Огнян Минчев: Защо Русия иска да стане империя

Огнян Минчев Последна промяна на 08 юли 2014 в 01:22 20175 28

Този текст е част от лекция на проф. Огнян Минчев в Софийския университет, изнесена на 25 юни при представянето на второто издание на книгата на Здравко Бацаров "Геополитическите системи".

Първата част от лекцията му, в която проф. Минчев говори за глобализацията и националната държава, можете да видите тук.

Стенограмата от втората част е със значителни съкращения, а в цялост можете да я видите на клипа, който е края на текста.

Заглавието е на редакцията.

Днешна Русия се държи по отношение на своите западни съседи по един съвършено неправомерен начин. Това е най-очевидно в Украйна, през 2008 г. беше очевидно в Грузия и така, както вървят нещата, това няма да бъдат единствените прецеденти. Русия отново ще демонстрира, че тя не е задължена да спазва тези правила, които са задължителни за всички други в международната общност.

През десетилетието след края на Съветския съюз Русия имаше пред себе си 3 възможни пътя на развитие.

Първият беше да се преконституира, да се преизгради като една мощна и голяма национална държава.

На мястото на разрушената Съветска империя да се появи поредица от нови национални държави, така както това се случва в останалата част на света в предходните 100-150 години.

Русия направи опити да се конституира като национална държава през 90-те години. Но това се оказа изключително трудно поради следните причини:

- първо - огромната географска протяжност - 9 или 10 часови зони

- второ - етническото многообразие

- и трето - липсата на реален потенциал за национална интеграция на това пространство в една единна национална държава.

Втората възможност пред Русия беше да се изгради като демократична федерация. Подчертавам - демократична, защото няма успешни федерации, които не са били демократични. Имаше Съветски съюз, имаше федерация Югославия, имаше и други федерации, изградени върху презумпцията за федерализъм, но авторитарен федерализъм, които се провалиха. Демократичното устройство е предпоставка за успешен федерализъм - както в САЩ, Бразилия, Швейцария.

Можеше ли Русия да осъществи един такъв демократичен федерализъм?

Историята на 90-те години и началото на 21 век показа, че това е също така много трудно осъществимо. Опитът на Елцин да даде на бившите съветски републики и на съставящите Руската федерация републики и области колкото се може повече пълномощия, не се получи.

Елцин каза: Вземете власт колкото можете повече. Защото много добре знаеше, че единствената и най-важна гаранция за възстановяването на на диктаторския тип управление в Русия е концентрацията на властта. Колкото повече власт можете да вземете - в толкова по-голяма степен ще предотвратим завръщането на диктатурата. И в толкова по-голяма степен ще изградим Русия като една демократична федерация.

За съжаление и това не можа да се осъществи. Радикални опити за отцепване на Русия, като този на Чечения, създадоха много бърз откат, много бързо завръщане към този тип имперска политика на подавяне, на потискане на националните импулси на съставните републики и общности на Русия. И това направи демократичната федерация трудна до невъзможна.

С идването на Путин в началото на 21 век опитите Русия да се изгражда като демократична федерация бяха преустановени.

Третата посока, в която можеше да се развива Русия след края на Съветския съюз е възраждане на империята.

Проблемът бе в това, че Русия след 90-та г. нямаше ресурса за изграждане на империя. Тя имаше ресурса (и в момента продължава да има такъв ресурс) за осуетяване на свободното национално суверенно развитие на своите сателити в рамките на Съветския съюз. Хвърлете един поглед върху постъветската карта през 90-те години и до ден днешен. И вижте кои са приятелите на Москва - Абашидзе в Абхазия, Кокойти в Южна Осетия, Янукович в Украйна. Всички тези хора, които бяха изразители на руските интереси, бяха хора от криминалния контингент. Бяха хора с изключителен нисък интелектуален и морален статус, най-меко казано.

Русия нямаше потенциала да изгради каквато и да е имперска конструкция. Аз се съмнявам, че има този потенциал и днес, въпреки че има нарастващи апетити. Русия имаше потенциала само да препятства развитието на своите доскоро подопечни територии в посока към развитие на национални държави.

Проблемът обаче е в това, че развитието на независими национални държави не е нещо, което е пожелание, не е нещо, което е въпрос на политическа стратегия, не е нещо, което е въпрос на идеологическа цел на един или друг политик. Създаването на модерните нации е обективен процес на развитие на модерното общество. Създаването на модерните нации е процес, който протече през 18 и 19 век във всички части на света, но до 90-те години на 20 век има само едно пространство, което не беше подвластно на този процес на изграждане на независими национални държави и това бе пространството на бившия Съветски съюз. Руската империя, преучредена като Съветска империя, задържа максимално дълго процесът на създаване на национални държави. Именно това е процесът, който протича сега в постсъветското пространство и ми се струва, че много скоро ще набере скорост и на територията на самата Русия.

И днес имаме една Русия в епохата на Путин, която в най-голяма степен се явява противник на това национално развитие в своята амбиция да възроди Руската империя, защото няма друг модус на своето съществуване. Русия като национална държава не можа да бъде осъществена. Русия като демократична федерация не можа да бъде осъществена. Това, което може да бъде осъществено е възраждане на някакъв тип имперска конструкция. И тази имперска конструкция търси своята легитимация срещу процеса на национална еманципация на балтийци, на грузинци, на украинци.

Коя е легитимацията на новата имперска доктрина на Русия?

Тя се появи именно в този процес на завръщане на традиционната идентичност, който дава основание на хора като Александър Дугин и политици като Путин да твърдят, че Русия не подлежи на този тип модернизация, която е протекла на запад, която е създала съвременните национални държави, която е създала съвременната демокрация. Те казват: Русия е друга, особена цивилизация! Русия е цивилизация, която ще трябва да се развива по своя собствена логика и всеки, който приближава границите на Русия - било с разширение на Европейски съюз, било с разширение на НАТО, било с ислямистка експанзия, осъществява процес на нападение на правото на Русия да поддържа своята цивилизационна общност. Знаете, че от гледна точка на Русия ние също принадлежим към тази цивилизационна общност.

...

Когато в Киев в началото на тази година хората излязоха на Майдана, там се проля кръв. Кръв се проля под знамето с 12 звезди на ЕС. Наистина ли стремежът на Украйна да се присъедини към Европа беше мотивацията на тези хора да жертват живота си? Не мисля, че това беше точно така.

Защо излязоха хората на Майдана?

Не точно защото Янукович отказа да подпише споразумението с ЕС. А защото алтернативата на това споразумение беше присъединяването към т. нар. Митнически или Евразийски съюз, което за голяма част от украинците беше символ на нова загуба на национална идентичност.

.....

Ще завърша с една метафора.

Какво казва Европа на Москва в последните 20 г.?

Европа казва следното:

Вижте ни! Ние живеем в един хубав, красив парк. В него няма хищници. Хищниците отдавна сме ги изгонили. Всички живеем дружно. Ние сме вегетарианци. Ходим да берем цветя, берем гъби, правим пикници. Защо не се присъедините към нас? Толкова е хубаво. Нима не ви харесва колко добре сме направили всичко.

От другата страна стои Владимир Путин и истински се вбесява, защото смята, че му се подиграват, че го лъжат в очите. Той живее в един свят, който може да бъде оприличен на тъмна и доста страшна гора, населена с едри хищници. Опитът на европейците да го накарат да тръгне без пушка на рамо през тази гора, той оценява като автентична подигравка и лицемерие.  И от тази гледна точка е невъзможно той да бъде убеден да стане част от Европа, нито Европа може да бъде убедена да се декласира до тази степен на примитивизъм, до която е слазъл идеологическият дискурс на новоконструиращата се руска империя.

Това са реалности, които нямат допирни точки помежду си, колкото и радушно да общуват на някои теми като газ и нефт.

И ние, българите, трябва да направим своя избор между тези две реалности. Трябва да си изберем към коя от двете реалности искаме да принадлежим и в крайна сметка да защитаваме своя избор. Защото, ако се оставим да бъдем размити на границата на тия две несъвместими реалности, това наистина ще бъде краят на една геополитическа ситема, която е оцеляла и се е развивала при много по-страшно предизвикателства, които е срещнала по времето на своята история.

Най-важното
Всички новини
Най-четени Най-нови
За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!