Изборите в Русия са 'фейк'?

Докато лъскавата столица Москва може да се похвали с безброй богаташи, много от хората в провинцията тънат в мизерия. Въпреки че не всички руснаци са доволни от Путин, отдавна се знае, че в неделя той ще бъде преизбран, пише Юрий Решето за "Дойче веле".

"Не съм човек, който бездейно да седи и да чака какво ще му поднесе съдбата. Предпочитам да изляза на барикадите и да се боря, ако е необходимо", казва Юлия Федотова и силно се провиква: "На-вал-ни!". При минус 18 градуса по улиците на Екатеринбург не е никак уютно, но юристката е излязла на протест - заедно с още няколко хиляди други млади активисти. Само че човекът, чието име те скандират, го няма: нито на протестния митинг, нито в списъка на допуснатите кандидати за президентските избори, които ще се проведат в неделя (18 март).

Алексей Навални, най-големият критик на Кремъл, няма право да се кандидатира за тях, защото е предварително осъждан. Според опозицията, това е с измислен претекст. Привържениците на Навални зоват за бойкот на изборите.

Путин и "седемте джуджета"

"Чисто юридически, разбира се, е правилно, че Навални не е допуснат до изборите. От политическа гледна точка обаче тези избори са някак непълни", обобщава предприемачът Борис Титов, който за разлика от Навални е регистриран за изборите - той е един от осемте претенденти за президентския пост.

"На всички е известно, че най-добри са шансовете на действащия президент. Аз се кандидатирам, за да покажа, че има хора, които не споделят политиката на Путин", казва Титов дипломатично.

Подобно звучат и изказванията на двамата му основни конкуренти - либералният политик Григорий Явлински и десният популист Владимир Жириновски. И двамата са известни в Русия още от 1990-те години. Техните критици ги смятат за "беззъба опозиция", която не представлява никаква опасност за шефа на Кремъл, колкото и звучни фрази да произнася преди изборите. Явлински например наскоро отправи следното предупреждение: "Русия следва много опасна политика, която води до обедняване на населението вътре в страната, а външнополитически може да предизвика военен конфликт."

Жириновски пък сам заплашва Запада с война: "Ако спечеля, 150 милиона руснаци ще се събудят на следващия ден с усмивка на устата. Западът обаче ще има да трепери, ако не престане да ни обяснява на нас, руснаците, как да живеем".

Страна на противоположностите

А как живеят всъщност руснаците? Мнозина от онези, които подкрепят Путин, живеят добре, даже много добре. Например онези в бляскавата столица Москва, които имат добре платена работа. Като Мария Катасонова, служител в администрацията на Държавната дума и гореща привърженичка на сегашния държавен глава. "За нас Путин е символ на стабилност. На него дължа абсолютно всичко, което имам - и работата, и образованието. Просто всичко", казва тя.

Има обаче и други - като Дария Даар, която живее в едно предградие на уралския град Екатеринбург - в къща, чийто покрив всеки момент може да се срути. Сградата, която е била строена от държавата, спешно се нуждае от ремонт. Но властите изведнъж изровили отнякъде документи, от които излизало, че преди 25 години тя е била построена незаконно - от самата държава. Оттогава насам никой не се чувства отговорен за съдбата ѝ. А какво мисли Дария за изборите? "Какви избори?", пита тя реторично. "Та те отдавна са решени!" Жилището на жената е студено, отоплението изобщо не функционира, на много места има следи от мухъл. "Така държавата изоставя своите граждани в беда", казва Дария и отпива глътка горещ чай, за да се стопли.

Трети пък са принудени да се страхуват за свободата си всеки пък, когато се осмелят да критикуват външната политика на Путин - като Павел Никулин. Преди няколко седмици независимият журналист публикува интервю с един бивш боец на ИД от Русия и веднага след това бе посетен от тайните служби. Никулин, който пише и по други особено чувствителни теми, сега е под наблюдение. "Една сутрин се явиха въоръжени и претърсиха цялото ми жилище. Ако човек реши да става журналист в Русия, трябва да знае, че някой ден може и да бъде убит", казва Никулин.

Репресии и заплахи

В Русия официално няма цензура, но много журналисти се опасяват от репресии и заплахи, когато публикуват нещо критично или правят разкрития, неблагоприятни за властта.

Дмитрий Скоробутов, който в продължение на 15 години е бил редактор в държавната телевизия "Россия-24", разказва пред Дойче веле, че се водят забранителни списъци, които съдържат имената на автори, както и на теми, по които не бива да се пише. "По времето на масовите протести срещу Путин нашата телевизия в продължение на две седмици просто мълча. След това започнаха да ги представят като някаква детинщина. Нямахме право да съобщаваме името на Навални, който беше организатор на протестите. И то независимо от факта, че имаше протести в 102 руски града", казва Скоробутов.

Колкото повече мълчаха контролираните от държавата медии, толкова по-силно се скандираше името му по време на протестите. Това бяха и протести срещу постоянно уголемяващото се влияние на Руската православна църква над руското общество и политиката. От над една година те се организират в Санкт Петербург, където се протестира и срещу предаването на една от основните забележителности на града - Исакиевския събор - в ръцете на църквата. Това нарастващо влияние на църквата променя обществото и го прави все по-консервативно, твърдят критични гласове.

Русия е в навечерието на избори, които мнозина определят като недемократични. Дори Ксения Собчак, единствената жена сред кандидатите за президент, която някои определят като марионетка на Кремъл, ги смята за "фейк" (фалшиви).

Още по темата

15/03/2018 Свят

Путин искал да е таксиджия, молил се на колене при щурма на Норд-Ост

11/03/2018 Свят

Вие с всичкия си ли сте? Няма да върнем Крим, категоричен е Путин

07/03/2018 Свят

Сгрешихме за обединението на Германия, проявихме некомпетентност, обяви Путин

Следете новините ни в GoogleNews