Работодателските организации напуснаха заседанието на Националния съвет за тристранно сътрудничество (НСТС) днес.

Те протестират срещу поправката в Закона за публичност на имуществото на лица, заемащи висши държавни, обществени и други длъжности в публичния и частния сектор,  приета по настояване на лидера на РЗС Яне Янев.

Поправката предвижда да се разшири кръгът на лицата, които декларират в Сметната палата имуществото си. В последния си работен ден парламентът реши декларации да подават и представители на неправителствени организации и синдикати.

"Не можем да подкрепим и да търпим действието на закони, които са противоконституционни". Това каза Цветан Симеонов, председател на БТПП, в началото на заседанието на НСТС.

"С промените в закона се създават условия за натиск - политически и криминален, върху членовете на управителни органи на работодателските организации. Затова национално представителните организации на работодателите заявяват, че прекратяват участието си в НСТС", обяви Цветан Симеонов и подчерта, че четирите организации - КРИБ, БСКА, БТПП и АИКБ, напълно подкрепят договореното до този момент в работните групи на НСТС. 

„Ние не сме против предвидените средства от бюджета да стигнат до най-уязвимите слоеве на населението“, подчерта Симеонов.

Президентът на КТ "Подкрепа" Константин Тренчев обяви, че въпреки че "законът е противоконституционен, поръчков, оказва натиск и ограничава свободата на синдикалните и работодателските организации", той ще го спази и ще подаде декларация пред Сметната палата за приходите, разходите и имуществото си.

"Законът е закон и трябва да се спазва, колкото и идиотски да е. Аз ще изпълня закона и ще искам извинение от авторите на този закон за внушенията, които те направиха чрез него. Ще призова хора на високи обществени и политически позиции чрез масирани дела да се опитат да опазят своите име и достойнство", заяви Тренчев.

След напускането на организациите на работодателите заседанието на НСТС продължи.

Вицепремиерът Деяна Костадинова представи приетите от работната група мерки в социалната и икономическата сфера. Те са насочени към програми за заетост и подпомагане на най-бедните домакинства.

Предложението на работната група предвижда 30 617 604 лв. да бъдат отделени за заетост и 10,5 млн. лв. за подпомагане.

С допълнителните средства за заетост ще се осигурят субсидирани работни места за нови 15 930 безработни лица от уязвимите групи на пазара на труда (безработни младежи до 29 години, безработни с трайни увреждания, безработни родители на деца до 5-годишна възраст, продължително безработни и др.).

За Националната програма „От социални помощи към осигуряване на заетост” за субсидирана заетост на продължително безработни лица са осигурени допълнително 12.4 млн. лв. Тези средства ще осигурят заетост на допълнително 7500 безработни за 6 месеца при 6-часов работен ден.

По Националната програма „Нова възможност за заетост” с допълнителен ресурс от 4.3 млн. лв. ще бъде осигурена заетост за 2000 освободени лица в резултат от закриване на работни места.

За Националната програма за заетост и обучение на хора с трайни увреждания са осигурени допълнителни средства от 1.8 млн. лв. за заетост на 600 безработни с трайни увреждания.

По Националната програма „Асистенти на хора с увреждания” с допълнителния финансов ресурс ще бъдат назначени още 650 лични асистенти, за което са необходими 1.2 млн. лв.

По насърчителни мерки от Закона за насърчаване на заетостта ще бъде осигурена заетост на 200 безработни лица с трайни увреждания в частния сектор, за което са осигурени допълнително средства в размер на 563 788 лв. Ще бъдат предоставени допълнително средства за субсидирана заетост на 110 самотни родители с деца до 3-годишна възраст и на 120 безработни майки с деца от 3 до 5 години.

Още по темата

02/04/2013

България

Заседанието на Тристранния съвет все пак ще се състои

01/04/2013

България

Бизнесът напуска тристранката заради закона на Яне