на живо. Обадих се тогава на Ивайло Иванов и му казах, минавам наблизо и ще мина да ги видя. Това беше първото ми посещение. Отидох на верандата, пихме чай и се задръжах много кратко, защото трябваше да се прибирам към София. Тогава се запознах с Ивайло Калушев, но буквално, здравей - здрасти, аз съм този, аз съм този. Беше много кратко и продължих по пътя.

Второто ми ходене на хижа Петрохан беше през лятото на следващата, 2023 г. Беше изключителна жега. Аз съм с малко дете, по това време, нямаше годинка. Тогава си казах, може да отидем до Петрохан, там е хладно, не е далече и така нататък. И се сетих за тях и реших да се обадя, дали е удобно да ги посетим. И тогава те казаха: Да, може да останете за вечерта. Така се и случи. Ние отидохме с семейството, тогава се запознах с повечето, може би с всички, които сега са мъртви. И се върнахме на следващия ден.

А третият и последен път, когато съм бил на хижа Петрохан беше през следващата година, 2024 г., отново лятото и отново по същата причина: жега в София, 35 градуса. Обадих се там. Това не е единството място, на което съм търсил спасение в жегите, но тогава реших да се обадя там. Това ми е последното ходене. Аз имам впечатление от тях, но нямам дълбоко познанство с тях, за да мога да кажа много повече. При всички положения не се връзва с това, което чувам като разказ от прокуратурата с това, което аз мога да си представя за тях.

Отношенията между тях

Какво бяха отношенията между тях? Бяха ли например робски, както обясни психологът?

Категорично не. На не съм усещал някаква сериозна йерархия или някакво подчинение. Ивайло Иванов, с който съм комуникирал преди това и който беше председател на тази организация, се държеше като домакин на мястото. Аз така го усещах, защото се грижеше за това да има чай, вечеря, такъв тип неща. И беше активен в говоренето за района. С Ивайло Калушев тогава коментирахме риска за пожари, той вдигна дрона, защото аз на път към хижата бях забелязал пък един камион с немаркирани дърва и бяхме подали сигнал към районното управление по горите.

Впечатлението ми е, че те имаха кауза, нещо в което се убедих, не просто от разказа на Ивайло, когато беше в министерство, но и когато бях на място. Убедих се, че те наистина разполагат с цялата тази техническа инфраструктура, свързана с обходи в природата, със спасяване, нещо за което ми разказваха, че са участвали в такива спасителни операции.

Психологът повтори на пресконференцията, че те не са имали нищо общо с опазването на природата, никакви планинари не са били, всичко това е било за камуфлаж. Определено съм с обратното впечатление и за това, за което сме говорили, аз съм ги виждал как излизат на обходи. Виждал съм ги, като започнах да ги следя още тогава в социалните мрежи. Не ми изглеждаха като хора, които нямат такава кауза, това със сигурност не беше камуфлаж, поне в моите представа. Изглеждаха като една задружна организация, група, но в никакъв случай не като секта, това не мога да се го представя. По никакъв начин не съм видял нещо притеснително. Ако бях видял нещо притеснително, самият аз ще реагирам. Не говоря ще реагирам пред тях, ще реагирам към тези хора, които могат да направят нещо, но аз такова нещо не съм видял. Моята представа за тях, и между другото не само моята.

Въпросът е как са загинали

Важният въпрос в случая Петрохан би трябвало да е съвсем различен. Там би трябвало да се изследват криминалните аспекти. А не споразумение, което към датата на смъртта на тези хора, не е действало. Защото е прекратено.

Прокуратурата прави някакъв брифинг, в който все още няма излезли експертизите по казуса. Междудругото, прокуратурата обяви още през февруари или март, че ще повдигне обвинение на дължностно лице, заемало висша държавна позиция, във връзка с организацията. Това го обяви още в феврари или март месец. Не последва нищо, освен един разпит, който беше направен към мен по следствено дело на Софийска градска прокуратура преди няколко месеца. Аз не знам дали беше по това производство, което сега евентуално прокуратурата ще отправи ново обвинение. Прокуратурата така подава информация, че всъщност обърква допълнително всички. И може би това е целта - да се отмества фокуса от важни за обществото въпроси. Целият случай с Петрохан и начинът, по който се поднася, и начинът, по който прокуратурата комуникира този въпрос всява смут. Той превзе предишната предизборна кампания и сякаш това е опит да превземе и тази. Това е опит да се всее страх у тези, които са опозиционно настроени.

Във всеки случай не виждам как целта за изясняване на цялата законосъобразност на това рамково споразумение идва чак сега. Защо чак сега, а не през 1922 или 1923 година? Защо залепвайки този въпрос за другия, това някакси не ми струва логично. Помага ли това на въпроса какво се е случило там наистина? 

Има ли големи зелени пари?

Имало ли е по това време, 2022 г., очакване, че сега ще влязат едни големи, зелени пари и трябва да се създаде организация за усвояването им?

Тогава се подготвяше да започнат проекти по Плана за възстановяване и устойчивост, но там нямаше мерки, които в сектор околна среда, които да са за неправителствените организации.

Имаше три големи проекта, които бяха изцяло в рамките на институциите. Било то министърството, или такива, които бяха съвместно с ПАН, с Министърството за земедиелието и храните, с агенции на МРРБ. Това беше нещо, което се готвеше и се чакаше да започне като финансиране, нямаше нищо, по което те могат да кандидатстват. И изобщо не са и кандидатствали а щом не са кандидатствали, иначе не е била тази идеята. Отделно, в писмото, което аз написах като министър през април 2022 г., в отговорна на сигнала на "Балканка" аз много категорично казвам, че това споразумение не е писмо за подкрепа и не може с него да се кандидатства или да се получава от някакъв публичен ресурс. 

Целия разговор вижте във видеото: