"Само добри новини за Бойко Борисов" се казва в критична статия публикувана във виенския вестник "Ди Пресе" (Die Presse), коментиращ опасността от поява на "най-големия вестникарски монопол в ЕС" в България.

Статията е публикувана в деня, в който приключи посещението на премиера Бойко Борисов в Австрия. В нея още пише, че съществува заглушаване на критиките към управляващите в България.

В страната може да се стигне до медиен монопол на близки до властта, напомнящ на дните на комунистическата пропаганда, само че случващ се в условия на пазарна икономика, пише изданието.

Историята започва от Полиграфическия комбинат в София, където се е издавал комунистическият официоз "Работническо дело", и завършва пак там с внушение за сриващата се свобода на медиите и за интересите на повечето от техните собственици, които подкрепят силните на деня, но може още тази година да ги изоставят след очакваното им по-слабо представяне на изборите през лятото.

Авторката Юта Зомербауер описва подробно конфликта около придобиването на "Медийна група България холдинг", издаваща всекидневниците "Труд" и "24 часа". В него са замесени имената на Огнян Донев и Любомир Павлов, от една страна, и на базирано във Виена дружество на Карл Хабсбург, Даниел Руц и живеещият в австрийската столица Христо Грозев.

Според "Ди Пресе" въпрос на седмици - до началото на март - е да приключи формално смяната на собствеността - процес, зад който в България твърдят, че стои и личен натиск от Борисов. Сделката е при закрити врати, а имената на кредиторите и новите собственици в договорите често са само подставени лица.

Придобиването на медии в България е уравнение с много неизвестни, а "собствениците са като матрьошки - във всяка кукла е скрита друга", казва медийният експерт Орлин Спасов.

"Някои наблюдатели се опасяват, че скоро 98% от българския пазар за печатни медии може да се окаже в ръцете на близката до властта "Нова българска медийна група". Това би била най-голямата концентрация във вестникарската индустрия на ЕС. "Медиите се използват в България за упражняване на политическа и икономическа власт", казва западен дипломат, пожелал анонимност", пише Юта Зомербауер.

Тя описва как и "Нова българска медийна група" се интересува от придобиване на "Медийна група България", кои са Ирена Кръстева и синът й Делян Пеевски и как техните издания за една нощ през 2009г. са сменили критиките с възхвала на Борисов.

"Нова българска медийна група" се финансира основно от Корпоративна търговска банка, която е зависима в голяма степен от държавните фондове, пише от "Ди Пресе".

Изданието посочва и как кредит от 15 милиона евро на бъдещия собственик на "Медийна група България" е отпуснат от "Инвест банк", "която чрез сложни инвестиции е свързана с "Нова българска медийна група".

Орлин Спасов изтъква, че дори Кръстева и Пеевски да стоят зад този бизнес, те едва ли ще излязат напред като собственици. Причината е, че Пеевски не искал да се афишира като новия медиен магнат на България, а и това би предизвикало реакция от българската Комисия за защита на конкуренцията и предупреждения от Брюксел.

Междувременно, през последните години тиражите на "Труд" и "24 часа" са намалели с две трети, а цената на "Медийна група България" е паднала от 40 милиона евро (за колкото я продадоха германците от WAZ) на 23-28 милиона евро. България се срина по свобода на пресата в класацията на "Репортери без граници" от 35-о място през 2006г. на 80-о през 2012г. - най-лошата позиция за страна от ЕС.

Известна е слабостта на Борисов към образа му в медиите, но защо му е на българското правителство тази медийна концентрация, пита "Ди Пресе". Цитираният в статията западен дипломат казва, че отговорът е в парламентарните избори това лято. В момента изглежда, че Борисов няма да постигне еднопартийно управление и властите може да се изкушат да повлияят на кампанията през медиите, заключава авторката Юта Зомербауер.