Антони Дончев: Музикантът трябва да е искрен

Пианист, композитор, преподавател и диригент на Биг бенда на Българското национално радио. Съосновател на формация „Акустична версия“, носител на редица награди за театрална и филмова музика. Името на Антони Дончев се свързва с едни от най-престижните изяви на българския джаз и най-успешните проекти със световноизвестни музиканти през последните години. Антони Дончев ще е гост и на Plovdiv Jazz Fest. Заедно с Христо Йоцов ще се качат на една сцена не само за общия си концерт, но и за удостояването им с Награда за цялостен принос в джаза.

Разговаряме с Антони Дончев в навечерието на хубавото събитие.

Казвате, че джазът Ви е съпътствал от съвсем малък и сте били добро дете. Може ли да се припише и на джаза доброто Ви възпитание?

Това е особен въпрос. Джазът наистина ме е съпътствал отрано, така че може да се каже, че е оказал влияние на възпитанието ми.

Заспивали сте с хубавата музика, която Вашият баща е пускал всяка вечер

И съм се събуждал също така.

А днес как се събуждате?

Признавам, че много рядко се събуждам и си пускам музика. Опитвам максимално да съм по-далече от музиката, знаейки, че целият ми ден ще премине с нея.

Успявате ли да извадите мелодиите от главата си?

Не е възможно. Имам вечери, в които заспивам с някаква мелодия и се събуждам с абсолютно същата.

Наследена ли е любовта Ви и към театралната музика?

Израснал съм в театъра, покрай работата на баща ми, и се занимавам с театрална музика още от студентските си години. Имам над 50 постановки и това е нещо, което ми е много близко и смятам да продължа да го правя.

В „Капитална грешка“ свирите на живо на театралната сцена. Колко по-различно е усещането от концертната сцена?

Това също не ми е чуждо. Правили сме го с „Ла страда“ в култовата постановка „Мармалад“, която пълнеше залите на всяко представление. Има разлика, разбира се. По време на концерт единствено водеща е музиката, докато в театъра тя е подчинена на драматургията, на текста и е зависима от много фактори.

Определят Ви като стожер на българския джаз

Не знам кой ме определя, но аз не се усещам така. Опитвам се да правя това, което е най-близко до мен. Опитвам се да вникна в душата си и се оставям тя да ме води. Според мен това е най-важното за всеки музикант – да не бяга от себе си, да е искрен, да не се поддава на моментни, било то комерсиални или модни, влияния. Само, когато човек е истински, музиката му би могла да вълнува другите.

Има ли фалш в джаза?

Има много умели спекуланти с джаза, но те са временни музиканти. Хората усещат фалша.

Все по-чести са компромисите с музиката напоследък. Как ги преживявате?

Много болезнено ги преживявам. Решил съм да имам една непримирима позиция и да си казвам това, което не ми харесва. И смятам, че така трябва да бъде. Задържането на несъгласията само в себе си няма да доведе до голямо развитие.

Да съхраните авторитета и същевременно да обновите и подмладите лика на Биг бенда на Българското национално радио - защо се заехте с тази изключително тежка задача?

Захванах с тази наистина нелека задача, защото според мен този оркестър би имал смисъл само от едно такова съществуване. Съществуване, което е обърнато към 21 век, към живота – такъв, какъвто е в момента. И музика, която заслужава да бъде правена, която има смисъл и дава нещо на хората, възпитава ги, прави ги по-добри. За младите музиканти това също е особено важно, защото им дава една истинска перспектива и един път, който заслужава да бъде извървян.

Тази пандемична година как промени хората на изкуството и самото изкуство?

Много тежък и болезнен въпрос. За съжаление, сега виждаме само повърхността, тепърва ще разбираме какви са промените. Мисля, че по-тежките проблеми ще са тези, които не виждаме в момента. Не се наемам да предсказвам какви биха били, но се надявам, че по-голяма част от музикантите ще имат сили да ги преодолеят.

Успяхме ли да разберем колко много не можем без изкуство?

Дано сме го осъзнали. Рано или късно всеки го осъзнава. Образованието и изкуството са в пряка връзка с развитието на всяко общество. Човечеството не може да остане без това, което го е съпътствало през цялото му съществуване.

Затова и джазът в Пловдив ще звучи и тази година.

Много се надявам и освен голяма благодарност, бих искал да вдъхна много кураж и сила на хората, които при тези трудни обстоятелства успяват да поддържат някаква искрица. Тя е изключително необходима за нас - музикантите, но най-вече тя е необходима за публиката.

По време на фестивала, заедно с Христо Йоцов ще бъдете удостоени с Награда за цялостен принос. Какво ви носи тази награда?

Чувствам се горд и признателен и е хубаво, че някой забелязва това, което правим с Христо. Не знам да има човек, който не обича награди.

Двамата имате и други поводи за споделяне - "Акустична версия" тази година навършва 35 години от създаването си. Освен приятелство и професионализъм, кое е онова, което ви свързва толкова време заедно.

Лесно е, когато човек работи със съмишленици, с които гледа в същата посока. Няма абсолютно никаква разлика от първата ни среща с Христо до последната. Интересът ни към музиката винаги е същият.

Още по темата

05/11/2020

Интервю

Христо Йоцов: Свободата и оптимизмът са задължителни за всяко изкуство

Следете новините ни в GoogleNews