Какъв е бил животът на българите в Османската империя?

Последна промяна на 26 март 2019 в 20:53 25406 11

Към края на османската власт България е сред най-развитите части на Османската империя, раждаемостта е рекордно висока, а българските занаятчии просперират. Още факти за тази епоха откриваме в ново мащабно изследване.

Само безпристрастната интерпретация на документите и свидетелствата от епохата на османското владичество може да очертае една сравнително правдива картина за живота на българите през петте века между падането на страната им под чужда власт до нейното освобождение. Издаденото току-що първо цялостно изследване на демографското развитие по българските земи допринася да разберем как се е формирала днешната българска нация.

Въпросното изследване, изготвено от проф. Щелиян Щерионов от БАН и посветено на демографските аспекти в процеса на създаване и укрепване на българската нация, разсейва редица митове и стереотипи за положението на българите под османска власт. Един от основните изводи гласи, че българите се вдигат срещу властта на султана не заради недоимък и глад, а заради пробудилите се национално самосъзнание и стремеж към свобода и независимост. Масовата смъртност поради глад и тежко недохранване е непознато явление в цялата българска история.

Българското население нараства с 1 милион

През целия период на османското владичество българите-християни са преобладаващата етно-религиозна общност в границите на автономната Българска екзархия, утвърдена със султански ферман. През по-голямата част от този период темповете на демографско нарастване сред българите-християни превишават съответните показатели за поданиците на султана, изповядващи исляма. В стопанско отношение България дори е сред най-развитите части на империята, а качествените и много ценени стоки на българските занаятчии и земеделци намират широк прием не само на обширните османски пазари.

В периода непосредствено преди падането на България под властта на османските завоеватели българското население възлиза на около 1,4 милиона души. Непосредствено след Освобождението българите-християни в Княжество България и Източна Румелия са около 2,4 милиона души. Както сочат многобройни документи и анализи на епохата, раждаемостта сред българите-християни е по-висока от тази сред мюсюлманите. Към средата на 19-и век тази раждаемост достига годишно 53 новородени на 1000 души население - рекорд в цяла Европа. Разбира се, това немислимо в днешни времена равнище е вид компенсация на изключително високата детска смъртност.

И още данни от епохата: авторът на изследването проф. Щерионов посочва, че процентът убити в резултат от насилия се движи в рамките на показателите за континента. Жертвите на Априлското въстание през 1876 г. са между 30 хиляди и 35 хиляди души, докато по време на Полското въстание в Русия през 1863 г. броят на избитите от армията на ген. Гурко достига 60 хиляди души, допълва проф. Христо Матанов от Софийския университет. През епохата на османското владичество отрицателен прираст на населението по българските земи се наблюдава единствено между средата на 17-и и началото на 18-и век. Като основни причини за този временен демографски срив проф. Щерионов посочва влошените климатични условия и бумът на епидемиите.

В онзи период повечето българи живеели в нехигиенична и болестотворна среда, свидетелстват цитираните в изследването документи. Косвено доказателство са и регистрираните 11 по-големи чумни епидемии, които отнемат живота на над 300 000 обитатели на българските земи. Експертът по историческа демография доц. Венцислав Мучинов отбелязва, че смъртността от епидемии сред българите-християни все пак е била значително по-ниска, тъй като през по-голямата част от Средновековието те са населявали преди всичко селските райони. За разлика от мюсюлманите в градовете, които приемали епидемиите като неотменимо божие наказание и не правели нищо, за да ограничат разпространението им, християните бързо напускали заразените селища в търсене на убежища сред природата.

Наредбите за противодействие срещу епидемиите и изграждането на здравни служби в някои градове не оказват особено влияние върху борбата срещу бича на епохата - инфекциозните болести. Първите стъпки към организирано медицинско обслужване датират едва от началото на 19-и век. Русе и истанбулският район Галата са първите градове и градски райони в империята, благоустроени по западноевропейски образец, обяснява доц. Мучинов. А проф. Щерионов отбелязва, че към датата на Освобождението повечето от практикуващите близо 150 лекари са българи.

По една сребърна пара за всяко ваксинирано дете

В тази връзка Щерионов разказва за посещение на медицинския екип от кортежа на султан Абдул Меджид през 1846 г. в Търново, където местното население категорично отхвърля предприетата от османските власти кампания за ваксиниране на децата срещу смъртоносната едра шарка. За да ги убедят в ползата от ваксинацията, хората на султана обещават по една сребърна пара и по една кърпа като подарък за всяко ваксинирано дете. Проф. Христо Матанов от Софийския университет уточнява, че приложеният способ за ваксинирането е бил заимстван от арабската медицина. Друг любопитен детайл, свързан с хигиената, е изграждането на много обществени бани. По този показател Османската империя изпреварва редица западноевропейски държави, където по време на Ренесанса монарсите са се къпели извънредно рядко.

Между 15-и и 18-и век общият брой на селищата в българските територии почти съвпада с броя им в съвременна България - около 5 500. Броят на градовете през османската епоха е около 80, като в тях живеят над 10% от населението. За да се увеличи броят на данъкоплатците, а покрай това да се повишат и приходите за хазната, османските власти провеждат активна демографска политика - независимо дали става дума за християни, мюсюлмани или юдеи, обяснява доц. Мучинов. В началото на османското владичество Истанбул разселва преселници от Анадола в Лудогорието и низината на Марица, които са стратегически за сигурността на империята. С течение на времето обаче този поток рязко намалява. Постепенно той е заместен с обмена на население между османските територии, Русия и Австро-Унгария. В България се установяват около 300 000 кримски татари и групи северокавказци, приели исляма. Приблизително същият брой българи-християни бягат към Русия и Австро-Унгария по време на войните между империята и тези две християнски монархии. Малко известен е фактът, че силното обезлюдяване на Източна България вследствие на руско-турските войни през десетилетията преди Освобождението подтиква Истанбул да предприеме кампания за завръщането на избягалите в Русия и Влашко българи, на които се обещават данъчни и други привилегии. В епохата на своя разпад империята просто не разполага с достатъчно демографски ресурс за презаселване на обезлюдените краища с мюсюлмани.

Възходът на българските занаятчии и търговци

За развитието на търговията, финансовите услуги и занаятите принос имат и изгонените през 16-и век от Испания евреи, в които Османската империя съзира солиден потенциал за стопанското си оцеляване. Тя ги приема и ги разселва във всички свои провинции, в това число и в България. Българите-християни пък са отлични производители на най-качествените и търсени зад граница османски стоки като аби, шаяци, гайтани, вълнени платове, метални изделия, керамика, розово масло. Една френска фирма дори си позволява нещо, което днес бихме нарекли „интелектуална кражба на българско ноу-хау" - в Румъния тя изнася като собствена продукция изработваните в Габрово изключително качествени ножове, обяснява проф. Христо Матанов. От своя страна българските занаятчии и търговци натрупват цели състояния от износа на качествените си стоки в обширната Османска империя, допълва проф. Матанов. Свидетелства за благосъстоянието им са изключително красивите къщи във възрожденските градове, обзаведени с много вкус и пари. Именно по време на Възраждането тези градове бързо се побългаряват в резултат от интензивната миграция от селата, заключава доц. Мучинов.

Щелиян Щерионов: Историческа демография на България, Издателство на БАН „Проф. М. Дринов“, София, 2019 г.

Дойче веле

За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

900

11

Старши

02.04 2019 в 17:48

А какво да очакваме от продажници ,забравили вяра и род за пари.

873

10

ЛАФЪРДИЕВ

29.03 2019 в 00:12

Къде съм писал, че това са всички данъци?
1396 г. - 29 май 1826 г. и тогава ли да не го броим? Щото не е бил събиран..
Според теб така излиза..

1000

9

БаЧо

28.03 2019 в 11:52

Лафардиев, имало е и други данъци - "бирт“, „ищирия“, „хлебнина“ „серги параса“, „кантарие“, „позоп“... Данъци обаче не се събират от роби!
Империята е обхващала огромни територии - как така нито един друг народ не се освободил от турско робство? Между другото еничарския корпус е разформирован през 1826 г. и след това не можем да говорим за кръвен данък.

1018

8

Nurachilp

28.03 2019 в 11:20

Бавно, бавно истината излиза наяве. Между другото в световната история всичко това отдавна е ясно, само при нас вследствие на вековна простота и чужда пропаганда, хуманитарните ни науки (история, философия..) нямаха никакво развитие. Между другото в цял свят се изтъква, че Османската империя е била най-толерантната измежду всички останали в онази епоха. Например в Османската империя няма изчезнал или претопен народ, няма забрана на вероизповедания и т.н. Показателен е фактът, че при хилядолетно гонение и избиване на евреите в Европа, Османците ги канят да живеят на тяхната територия, да работят и живеят в мир и спокойствие. За сравнение вижте народите, които са били под робството на западните империи - днес говорят френски, английски, испански, португалски и изповядват католицизъм или протестантство.. В османската империя такова нещо не имало. Мир и спокойствие за всеки. Борбите от 19 век са естествени, формират се нациите, избуяват стремежи за национална държава, империите се разпадат, разбойници безчинстват.. Но най-интересното е как по-малко от десетилетие след Освобождението български интелектуалци с носталгия си спомнят и пишат за годините преди Освобождението. Това са трудни за възприемане факти от нас в днешно време, тъй като се захранени повече от век с пропаганда, но аз съм в хармония с историята ни, след като осъзнах всичко това.

1415

7

senester

27.03 2019 в 16:49

Що за безродник следва да си,за да сравниш жертвите от потушаването на въстанията в Полша и Априлското. А заличаването на цели населени места,които никога повече не са се възобновили? А зверствата върху жени,старци и деца?Само подкупен олигофрен може да извърши подобни сравнения. Срам и потрес от псевдоинтелектуалци!

873

6

ЛАФЪРДИЕВ

27.03 2019 в 16:40

Ресм-и фучу – данък върху бъчви вино.
Ресм-и ханазир – данък върху свине.
Ресм-и химе – данък върху дърва за огрев.
Девширме – кръвен данък, периодично събиране в Османската империя на християнски момчета, които са използвани в еничарския корпус и на други държавни служби.

И като за капак :
Диш-хакъ – зъбен данък, такса, плащана от домакина, загдето „правоверният“ си е хабил зъбите с неговата „гяурска“ (друговерска) храна.

873

5

ЛАФЪРДИЕВ

27.03 2019 в 16:39

ДАНЪЦИ ОБЛАГАЩИ БЪЛГАРСКОТО НАСЕЛЕНИЕ ПО ВРЕМЕ НА ТУРСКОТО РОБСТВО:
Данъкът Джизие или Харадж е бил разоряващ за селяните немюсюлмани.
Капу хакъ – произволно изисквана от всеки дом такса.
Ресм-и агъл – данък за кошара.
Ресм-и асияб – данък за воденица.
Ресм-и биве – поземлен данък, плащан от вдовиците-немюсюлманки в полза на ленника.
Ресм-и божик – налог върху свинете, които се угоявали за Коледа.
Ресм-и гиях – данък за сено.
Ресм-и духан – димнина, данък за презимуване в земите на един или друг феодален владетел.
Ресм-и менгене – налог за пресоване на грозде.
Ресм-и мюджеред – поземлен данък, събиран от работоспособни, но все още неженени синове, които живеят заедно с баща си и обработват негови парцели земя.
Ресм-и обручина – данък, налаган при продажбата на вино.
Ресм-и отлук – данък върху пасище.
Ресм-и тапу – такса, плащана от всеки рая на съответния ленник или в полза на държавната хазна за правото му да стопанисва поземлен имот.

1005

4

Васко

27.03 2019 в 11:29

Според мен нещата са доста по-сложни и не могат да се изтъкват само положителни аспекти както в статията. Може да не сме били роби продавани на пазара в буквалният смисъл на думата "Робство - Робството е социално-икономическа или правна система, при която хора, наричани роби са разглеждани като собственост на други хора, наричани робовладелци.", но е имало зверства и много тежки времена за българското население, които не могат да се умаловажават и най важното не сме били свободни-независими.
Терминът „робство“ има и по-широка употреба, свързана с безправие, както и с подчиненост, зависимост.

https://bulgarianhistory.org/makgahan-aprilsko-vustanie/

„Боя се, че не съм вече безпристрастен, и с положителност не мога да остана безучастен. Съществуват неща, които не могат да бъдат разследвани с хладен ум. … Зверствата, признавани повсеместно от хора, приближени на турците, както и от самите турци, са достатъчни и повече от достатъчни. Не желая да добавям все повече и повече цифри към тази скръбна статистика. Когато в самото начало на разследването се сблъскаш с признанието, че 60-70 села са били опожарени и че към 15 000 души, голяма част от които жени и деца, са били посечени, започваш да чувстваш, че е безсмислено да продължаваш. Когато, в допълнение, научиш ужасяващите подробности за най-безпомощните дечица, разсичани на парчета и набучвани на щиковете; и когато всичките тези подробности ти се повтарят от стотици – не българи, а и от различните консули във Филипополис, от германските служители по железницата, както и от гърци, арменци, свещеници, мисионери и дори от самите турци, започваш да чувстваш, че по-нататъшните разследвания са абсолютно излишни.“
Същественото според мен не е дали ще се нарече робство, модерно робство, владичество или каквото и да е, а да се знае и казва истината със своите отрицателни и положителни страни. Както за турското иго така и за руската окупация. Нищо не е само черно или само бяло. Важно е да можем да отсеем истинските Български геройства, празници и да ги отбелязваме с гордост, както и да знаем за фалшивите такива, които ни втълпаяват благодарност към някой имперски управници и държави.

14730

3

spirit оригиналът

27.03 2019 в 09:50

Въобще всичко е било цветя и рози.Да се чуди човек,за какво им е било Априлското въстание.

765

2

Крушата

27.03 2019 в 09:05

Абсолютно съм съгласен!
За да просперираме трябва да излезем то ЕС с един Булгарекзит и да се сближим с Турция. То се вижда какво производство имат и в момента там. Ще направим една безмитна зона с турците и няма да има нужда чак до Одрин да ходим на пазар. DW да пише на немските вериги да се махат от страната ни и те и стоките им второ качество предназначени за хора второ качество.