Белизар Маринов: Фокусирам се върху целта, не търся оправдание защо нещо не може да се случи

В рубриката „Вдъхновяващите българи“ ви срещаме с изявени хора в различни области, които са пример за обществото. Те преодоляват физическите бариери и вдъхновяват със способността си смело да надвиват трудностите и да насочват вниманието към своите умения и таланти.

Белизар Маринов е инвестиционен мениджър във фонд за рисков капитал. Той е съосновател и председател на борда на Асоциацията на българските лидери и предприемачи (ABLE). Завършва магистратура по финанси в университета на Тилбург, Нидерландия. Има и допълнителни специализации в САЩ и Великобритания. Белизар използва куче водач, тъй като е с нарушено зрение, което губи в ученическа възраст. Днес той е ментор и подкрепя млади хора да се развиват в избрани от тях области.

Вие се занимавате с рисков капитал, но същевременно работите в неправителствения сектор. Как се пресичат тези две линии в живота ви?

Финансите са моят образователен профил. В началото любима тема ми беше химията. Но установих, че перспективите ми в тази сфера не са толкова широки, и започнах да уча финанси в Търговско-банковата гимназия в София. След това беше естествена стъпка да придобия и бакалавърска степен по финанси. Докато пишех магистърската си теза, създадохме организацията ABLE. Направихме я с група приятели, с които посещавахме обща програма в чужбина. С времето организацията се разви и днес има различни програми, насочени към членовете, и обществени проекти.

Дейността на организацията е свързана с ценностите на предприемачеството и доброто лидерство. Още в началото започнахме да подкрепяме предприемачески инициативи в България и тогава ни се пресече пътят с настоящите ми колеги. Магистърската ми теза бе на тема, насочена към финансирането на стартиращи технологични компании от фондове за рисков капитал. Тогава изявих желание да се запозная с такива фондове в България, а те по онова време не бяха много. Имаше период, в който доста ми бе интересно банковото дело и риск мениджмънта и карах два стажа в банки.

Покрай тези стажове установих, че това не е моето нещо. Досегът при работата с хора бе по-ограничен и всичко там бе по-стерилно. Сега, макар че съм във финансовата сфера, доста работя с хора. Работя с предприемачи, подкрепяйки техните бизнеси – не просто финансово, но и като партньор. Обсъждаме с тях бизнес модели, икономическа обстановка, също и различните индустрии, към които те се насочват. Това постоянно ме обновява и ми е интересно. Сега работата ми е свързана с това на ниво предварителни разговори да усещам качествата на хората и доколко те са съвместими с това, което са си поставили като задача и цел.

Може ли да обясните какво е рисков капитал за хората без подготовка по темата?

Рисковият капитал реферира към инвестиции в бизнеси, които са в много висока степен на риск заради това, че са прохождащи. Другият полюс е банковото финансиране, където, за да получи финансиране даден бизнес, той трябва да има история, определени финансови показатели за стабилност и да може да си изплаща заема и лихвите по него. А моята работа е свързана с таргетиране на бизнеси, които тепърва започват. Много от тази работа е повече изкуство, отколкото наука, защото трябва да се усети дали има правилната пазарна възможност, дали се върши с правилния екип за целта, дали бизнесът е съвместим с това да се подкрепя от външни инвеститори.

Работата с компаниите е в хоризонт от пет-десет години, до момента, в който компанията е зряла. Най-специфичното за рисковия капитал е, че от десет инвестиции една-две връщат парите за всички останали, като компенсират проектите, които или са неуспешни, или не могат да донесат възвръщаемост на инвеститорите. Неуспешните бизнеси не са такива, понеже основателите не са имали желание или поради това, че са подвели инвеститорите. И основателите, и инвеститорите имат желание, полагат усилията, но нещата не се случват по една или друга причина.

Как оценявате българската среда, подходяща ли е за инвестиране днес?

Различно е в различните сфери на инвестициите. Не бих коментирал останалите сфери, но що се отнася до технологичните инвестиции, сферата се развива доста за тези петнайсет години, за които имам наблюдение. Самите основатели са много по-зрели, с по един-два бизнеса зад гърба си, със знания и опит, които им дават много по-добра стартова позиция в следващ проект. Освен това самата екосистема от ментори, инвеститори и различни организации, подпомагащи тези начални етапи, е много по-развита и не си сам. Харесва ми това, че хората в предприемаческата среда много си помагат.

Говорим за бизнеси, които таргетират международния пазар. И тук до голяма степен я няма тази вътрешна конкуренция между други типове бизнеси. Повечето от хората виждат как получават помощ. И когато по-късно са в позиция да дадат помощ, те го правят. Някои от най-добрите примери за успешни истории, каквато е тази за първия български еднорог (стартъп, надхвърлил по пазарна оценка един милиард щатски долара), са плод на едно успешно поколение предприемачи, което помага на следващите. Това е най-добрата рецепта за успех, защото има други държави, в които виждам успешни много големи компании, чиято култура не е насочена към това да връщат знанията, опита и капитала към страната, която ги е родила, и не се възвръща този ефект на повишаваща се конкурентоспособност на средата. Успехът остава капсулиран в една организация или в шепа хора и това е голям фактор за това дали средата ще се развива с бързи темпове, или не.

Коя е най-работещата стратегия за комуникация с инвестиционен фонд, за да бъдат убедени неговите съоснователи да инвестират в даден проект?

Някои от най-успешните инвестиции са на онези екипи, които могат да продължат и без инвестиционния фонд. Да, всеки бизнес има нужда от начален капитал, но отвъд това някои бизнеси са много добре позиционирани – като предложение, като правилното време, в което са на пазара. Основани са от екипи, които се комбинират и имат уменията и правилните знания за индустрията. За най-добрите проекти често ние се опитваме да убедим тях, че трябва да вземат инвестиции от нас, защото те могат да изберат да си развиват бизнеса и без инвестиции или да вземат от други.

Най-добрите инвестиции са там, където и двете страни търсят сътрудничество и си стискат ръцете някъде по средата. Броят компании, които търсят инвестиции, е много по-голям от този на инвеститорите. Ако бизнесът е от такова естество, че не е подходящ за финансиране от външна страна като инвестиционен фонд, няма какво да се направи. Това не означава, че имаме лош бизнес. Инвестициите са доста специфични. Когато един предприемач иска да се свърже с инвеститор в рисков капитал, той трябва да види в какво той е инвестирал и да проучи предишните проекти, подпомогнати от фонда му. Това дава най-добра насока дали дадено сътрудничество би се осъществило.

Споменахте за организацията ABLE. Кои са нейните най-важни инициативи?

Поддържаме индивидуална менторска програма за ученици от X и XI клас, където те кандидатстват с желанието да се развиват в дадена сфера и ние намираме подходящия ментор, с когото да работят три месеца върху проект по своя идея. Така ученикът получава подкрепа за личните си цели, придобива професионален опит от човек от сферата, в която би искал да се занимава, и може да получи насока как да продължи образователния си път. Другата програма, Able Activator, е насочена към студенти и млади професионалисти, които искат да се развиват в сферата на предприемачеството или поне да получат достъп до предприемаческата среда и да си вземат нещо, което могат да приложат.

Вие имате проблем със зрението, доколко той ви пречи или помага в работата?

Да, по рождение имам проблем със зрението, който в годините се е задълбочавал. Загубих зрението си, когато бях ученик в гимназията. Това е част от мен и ме е формирало като човека, който съм. А аз съм от хората, които се фокусират върху целта, върху позитивните неща, и не търся оправдания защо някои неща не могат да се случват. Може би затова толкова харесвам предприемаческата сфера. Предприемачите са хора, които намират възможности там, където другите виждат проблеми, и това е лично мото и в моя живот. Сигурно съм имал много предизвикателни ситуации и смятам, че те са ме направили по-силен. В днешно време не се замислям върху нещата, които не мога, а по-скоро търся начини да реализирам нещата, които искам.

Как се адаптирате към този физически проблем?

Аз ползвам куче водач, което съм благодарен, че имам. Ползвам и много дигитални технологии, които вербализират информацията. Навлизането на изкуствения интелект в нашата работа е още един начин, по който светът може да бъде улеснен. Ако преди ни е било много трудно да работим със софтуер, който не е подходящо структуриран за лесно изчитане от говореща програма, сега мога да си създам собствен софтуер, който да върши нещата, необходими ми в ежедневието и в работата, и да го направя удобен за мен. Не бива да мислим, че България изостава в решаването на проблемите, нито пък че в чужбина всичко е решено. Естествено, човек си избира битките.

Трудно е да се опитваш да промениш мисленето на всеки, когото срещаш. Но когато искаш да постигнеш нещо и някаква форма на неразбиране или несправедливост стои на пътя ти, можеш да я преодолееш. Много важно е човек да не си слага изкуствени рамки. Аз четири години се занимавах с импровизационен театър. Когато за пръв път отидох, хората там не знаеха как ще протича интеракцията ни. Самото естество на импровизационния театър изисква много добра комуникация между хората. Няма сценарий, а дори всеки да има собствена идея как би се развила някаква ситуация, трябва да слуша какви предложения казват другите и да се напасва. Това беше пример за нещо визуално като сфера, а аз си бях поставил за цел да му се отдам, защото бях чул доста добри отзиви за този тип занимания и начина, по който те могат да помогнат за развиване на комуникационни умения и излизане от всякакви рамки.

По кое трябва да се работи най-много, за да има по-добро познаване на слепотата от зрящите?

Трябва да се дава повече път на хората със специални потребности да са активна част от обществото. Много се възхищавам на организацията „Очи на четири лапи“, обучаваща кучета водачи на незрящи, защото това е един естествен начин, чрез който хората да бъдат по-активна част от общността и да реализират собствения си потенциал. Както казва поговорката, по-добре да научиш някого как да лови риба, отколкото да го нахраниш. Когато повече хора от обществото са имали досег, било с пример по телевизията, или от човек, който работи на бюрото до тях, започват да са по-възприемчиви. Така цялото общество става по-разбиращо.

Най-добрият начин хората да възприемат различните от тях е, когато участват в активности по начин, по който могат и да не разбират за разликите помежду им или да забравят за тях. Понякога хората около мен сякаш забравят, че не мога да видя снимка, която ми показват. Ние правим толкова неща заедно, работим по проекти и дейности и различието отива на заден план и те го забравят. И когато после чуят, че някой е по-различен от тях, те не го свързват с неща, които не може да прави, а по-скоро с конкретни преживявания, където тази разлика не се е проявила. Впечатлявало ме е как като хора имаме вътрешното желание да сме различни и едновременно с това да бъдем като всички останали. Всеки иска да бъде оценяван според това, което е, със своите предпочитания, интереси, желания, и да получава от живота това, което му харесва. Същевременно всеки иска да е и еднакъв с останалите, за да не се чувства пренебрегнат.

Често слушаме за технологични стартъпи, създаващи продукти за хора с увреждания. Търсили ли са ви такива хора за инвестиции или за експертиза?

Срещал съм доста екипи, които искат да правят технологични продукти в помощ на хора с увреждания. Бидейки и инвеститор и човек, разбиращ естеството на продукта, съм доста потенциално критичен за слабостите на един проект като инвестиционна възможност. Но винаги съм бил насреща. За съжаление, има много технологии в полза на хората, които дълго са стояли на трупчета – като академичен или университетски проект. Да се прави бизнес от технологии за хора с увреждания, не е лесно. Невинаги аудиторията е достатъчно голяма. Понякога е голяма, но нейната покупателна способност не е достатъчна. Да, има правителствени програми, които помагат в достъпа на хора с увреждания до нови технологии. Но със сигурност това не е толкова динамична сфера, колкото е тази на технологиите с общо предназначение, които могат да са полезни и за хората с увреждания.

Такъв пример са новите модели за изкуствен интелект. Те не са били създадени специално за хората с увреждания, но са им в голяма услуга. Често можеш да имаш добра идея, но ако искаш тя да продължи като бизнес, ти трябва да я промениш. Тогава тя няма да е насочена към същата аудитория и да решава същия проблем по начина, по който си мислил за тях в началото. Но за да може този бизнес да бъде устойчив, той изисква смяната на идеята. Технологиите стават все по-достъпни. Става все по-лесно и да стартираш собствен бизнес. Ако едно време компаниите, които сме подкрепяли, са давали основната част от парите си за заплати на софтуерни разработчици, днес много по-ограничен брой хора с по-малък ресурс могат да постигнат много по-големи резултати. Това прави технологиите по-достъпни за всякакви ежедневни нужди, но не прави по-лесно един бизнес устойчив. Портфейлът ни може да е ограничен. И колкото и предложения и бизнеси да се надпреварват за него, да има лимитиран капацитет, който пазарът може да поеме.

С какво най-много искате да допринесете като ментор на хора във вашата, а и в други сфери?

И в професионалната си роля, и с работата си в неправителствения сектор подкрепям много предприемачески инициативи. Ако срещнете хора, които се занимават под една или друга форма с предприемачество, ще ги чуете да използват думата „екосистема“. Има много силни взаимовръзки, които определят колко успешен ще бъде един проект. Знанията, опитът, капиталът трябва постоянно да се връщат, за да се заобиколим от успешни примери на хора и организации. Освен че възможността да помогнеш ти носи лично удовлетворение, това е и неизбежен бизнес успех. Да, не е нещо, на което от следващия ден можеш да береш плодовете. Но ако си отдаден дълго на тази среда, на тази екосистема, стигаш до момента, в който береш плодовете. Не всеки ефект от това, което правиш, може да бъде интернализиран. Не можеш да ограничиш ползите само за себе си. Много от тези ползи остават в тази среда и се връщат при теб години по-късно. Когато този успех се връща обратно, всички ставаме по-успешни.