Защо простакът мрази ''колективния Запад'' и свободата

Все повече изглежда, че емоционалната мотивация, стояща зад действията на много български политици, сред които и представители на сегашните управляващи, е омразата: омразата към европейската цивилизация на Просвещението, културата и свободата. Тази омраза броди по света отдавна и ми се струва, че би трябвало да започнем да я разбираме.

Това не е чудо за три дни - нямаме пред себе си мимолетно настроение, а трайна нагласа, определяща мисли и действия.

Как омразата създава войнствени секти

Има лесни за идентифициране източници на тази омраза. Знаем за омразата на дивака, основана върху завистта към цивилизованите хора. Знаем за омразата на доволния роб към свободните, извираща от неспособността на роба да си представи какво е свобода. Знаем на какво е основана омразата на простака към възпитания човек: на убеждението на простака, че възпитаният "се прави на интересен", а всъщност си е същият такъв простак.

Тук на помощ идва големият Адам Смит, който в книгата си "Богатството на народите" обръща внимание на следното: колкото си по-прост, толкова си по-невидим, а колкото си по-невидим, толкова по-разюздано поведение имаш. Според Смит когато "човек от долно съсловие" попадне в по-развита градска среда, "пропада в невидимост и мрак. Никой не наблюдава, нито съди неговото поведение и той с голяма вероятност... ще се отдаде на всяческа разюзданост и порок".

Обаче - и тук е тънкостта на наблюдението - на разюздания обръщат още по-малко внимание. Затова той прави следващата стъпка: събира се със себеподобни в някаква войнствена религиозна или идеологическа секта. Веднъж оформил секта, простакът започва да воюва с "либералните" по-свободни и фриволни нрави на елита от името на някаква "сурова праведност".

Етапа "разюзданост" сме виждали в политическата класа в миналото. Днес наблюдаваме етапа "сурова праведност", бореща се против "колективния Запад" и неговите "разпуснати" нрави.

Защо се гледа на свободните хора с враждебност

Защо обаче мразещият простак смята градските нрави за разпуснати? Тук се връщаме на фундаменталното деление роб-свободен, преминаващо през трудовете на големите философи от Платон чак до Хегел.

Робът не прави нищо по своя воля. Неговите действия се определят от заповедите на господаря. Свободният човек обаче сам определя себе си. Прави каквото си иска. Това точно робът не може да разбере и затова в неговите очи свободата е "слободия", а свободното поведение - разпуснатост.

Говорейки за разпуснатост обаче, робът издава своята пълна неспособност да разбере, че там, където свободният човек е и цивилизован, той поставя поведението си в рамките на правила - не такива, налагани от някой господар, а такива, които той сам си е изработил, така щото да се държи прилично с останалите свободни хора. Робът обаче не вижда това, защото не може да го разбере. В поведението на свободните той вижда единствено шум, шарения и хаос - все неща, които вбесяват неговата робска душа, жадуваща за еднаквост, покорство, подчинение и "сурова праведност".

За роба идеалното състояние на нещата е всеки да прави само онова, което му е позволено "отгоре" - всеки да е роб, еднакъв с всеки друг.

Свободният човек гледа на тази враждебност с недоумение и хумор. Той вижда онова, което описва тогавашният идеолог на Путин, Владислав Сурков, когато назидава московския политически елит как да не се държи, когато е "на Запад":

"Ние приличаме на момчета от крайните квартали, внезапно оказали се в деловия център на града. Шум, светлини, движение, наоколо е пълно с играчи и умници, търговци и лихвари. А ние пристъпваме назад и се объркваме, отворили уста и опулили очи. Налитаме на бой, за да не ни метнат. Обезателно ще ни метнат, ако и по-нататък продължаваме да пристъпваме назад и да отваряме уста."

Толкова си могат

Всеки, който е виждал официален руснак в западна среда, знае за какво иде реч. Днес в част от политиците ни виждаме подобно провинциално-руско поведение в контактите си с нашите европейски партньори, т.е. с равните нам приятели. Толкова, очевидно, си могат, попаднали във водовъртежа на една чужда на тях цивилизация.

Дойче веле