Автор: Нено Димов*

След като още през август цените на повечето зеленчуци скочиха с 20% до 100%, през следващите месеци се очаква подобен скок и на останалите хранителни продукти. Цената на месото може да се увеличи с над 30%, олиото може да достигне нива от 4,00-4,50 лева за литър.

Попитани за причините, производителите посочват сушата, цените на горивата и енергията. От компетенцията и отговорностите, които те имат, този отговор е достоверен.

 Попитан за причините, министър Найденов посочва основно сушата. От компетенцията и отговорностите, който той има, този отговор е некомпетентен и циничен, но най-вече прикрива резултата от водената от него политика. За три години и половина МЗХ направи всичко по силите си българското земеделие и особено дребните и средни производители и преработватели да достигнат до колапс.

Оправданието „суша”: Преди две години министър Найденов започна широко отразена медийно кампания по изравянето на тръбите от съществуващата напоителна система и предаването им на скрап. Парите от тръбите трябваше да бъдат използвани за подновяване на системата. Когато това лято се оказа сухо, на мястото на напоителните системи съществуваха полузаровени дупки. Нещо повече, още от началото на мандата на Борисов в МЗХ стоят 90 милиона евро за изграждане на напоителни системи. Найденов и до днес не е стартирал тази мярка, обричайки парите на пълна или частична загуба.

 Европейската помощ за българското земеделие: Тези 90 милиона евро са една незначителна част от парите, които МЗХ няма да усвои и ще върне на Брюксел. Тази седмица в европейската столица са обсъждани загубите на България по Програмата за развитие на селските райони (ПРСР). Към 1 септември сигурните загуби са за 243 милиона евро. (Само за сравнение Румъния губи 32 милиона). До края на годината се очаква тези загуби да надхвърлят 300 милиона евро. През 2011 г. българските земеделци вече загубиха 39 милиона евро, договорени през 2009.

Разпределянето на средствата: България е единствената страна в ЕС, в която над 90% от директните плащания отиват при по-малко от 10% от земеделските стопани. Азбучна истина е, че устойчиво земеделие, а и икономика изобщо, се основава на силно развити семейни, малки и средните предприемачи. МЗХ следва целенасочено и упорито политика в обратната посока. Вероятно това е и причината премиерът Борисов да не уволнява министър Найденов, който най-стриктно се придържа към общата стратегия на правителството за подкрепа на картелирането на страната.

И още недомислици: 1) Покрай провала на здравната политика, правителството на Борисов повиши осигурителните прагове. В период на тежка криза, при свиване на пазара и липса на подкрепа, малките и средни земеделци бяха изтикани в сивия сектор, останал последна възможност за оцеляването им. Ефектът за бюджета е по-ниски постъпления отпреди повишаването на праговете. За земеделците обаче ефектът е разрушителен. Те не могат дори да опитат получаване на помощи или кредити. А освен това им се стовари и повишение на цените на фуражите (пшеницата с над 30%, ечимика – 25%). Единствената останала им възможност е да продават каквото могат. На пазара ще останат само картелите и тогава пред ценовия произвол няма да има граници (както е с цените на бензина и дизела). 2) Правителствената промоция със замразяването на цените на храните е учебникарски пример за постоянното (п)разноговорене на правителството Борисов. Непредсказуемостта на политиката прави несигурен всеки предприемач. Тези, които вече са инвестирали, замразяват развитието си, а тези, които са обмисляли навлизане в България, се насочват към други страни. И производители, и потребители не знаят какво да очакват утре! Тази несигурност руши икономиката и особено силно неустойчивото и подвластно на природата българско земеделие.

На фона на световната икономическа криза България беше връхлетяна от ураган, чиято разрушителна сила е с дълготраен ефект – Ураганът носи името Борисов.

-------------

* Авторът е в експертната група "Земеделие" на "Движение България на гражданите"