Сменя ли Борисов курса?

Последна промяна на 06 април 2018 в 19:47 20766 26

В казуса "Скрипал" премиерът Борисов надроби външнополитическа каша - заради дребни вътрешнополитически сметки. Той възприе руската позиция в скандала и така поставя под въпрос проевропейския си курс, пише Даниел Смилов за "Дойче веле".

Позицията на българското правителство по случая „Скрипал“ беше продадена безболезнено на хората в страната – „снишаваме се“, избягваме „ескалация“, „ще си говорим и с едните, и с другите“, „избягваме нова Студена война“.

Тази позиция обаче може да има трайни, негативни последици за страната. Накратко – тя руши доверието на основните ни партньори от ЕС и НАТО, и ни превръща в удобна мишена за провокации от страна на Русия. С неясното си поведение ние се самоизолираме в Европа и създаваме впечатление, че се стремим към непълноценен, половинчат статут в евроатлантическите организации.

Факт 1: Великобритания – ключова страна от ЕС и НАТО - счита, че е жертва на руска провокация. Тя споделя безпрецедентно количество разузнавателна информация с партньорите си и очаква от тях подкрепа чрез съвместни дипломатически действия. ЕС и НАТО - и над 20 страни членки, между които всички основни партньори - считат, че дадената информация е достатъчна за експулсиране на руски дипломати. Това се прави като сигнал към света, че подобно поведение няма да се толерира в ЕС. България – заедно с периферно малцинство от държави - решава да не експулсира руски дипломати.

Факт 2: Причините, които правителството на Борисов изтъква за решението си, се свеждат до „липса на достатъчно доказателства“. Това е руската теза по случая „Скрипал“. Австрия, която също не експулсира руски дипломат, споделя напълно позицията на Великобритания и не оспорва представените доказателства. Тя изтъква, че ще се въздържи от експулсиране, защото е неутрална държава (не е членка на НАТО) и Виена е седалище на ОССЕ, което може да се използва като платформа за преговори с Русия. Т.е. България не само не се солидаризира с останалите основни свои партньори, но и възприема руската гледна точка към скандала едно към едно.

Факт 3: Вместо да експулсира дипломати, България привиква своя посланик в Москва за консултации. Той обаче ще бъде върнат след Великден обратно, защото трябвало да открие изложба в руската столица. С този аргумент българската позиция придобива и леко абсурден характер.

Факт 4: През цялото време София твърди, че решението ѝ следва от факта на ротационното председателство на Съвета на ЕС. Това просто не е вярно. Като председател имаме ангажимент да работим за постигането на обща европейска позиция по въпроса. Заставайки на страната на периферно малцинство, всъщност ние пречим на постигането на консенсус.

Ползите и вредите

Вредите от тази позиция са ясни – спад на доверие у партньорите и засилени подозрения, че страната може да играе ролята на Троянски кон на Русия. Дали този спад на доверие ще е трайна тенденция зависи и от поведението ни оттук нататък. Но не може да се спори, че с решението си не сме подобрили имиджа си на Запад – напротив, влошихме го. В тази ситуация, когато очакваме да ни приемат в еврозоната, Шенген, банков съюз и т.н., позицията ни по „Скрипал“ очевидно не работи за нас.

На фона на тези реални щети се изтъкват евентуални бъдещи ползи от два вида. Първо, твърди се, че България по този начин би могла да посредничи между ЕС и Русия. Самото понятие „посредник“ обаче говори, че се самоизключваме от ЕС. Нещо повече, как бихме могли да сме „посредник“, когато защитаваме руската теза за липсата на „достатъчно доказателства“? България помогна на ЕС в преговорите с Ердоган, защото бяхме на същите позиции като партньорите си. В отношенията с Русия по казуса „Скрипал“ ще сме безполезни, ако не вредни за ЕС, защото съдържателно сме в другия отбор.

Второ, твърди се, че не трябва да гоним руски дипломати, защото искаме да реализираме съвместни енергийни проекти. Това са обаче различни неща – ако тези проекти са съобразени с правилата и са взаимноизгодни, те могат да се реализират със или без „Скрипал“. Проблемът е, че е спорна тяхната рентабилност. Те със сигурност ще донесат ползи за определени местни лобита, но е вероятно да се окажат неизгодни за страната. Особено проблематичен е АЕЦ „Белене“, за който дори БАН – срещу два милиона от правителството - не успя да произведе убедителен доклад, че централата някога ще е на печалба. А и да не забравяме, че такива мащабни руски проекти най-вероятно ще упражняват дългосрочно, сериозно (корупционно) влияние върху българските правителства.

Вътрешнополитическите сметки

Тази външнополитическа каша е всъщност плод на вътрешнополитически сметки. От една страна Борисов не иска да загуби потенциални русофилски гласове, чиято мобилизация го изплаши по повод на Истанбулската конвенция. От друга страна той свикна да „балансира“ и взе да го прави дори по въпроси, по които не може и не бива да се балансира. Тъй като БСП се измести силно в антиевропейска, проруска посока, Борисов ги последва, за да остане в „центъра“ на политическата сцена. Така обаче той поставя под въпрос нещо досега устойчиво в ГЕРБ – следването на ясна проевропейска линия. Промяната уплаши Цветан Цветанов, който правилно осъзна, че с нея ГЕРБ няма да спечели нови гласове, но със сигурност ще загуби симпатизанти.

Като цяло казусът „Скрипал“ показа вътрешните ограничения на политиката на „балансиране“, водена от Борисов. Този, който балансира, всъщност няма собствен курс, а се влияе силно от позицията на другите. Затова към момента външната политика на България изглежда така, все едно е дело на Волен Сидеров. Балансьорът рискува да стигне само до средата на избрания маршрут обаче. А в повечето случаи това е равносилно на „доникъде“.

За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

15087

29

Стефан

07.04 2018 в 12:10

Бе, тоя път май надминаха себе си, и напълниха балона даже не със смрадлив сгъстен въздух. Тоя път посегнаха на най-мощното, и го надуха с най-чист течен вакуум.

1013

27

Ясен Кратков

07.04 2018 в 10:50

Тук прочетох един едностранчив, глуповат, пропагандистки текст. Като че ли е преписан от «Работническо дело», само че наобратно. Поне стилът да беше на ниво...

66755

26

El Commandante

07.04 2018 в 09:20

“та дай да не я взимаме за еталон.Става ли?”

Еми няма как човек.
Ние например не сме воювали зимъска с Русия, нито сме ги замеряли с шишета с бензин, нито те после са ни взимали територии, нито пък от Питер до нас мое да се дойде с колело.

Тея имат милион пъти повече причини да са в НАТО от нас, а не са.
Виж кви парадокси има в живота.

21353

25

sottozero

07.04 2018 в 09:10

До 22:

Ахахаххсхсхасххс,очевидно еврогеевете не ги притеснява особено 2та века груцко, и 5ъе века турско робство, затова нато няма да ги пази от тях, но за сметка на това ги пази от нашите братя освободители, с които делим общ прпизход, език и вяра:))))

Тъжно

14730

24

spirit оригиналът

07.04 2018 в 07:05

Антибългарите са особена категория хора: родени от българска майка, сукали българско мляко, расли и възпитани в България, а станали имитатори на западни модели, оплюватели на миналото си и демитологизатори на историята си. Вие ще разпознаете антибългарите на Трети март (не са ни освободили, окупираха ни); на 9-ти май (това е Ден на Европа и той няма нищо общо с Червената армия, съставена от изнасилвачи и окупатори); на т.н. Халоуийн (традиционен български празник, особено за децата!); на т.н. Свети Валентин (традиционен ден на любовта, особено в България!)…

Антибългарите са хора на новия ред, които са склонни към спонтанна анти-комунистическа и русофобска реторика. Ако ги питаш как са живяли по време на социализма, те ще ти кажат, че са пребивавали в концлагер. Там, в „окупирана България“ те са учили в елитни гимназии и вузове, там са се лекували безплатно и са защитавали дипломните си работи сред шума на маршируващи руски ботуши. Там са станали комсомолски активисти..смилов

15087

23

Стефан

07.04 2018 в 02:57

Нато ще те опази от Русия???:)))
Нато дори не се кани да отбранява Източна Европа, отделен въпрос е, че и да иска - не може.
Освен това, няма да ти е лесно да докажеш, че тук руснаците ще са агресори. А няма да ги посрещнат като освободители.
И изобщо - не си струва да се пъхаш във въпрос, от който очевидно нямаш дори повърхностна представа.

2314

22

XR4

07.04 2018 в 02:08

Сотка, на тебе трябва да ти се обяснява с пластелина и цветните моливи, ебаси!
"...От кого ни пази нато, кой ни заплашва..."
ОТ РУСИЯ
Явно не познаваш историята-един път вече успешно са ни "освобождавали"(08,09,1944).Е, имат и един неуспешен (или да речем почти успешен) опит...Не ги искам на по-малко от 500км.На тебе като ти е толкова мерак да се гушкате-чемодан, вокзал, (по избор).Сега ясно ли е или още да опростявам?

Ел, темата Финландия е дълга от тук до луната и по никакъв начин не се вписва в "стандартите"-там играят стотици фактори и вековни наслагвания, та дай да не я взимаме за еталон.Става ли?