Една четвърт от германците иска диктатура

Удовлетвореността от демокрацията в Германия е достигнала най-ниското си ниво. Същевременно миналото се идеализира и се изразява желание за радикално скъсване с настоящето. Нарастват също антисемитските нагласи и копнежът по силна ръка.

Това са основните заключения от проучване за авторитаризма, резултатите от което бяха представени в Берлин. Изследването се провежда на всеки две години от 2002 г. насам.

"Нашата демокрация е под силен натиск"

За представителното проучване, проведено между март и юни 2026 от Института за изследване на демокрацията "Елзе-Френкел-Брунсвик" към Лайпцигския университет, са били анкетирани над 2500 души, избрани на случаен принцип.

За първи път откакто се правят тези сондажи, одобрението за демокрацията като идея спада под прага от 90 процента. Това се дължи преди всичко на масивната загуба на доверие сред анкетираните от Източна Германия (85,7 процента). Още по-сериозен е спадът в одобрението на възприеманата в ежедневието демокрация: в цялата страна само една трета са доволни, като стойностите са спаднали значително както в Източна Германия (22,8 процента), така и в западните части на страната (36 процента).

Нарастващата неудовлетвореност от демокрацията се изразява и в желанието за дясноавторитарна диктатура като форма на държавно устройство - около една четвърт от анкетираните изрично подкрепят идеята за "една единствена силна партия, която да олицетворява народната общност". В източната част на страната този показател е 30,9 процента, което е значително над средната стойност за цяла Германия (22,3 процента).

"Нашата демокрация е под силен натиск - загубила е подкрепата на широки слоеве от населението. Ужасяващо е в каква степен копнежът по авторитаризъм заема нейното място", заключава ръководителят на изследването Оливер Декер.

Шовинизмът достига рекордно високи нива

Крайнодесните нагласи нарастват за второ последователно допитване. Особено внимание заслужава националната гордост, проявяваща се под формата на шовинизъм - с 19,9% тя достига най-високото си равнище, откакто се провежда тази поредица от проучвания. Делът на хората с напълно оформен крайнодесен светоглед възлиза на 6,9%, което е най-високият показател от 2014 г. насам.

Близо 15% от анкетираните са категорични, че "всичко трябва да бъде разрушено, за да възникне на негово място нещо ново". Почти всеки трети смята, че "е необходимо нещо радикално, за да се промени сегашното положение", а други 29,1% са отчасти съгласни с това твърдение.

Според проучването хората, които споделят този апокалиптичен копнеж, са и значително по-силно антисемитски настроени. В изследването се отбелязва, че голяма част от избирателите с подобна нагласа симпатизират на крайнодясната партия "Алтернатива за Германия" (AзГ).

Ръст на антисемитските нагласи

Що се отнася до мотивите за антисемитските нагласи, за 16 процента от анкетираните решаващ фактор е политиката на държавата Израел. Това също е рекордна стойност в рамките на дългосрочното проучване.

Докато през 2020 г. този показател в Източна Германия е бил значително по-висок от стойностите в западните части на страната (12 срещу 8,4 на сто), междувременно процентите са се изравнили. Антисемитизмът, свързан с Израел, е дори малко по-силен в западните провинции, отколкото в източните.

Расте враждебността и към мюсюлманите

Нараства и враждебността към мюсюлманите. През 2018 г. тя достигна най-високото си ниво - над 40 процента, след което спадна до под 30 на сто. В момента е 34,1 процента.

Тези стойности се основават на следните две твърдения, които срещат одобрение при всяко проучване: "На мюсюлманите трябва да им бъде забранено да имигрират в Германия" и "Поради големия брой мюсюлмани понякога се чувствам като чужденец в собствената си страна".

Женомразството е друга характеристика, която редовно се оценява в проучването. В настоящото изследване 18,3% от анкетираните подкрепят антифеминистки твърдения. Прави впечатление, че за две години от предишното проучване делът на източногерманците, които не гледат с добро око на еманципацията, е намалял наполовина - от 34,6% на 17,8%.

Лъч надежда

Въпреки негативната тенденция се вижда и лъч надежда: макар констатациите да се определят като тревожни, дългосрочните данни подсказват, че е възможен и обрат. "В предишни проучвания крайнодесните тези също срещаха високо одобрение, но впоследствие подкрепата за тях намаляваше. Освен въздействието на обществените кризи, ключова роля играят и политическите действия, както и начинът, по който те се възприемат от обществото", пишат още авторите на изследването.

Дойче веле