Сенчестият флот на Русия: и Германия ще подхожда по-твърдо?

Други държави като Финландия, Франция и Швеция подхождат твърдо срещу сенчестия флот на Русия, който е обвиняван в заобикаляне на санкциите и саботажи. Сега и Германия възнамерява да се бори по-решително срещу него.

На първи септември германското правителство открито обвини Русия за неуспешната атака с дрон на летището в Лайпциг. Тогава бяха обявени и редица ответни мерки, сред които бе и по-решителната борба срещу т.нар. руски сенчест флот. Обичайно това са стари, зле поддържани и недостатъчно застраховани кораби с неясна собственост, в повечето случаи нефтени танкери, с които Русия се опитва да заобиколи санкциите.

Но те се идентифицират трудно, казва пред Дойче Веле Юлиан Павлак, експерт по морска сигурност в берлинската фондация "Наука и политика". Тъй като международното морско право защитава по принцип свободното корабоплаване. "Транспортът на тези стоки през открито море сам по себе си изобщо не е незаконен. Но части от този сенчест флот са свързани с т.нар. хибридни действия, т.е. актове на саботаж, шпионаж, възможни акции с дронове и предизвикваните от тях смущения."

Досега Германия е направила твърде малко срещу този вид вредителство, смята представителката на Зелената партия Сара Нани. "Руснаците финансират войната си срещу Украйна и агресивното си поведение спрямо Европа чрез сенчестия си флот", казва тя. Затова срещу него трябва да се води борба, убедена е Нани. "Това е единственото, което може да накара Русия да се върне на масата на преговорите."

Тя обвинява правителството в бездействие. "Други държави вече го правят, но не и Германия. Вътрешният министър казва, че е трудно от техническа или правна гледна точка. Но аз мисля, че решението за бездействието е политическо и съм сигурна, че е погрешно." Под "други държави" тя има предвид например Финландия, в чиито води през 2024 година танкерът Eagle S. повреди електропровода Estlink 2 и властите задържаха кораба.

По-късно финландски съд отхвърли обвинението за тежка повреда на имущество, но експертът по сигурността Сьонке Марахренс от Университета в Кил хвали действията на финландците. "Те изпратиха ясен сигнал към другата страна и казаха: знаем какво правите и ще ви спрем! Видя се, че след това ясно послание другата страна разбра и промени поведението си."

Не само Финландия - междувременно и Великобритания, Франция и Швеция са затегнали мерките си срещу подозрителните кораби. В шведски води местната брегова охрана спира и контролира целенасочено танкерите и товарните кораби, заподозрени, че са част от сенчестия флот. При това последователно биват задържани онези кораби, които използват фалшиви документи, не са достатъчно застраховани, представляват риск за морската сигурност или нарушават екологичните изисквания.

Дали заплахите на Русия са само блъф?

Предположенията, че със сдържаността си федералното правителство иска да избегне ескалация с Русия, са основателни. Още повече, че руският външен министър Сергей Лавров нарече германските обвинения към Москва "начало на истинска война".

Според Йоханес Петерс от Института по политиката за сигурност в Кил обаче страховете са по-скоро безпочвени. "Други европейски държави подхождат много по-категорично и въпреки опасенията и най-вече въпреки руската реторика всъщност не се случва нищо. Русия не ескалира ситуацията, а по-скоро се измъква от нея. Виждаме, че особено натоварените танкери, които са изключително ценни, в момента избягват шведските води, тъй като шведите все по-често спират кораби."

След опита за нападение в Лайпциг федералният канцлер Фридрих Мерц каза: "Федералното правителство ще поиска от инициаторите на хибридни нападения да си платят". А Йоханес Петер коментира: "Този вид думи в някакъв момент трябва да бъдат последвани и от дела. Канцлерът вкара правителството в цугцванг".

Въоръжени руски екипажи на борда

Юлиан Павлак обаче посочва, че контролирането на руските кораби не е лишено от риск. "Естествено при такива акции трябва да се има предвид, че например танкерите може да са ескортирани от руски военни кораби, или, както вече се наблюдава все по-често, на борда им да има въоръжени екипажи, свързани с руски наемнически групи."

Естония се сблъска с този проблем покрай танкера Jaguar. През май 2025 година неговият капитан игнорира указанията на естонските власти, докато бе в местните териториални води. Естонците се опитаха да спрат и да проверят подозрителния кораб, при което Русия изпрати боен самолет в района - и естонците отстъпиха, танкерът можа да продължи по маршрута си.

"Важно е да се има предвид и в кой регион се развива действието", изтъква Павлак. "В Балтийско море Русия е по-близо от чисто географска гледна точка и възможностите ѝ са други, включително да използва военни части за подкрепа. По-далеч, като например в Ламанша, това би било по-трудно. "Русия не може да ескортира или да защити всеки кораб от сенчестия фолт."

Проверките ще увеличат разходите на Русия

Йоханес Петерс е убеден, че борбата срещу корабите от сенчестия флот е правилната посока, но предупреждава да не се правят илюзии. "Проверките няма да успеят да ликвидират системата, но биха могли да създадат рискове и несигурности за сенчестия флот на Русия, което би довело до увеличаване на разходите ѝ."

"Ако вместо три кораба на ден може да плава само един, това ще намали приходите със стотици милиони. Приходите от петрола ще намалеят и ако транзитът трае по-дълго. А те са от жизненоважно значение за руската военна икономика", подчертава Петерс. 

Дойче веле