Царят: Защо да издигаме националния суверенитет в култ?

Бъдещето на обединена Европа минава през провеждането на политики, които да накарат гражданите да припознаят в ЕС своя проект. Ако до този модел се стига чрез засилване на интеграционния процес и той прерасне във федерализъм, както желаят някои европейски лидери, то той е добре дошъл - това пише Симеон Сакскобургготски в обръщение, разпространено чрез личния му сайт. 

Препечатваме пълния текст на позицията на Симеон Сакскобургготски:

Според почти всички политически анализатори предстоящите избори за Европейския парламент ще бъдат по-различни от досегашните и тяхното значение за общото бъдеще на Европа голямо. Те са крачка към изграждането на един нов модел на развитие на ЕС. За първи път ще влязат в действие залегналите в Лисабонския договор мерки, даващи по-голяма роля на гражданите. Това осмисля още повече техния вот, в това число и на всеки един българин. Ето защо, моя призив към всички сънародници е: гласувайте на 25-ти май!

Избирателната активност ще бъде тест за една Европа, която търси по-голяма легитимност. Броят на гласувалите е значим за резултатите, но и за изводите, които ще бъдат направени, относно ефективността на предложените промени. Новите законодателни правомощия на европарламентаристите, готовността на европейските партии да политизират в по-голяма степен дейността си, в смисъл на провеждане на конкретни политики, които да имат реален ефект върху гражданите, а не само институционални промени, както и променената процедура за избор на шеф на Комисията, са все стъпки за засилване на връзката между европейската политика и гражданското общество.

Изминалият вече мандат на Европейския парламент бе белязан от кризата – икономическа, политическа, както и от липсата на идеи и дефицит на доверието към общия проект, наречен Европа. Тази кризисна ситуация, обаче, предизвика широк дебат през последните години вътре в самия Съюз и бе наложен от очакванията и изискванията на гражданите. Как ЕС да разясни на хората смисъла от съществуването си? От политически пакт в началото на своето възникване, осигуряващ мира на континента, през икономически придобивки като общ пазар и обща монета, днес пред ЕС стои нов залог - да прерасне от сбор от институции, регулиращи междудържавни отношения, в работещ инструмент, чрез който реално да се подобри животът на хората.

Бъдещето на обединена Европа минава през провеждането на политики, които да накарат гражданите да припознаят в ЕС своя проект. Ако до този модел се стига чрез засилване на интеграционния процес и той прерасне във федерализъм, както желаят някои европейски лидери, то той е добре дошъл. Зная, че много хора настръхват при самото споменаване на федерация. Но, ако това е работещата формула, за да бъде постигнато по-добро битие за европейците, защо да издигаме националния суверенитет в култ?

Известно е, че в тази посока са и разработките на видни европейски политици с различни идейни пристрастия. От 2011 г. насам излязоха различни публикации, в които бе очертана нова пътна карта на Европа. Сред техните автори са и имената на някои от сегашните кандидати за председател на Комисията като либерала Ги Верхофстад. Той защитава идеята за една по-силна Европа, по-интегрирана и по-солидарна.

За Европа тези избори са важни, но и за нас българите. Те са барометър за съотношението на политическите сили у нас, за реалните настроения на хората. Високото ниво на повечето от представените листи показва ясно, че партиите у нас осъзнават големия залог на тези избори за националната ни политика. За България, а и за другите страни от бившия социалистически лагер, днес членки на Съюза, евроскептицизмът е пагубен. Държани години наред в тоталитаризъм и лишавани от естественото си цивилизационно развитие, възможността да принадлежим към една общност, която подкрепя демократичните промени и ни дърпа напред, е повече от неоспоримо. Освен това след почти 10 години от подписването на Договора за присъединяването ни и 7 години от пълноправното ни членство в ЕС, има ли някой, който все още да се съмнява, че случващото се в европейските институции ни засяга пряко? През изминалите пет години ЕП е приел около 945 директиви, които имат директен ефект върху ежедневието на гражданите, включително и у нас.

На България и предстои изпълнението на конкретни цели вътре в ЕС като влизането в Еврозоната и Шенген. Не можем да си позволим да бъдем безразлични към собственото ни бъдеще. Нека си припомним, че за нас ЕС бе национален стратегически идеал, за който се борихме и търпяхме тежки ограничения и не по-малко жертви. Как изведнъж това, което се случва в европейските институции вече не ни интересува? Когато слушам дебатите за това, което ни е дала Европа, и как не се усещал ефектът от членството, си мисля, че днес сме свикнали и приемаме за дадености неща, немислими преди 2007г.: възможността да пътуваме, децата ни да избират къде да учат, свободното движение на стоки, огромният пазар и още толкова други придобивки. Та това не е ли директна последица от факта, че сме в Европа?

Тези избори са възможност да изпратим в Европейския парламент не просто високо платени чиновници, а квалифицирани и компетентни личности, които ще допринесат да оползотворим още повече членството си, както и да подпомогнат развитието на Съюза. Личности, зад които има конкретни политически платформи. Гласувайки на национално ниво и с национален критерий, ние трябва да сме наясно, че допринасяме да се увеличи една или друга парламентарна група в Брюксел. Нека се вгледаме внимателно във визията за Европа, която ни предлагат политическите партии, да преценим европейския им път до момента. Става въпрос за един мащабен проект и не бива да свеждаме дебата за неговото бъдеще до местните ни междупартийни битки и компроматни войни.

Предстои ревизия на общата селскостопанска политика на Европа, която без съмнение ни засяга, изграждането на общата миграционна политика - от липсата на такава страдат именно страни като България, която е външна граница и изпитва тежестта на бежански вълни. И не на последно място една от най-важните теми - изграждането на обща енергийна политика, особено при създалата се ситуация в Украйна, тепърва ще търси решение. Това са все въпроси, които не можем с лека ръка да оставим да бъдат определяни без нашето активно участие!

Лично за мен звучат кухи обещанията на евроскептици и националисти за това как, скривайки се зад собствените ни граници ще спрем кризата, ще се решат проблемите с безработицата без инвестиции, и ще преодолеем енергийните проблеми без ничия помощ.

Не може да очакваме, че ние ще останем остров, на който нещата ще се развиват по друг начин. Ето защо, не трябва да гледаме с безразличие на тези избори и да се отнесем с апатия към тях. Всъщност, важните въпроси за страната ни вече се решават в Брюксел. Може ли да пренебрегнем този факт?

И накрая ще добавя, че една от причините да приема министър-председателския пост през 2001г. бе именно да постигнем връщането на България в Европа. Днес, когато това е реалност, трябва да наваксаме изгубеното време и да бъдем активно допринасящи за развитието на общия ни дом.

Гласувайте! Гласувайте! Гласувайте!

Още по темата

11/03/2014 Политика

Царят: Ще бъде глупаво да не сме в добри отношения с Русия

07/03/2014 Анализи

Симеон Сакскобургготски: Политиката служи на корпоративни субекти, а не на обществото

25/01/2014 Култура

Симеон Сакскобургготски: Народ без памет за миналото няма много сигурно бъдеще

Следете новините ни в GoogleNews