Шокиращите събития в Турция с улични сражения между демонстранти и полиция започнаха с мирни протести в защита на парка "Гези" в Истанбул. Тази малка зелена площ е готвена да бъде принесена в жертва в името на един много оспорван строителен проект, включващ и модерен търговски център.

Природозащитниците организираха единен протестен фронт, който полицията се опита да смаже с брутална сила, каквато не приляга на една правова държава. Но не успя. Насилието обаче успя да постигне нещо друго - да заздрави редиците на съпротивата срещу управлението на турския премиер Реджеп Ердоган. След Истанбул въстанаха още Анкара, Измир и някои други по-големи анадолски градове.

Турският премиер обаче си беше направил сметката без кръчмаря. Той смяташе, че със стабилното си мнозинство в парламента може да си играе с демократичната опозиция и силно поляризираното, впрочем от самия Ердоган, турско гражданско общество. И ако турският премиер вече е сравняван от политическите си опоненти и гневните турски граждани със свалените от власт деспоти в редица арабски страни, то той може да се сърди само на себе си. В безграничната власт на Ердоган иначе доста разединената турска опозиция намери общия знаменател, който я обединява срещу властния министър-председател.

Последва опит да се изгладят нещата - лично премиерът Ердоган призна, че употребената от полицията сила е била прекомерна. Той обаче си остави отворена вратичката да използва същите средства и в бъдеще, когато обстоятелствата налагат това. Ще рече, че Ердоган не е готов да се включи в един честен и открит диалог с представителите на турското гражданско общество.

Насилието - заплаха за развитието на страната

Наблюдавайки това, човек неминуемо се пита защо в началото на конфликта у комшиите турският премиер поиска от сирийския диктатор Башар Асад да не използва брутална сила срещу демонстрантите? И защо след събитията в Египет, завършили с падането на режима на Мубарак, Ердоган посочи разделението между държавата и религията като модел за подражание? Както изглежда, турският премиер е щедър на демократични жестове само когато те не се отнасят за собствената му държава.

Твърдият подход на Ердоган застрашава прехвалените успехи на Турция в икономическата област. А така също и сектора на туризма, който е един от най-важните източници на постъпления за страната. Освен това неотстъпчивостта на турския премиер залага на карта собственото му политическо бъдеще. Защото една съвременна светска Турция не може да си позволи подобно отношение към политическите и религиозните противници на управляващите, и като цяло към турското общество.

Размириците около напълно безсмисленото застрояване на парка недалеч от площад "Таксим" са може би последното предупреждение за Ердоган и компания, че е възможна нова ескалация на напрежението. И ако иска истанбулският площад "Таксим" да не заприлича на площад "Тахрир" в Кайро, турският премиер трябва да се отнесе много сериозно към тези предупреждения. Решението на Административния съд срещу застрояването на парка "Гези" трябва да успокои малко духовете. Сега се изисква мъдро поведение и от управляващите, и от опозицията - те трябва да направят всичко възможно и да се разберат. Защото Турция има изключително важна роля като регионална сила - служи за модел на държава, в която ислямът и демокрацията са двете страни на един и същи медал.

Текстът е на "Дойче веле".

Автор. Б. Гюнгьор; Редактор: Е. Лилов