Умберто Еко: Живеем в оргия на желанията, а ближният ни е враг

Преди дни L'Espresso публикува новото есе на Умберто Еко, озаглавено "Втечненото общество". В есето видният италиански философ представя тезите си за културата на потреблението и неудържимия индивидуализъм, който превръща ближния в противник:

Втечнената модерност, втечненото общество - така проф. Зигмунт Бауман дефинира отсъствието при модерния човек на каквито и да било "устойчиви" ориентири. Предстои да разберем какви последствия ще има подобно положение на нещата.

Втечненото общество се формира на вълната на т.нар. постмодернизъм (впрочем термин, служещ като "чадър", под който се подслониха множество явления от различни области, като започнем от архитектурата и свършим с философията и литературата). Постмодернизмът обозначи кризата на "великата повествователна традиция".

Смяташе се, че той предлага на света нов ориентир - чрез преоценка на миналото в игрова, иронична форма, като същевременно беше близо и до нихилистичните тенденции. Всъщност постмодернизмът даде само името на някакъв преходен етап и се превърна в един вид ферибот между модерното и все още безименното настояще.

Според Бауман към особеностите на тази зараждаща се съвременност можем да отнесем кризата на държавността (каква всъщност свобода във взимането на решения остава на националните държави пред лицето на тържествуващите международни монополи?). Заедно с кризата на държавността наблюдаваме и идеологическа криза, а това следователно означава и партийна, което ще рече, че в наши дни е лишено от смисъл всяко уповаване на обществените ценности, които позволяваха на отделно взетият индивид да усеща своята принадлежност към общност, формулираща неговите потребности.

При разгръщането на подобни кризи процъфтява неудържимият индивидуализъм, превръщащ ближния в противник, от който трябва да се пазим. Подобен "субективизъм" подкопава основите на епохата на модерността, тя вече е нестабилна и така при тотална липса на ориентири всичко се разтваря във втечнена реалност. Единственият изход за индивида - за когото няма отправна точка - e създаването на видимост на всяка цена (тоест видимостта се преобразува в самостоятелна ценност) и потреблението. Потреблението днес мигновено превръща купената стока в остаряла и така принуждава индивидът непрекъснато да пазарува, все едно става дума за безцелна булимия (старият ни телефон отстъпва по много малко характеристики на новия, но ние се отърваваме от стария, за да вземем участие в тази оргия на желанията).

Кризата на идеологиите и партиите: в днешно време тя прилича на такси, в което се настаняват вождове и в преследването на повече избиратели те избират най-подходящата към момента идеология или партия - благодарение на което без минимално възмущение, даже напротив, ние се отнасяме с разбиране към всякакъв вид ренегати. И не само отделните индивиди, но и самото общество съществува в устойчивата парадигма на временно състояние.

Има ли алтернатива на това топене? Ние все още не знаем дали това междуцарствие ще издържи дълго време. Бауман отбелязва, че именно по времето на безвластието възникват движенията на недоволството. Подобни движение знаят отлично какво не искат, но не знаят какво точно искат.  

Има ли начин да се живее във втечнена реалност? Да, има. Трябва да осъзнаем, че живеем във втечненото общество. А това общество - и за да си го обясним, и за да го променим - изисква нов подход. Бедата е, че политиците и интелектуалците в голямата си част все още не са проумели значимостта на това явление. В момента концепцията на Зигмунт Бауман си остава просто "глас в пустиня".

Още по темата

27/09/2014 Култура

Умберто Еко: Какво е кич?

29/03/2014 Анализи

Умберто Еко: Какво означава да имаш право на щастие

06/02/2014 Анализи

Умберто Еко: Няма как да спрем интернет

24/01/2014 Анализи

Умберто Еко: Внуко, учи наизуст

Следете новините ни в GoogleNews