В навечерието на развръзката с кризата около КТБ и политическите сигнали, че това ще стане с активна държавна намеса, припомняме няколко международни примера от държавна намеса за спасяване на закъсали банки.

Правим го с уговорката, че не може да се направи директен паралел между тях и ситуацията с КТБ.

Португалия

Един от последните случаи в Европа е с португалската Banco Espirito Santo, за оздравяването на която Централната банка на Португалия предостави 4,9 млрд. евро. Banco Espirito Santo ще бъде разделена на две - на „добра" банка под названието Novo Banco и „лоша" банка. Загубите на "лошата" банка ще бъдат поети от необезпечените облигационери и акционерите на банката.

Планът на действие тук много напомня на един от първите основни варианти за развитие на кризата с КТБ и банка "Виктория".

Рекапитализацията на Novo Banco ще е в размер на 4,9 млрд. евро и ще бъде осъществена с помощта на специалния банков резолюционен фонд. За целта фондът ще получи правителствен заем в размер на 4,4 млрд. евро. Средствата ще бъдат изплатени с бъдещите постъпления от продажбата на Novo Banco. Всички вложители и всички обезпечени облигационери ще бъдат защитени.

Великобритания

През 2010 г. британската банка Northern Rock - първата жертва на т.нар. банкова паника на Острова след началото на рецесията - също бе разделена на „добра“ и „лоша“ банка. "Добрата" запази лиценза си, като в нея останаха всички депозити. "Лошата" остана с цел да събира кредитите и да изплаща полученото от държавата финансиране. Само две години по-късно 2012 г. добрата част от банката беше продадена на компанията Virgin.

Великобритания национализира още няколко банки - напр. Royal Bank of Scotland и Lloyds Bank. Следва се общ модел - след оздравителния процес държавата се стреми постепенно да прехвърли отново на частния сектор акциите си в тези финансови институции.

САЩ

С правителственият план на САЩ за оздравяване на банките (т.нар. TARP - Troubled Asset Relief Program) бяха стабилизирани 98 финансови институции. Първоначално за плана бяха одобрени 700 млрд. долара, но по-късно сумата бе намалена на $475 млрд. Според програмата Министерството на финансите на САЩ изкупува старши привилегировани акции на закъсали компании, които все още са жизнеспособни. Целта е по-късно държавните дялове да бъдат продадени на порции и отново да отидат при частни инвеститори. В програмата влизат Goldman Sachs, Morgan Stanley, J.P. Morgan Chase & Co., Bank of America Corp., Citigroup Inc., Wells Fargo & Co.и др.

Исландия

При исландската криза правителството реши да не спасява банките с пари на данъкоплатци, а ги остави да фалират. Средствата на местните вложители бяха съхранени чрез създаване на нови държавни банки, където бяха преместени "добрите" активи и депозитите на физическите лица и компаниите. Чуждите кредитори не бяха спасени - така решиха местните жители посредством референдум. Много икономически анализатори смятат исландския модел за успешен. Сред тях са икономистът и Нобелов лауреат Йозеф Стиглиц и американският икономист Пол Кругман.

Кипър

След кризата с двете най-големи банки в страната и провала на първия опит да правителството да ги спаси, последва втора криза. Тогава хазната - самата тя вече във фалит - нямаше възможност за нова финансова инжекция към банките.

Какво последва? Вложителите със сметки до 100 000 евро в банка Marfin бяха изцяло защитени, но големите вложители загубиха част от средствата си. Едрите вложители бяха "преместени" в Bank of Cyprus, където получиха 47.5% от депозитите си във вид на акции в банката в замяна на загубените средства. 52,5% останаха във вид на влогове, но с временни ограничения за теглене.

При втората фалирала банка Laiki малките сметки до 100 хиляди евро отново бяха са преместени в Bank of Cyprus, но големите останаха в Laiki. Големите вложители бяха трансформирани в кредитори на фалиращото дружество, като целта е да получат загубеното след продажба на активите й. 

По-рано тази година ЕС прие мерки, които гарантират, че банките няма да бъдат спасявани с пари на данъкоплатците. Новите правила определят таван за бонусите на 100% от годишната заплата на банкери, или 200%, ако акционерите одобрят. Банките ще трябва да държат повече пари в резервите си, като буфер в случай, че отново изпаднат в затруднения. Целта е да се гарантира, че няма да се налага на данъкоплатците да спасяват закъсалите банки отново.