Клептокрация

Протестите срещу високите сметки и монополите смъкнаха правителството, но оставиха в действие инструментите на клептокрацията.

Вчера еврокомисарят по вътрешните работи Сесилия Малмстрьом обяви, че България има най-корумпирания държавен апарат в ЕС и за това е на първо място в съюза по злоупотреби с обществени поръчки.

Изказването се базира на доклад на берлинската централа на "Трансперънси интернешънъл", според който ЕС губи 20-25% от парите по обществени поръчки, или по 120 млрд. евро, годишно заради корупцията. "Най-бедната държава в ЕС - България, не публикува печелившите оферти за обществени поръчки. Тази практика е разпространена и в Италия", пише в доклада. Еврокомисията ще изработи свой антикорупционен доклад тази година, за да насърчи политическата воля на властите да се заемат по-сериозно с проблема. В него ще бъдат посочени слабостите във всяка държава.

Корупцията, е вече официалната причина за неприемането на България в Шенген.

Дали администрацията на ГЕРБ е най-корумпираната и ако се сменят хората нещата ще се оправят или дори нещо повече, престъпното мислене вече е залегнало в самото законодателство и инструментите за неговото прилагане?

През 2012г. се случиха две съществени промени в Закона за обществените поръчки.

Първата промяна беше приета през ноември 2011г. и влезе в сила на 26.02.2012г. Измененията в закона бяха съществени. Беше отменена Наредбата за възлагане на малки обществени поръчки, въведоха се нови прагове за възлагане на различните процедури. Променен беше реда за провеждане на търгове с „три оферти“ , появиха се правилата за възлагане с публична покана.

Следващата промяна в ЗОП мина някакси незабелязано. Само два месеца след влизане в сила на предишните промени, около Великден бяха приети нови промени и влязоха в сила по общия ред, три дни след обнародването, на 2 май 2012г. С тях се премахва наредбата за възлагане на специални обществени поръчки и в закона се урежда реда за възлагане на поръчки в областта на отбраната и сигурността.

В края на мотивите на законопроекта се говори за прецизиране на някои процедури. Какво се крие зад това?

Промени в чл.122а ал.1 „Проучването обхваща обстоятелствата по жалбата, подадена в срока по чл.120, ал.5 и 7, и се извършва от работен екип от администрацията на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК), определен със заповед на председателя. Проучването се наблюдава от члена на комисията по чл.121а ал.1, който при необходимост дава указания “

Практическите резултати от този текст, пълен с препратки към други разпоредби на закона, са следните:

Законът предоставя право на обжалване - могат да се обжалват решения, действия, бездействия на възложителите. Такова право има всяко заинтересовано лице. До тук всичко изглежда наред и в съответствие с принципите на правовата държава. Няколко текста по-надолу обаче става ясно, че нещата не стоят точно така...

Сухият текст „в срока по чл.120, ал.5 и 7“ означава, че се разглеждат само доводите в жалбата, подадена до 10 дни след обявяване на решението на възложителя. Никакви други доводи не могат да бъдат добавяни към жалбата впоследствие. Дори в решението на възложителя да има очевидни противоречия със закона.

Проблемът се проявява най-вече, когато се обжалва решение, с което е избран изпълнител. В много от процедурите участват множество компании и се събират кашони с документи. Всеки участник в процедурата знае съдържанието само на собствената си оферта и няма как да разбере какви документи има в офертите на другите. Единственото, което получават участниците освен решението, в случай, че възложителят благоволи да им изпрати при поискване, са протоколите от работата на оценителната комисия. А протоколите от работата на комисията съдържат толкова информация, колкото е преценила самата комисия.

В този 10-дневен срок, единственият, в който участниците могат да твърдят конкретни нарушения, на практика те не разполагат с достатъчно инфорация както за някои действия на оценителната комисия (особено ако не са описани в протокола), така и за офертите на другите участници. Именно съдържанието на офертите на другите участници в процедурата, особено тези, които са класирани на първите места и са избрани за изпълнители, позволява на тези, които обжалват, да разберат дали процедурата е проведена законно и дали офертите на победителите отговарят на условията на конкурса. Когато обаче трябва да се пише жалба, преди да се видят документите, почти се обезсмисля целия процес.

В производството пред КЗК жалбоподателите разполагат и с още едно право - правото да се запознаят със събраните материали преди заседанието на КЗК. Запознаването с материалите преди заседанието на КЗК не носи никаква полза на жалбоподателите, тъй като дори да видят, че класираният на първо място не е представил исканите документи или няма такива технически възможности, каквито е изискал възложителят, те не могат да посочат това допълнително.

По този начин се губи ефекта от обжалването, който би следвало да бъде достигане до решение на възложителя, съответстващо с правилата на закона. По този начин КЗК може да потвърди решение на възложител, което изцяло противоречи на закона, само защото жалбоподателят е възпрепятстван (пак от този същия закон) да получи информация и след получаването й да направи своите възражения.

Чия е ползата от това? Не е за държавата, не е за обществения интерес, не е за възложителите, по чиито проекти за същите тези "невидяни навреме" грешки се правят финансови корекции, не е и за участниците, защото всеки може да се окаже в положението на жалбоподател... Полза би могло да има единствено и само за онези - предварително „избраните“ участници и техните „партньори“ в администрацията и КЗК, които въпреки евентуалните нарушения ще сключат договор за изпълнение на обществена поръчка.

Разбира се, всички тези „пропуснати“ нарушения по обществените поръчки, съфинансирани със средства от ЕС се плащат от нашите данъци, чрез така наречените финансови корекции. Щетите от „пропуските“ в законодателството, по преценка на експерти ще надхвърлят до края на този програмен период, поне половин милиард лева.

Вчера, депутат от синята коалиция предложи на парламента да освободи двамата членове на КЗК, заподозрени в конфликт на интереси, което повече прилича на разчистване на сметки, тъй като съдът още не се е произнесъл. Ще дочакаме ли обаче народен представител, от която и да е политическа сила, да намери смелостта и да предложи да бъде ревизирано порочното законодателство и потърсена отговорност от неговите създатели и „потребители“ в лицето на целия ръководен състав на инструмента за прилагането му - КЗК? Ще се потърси ли сметка за стотиците опорочени поръчки и за ощетените български данъкоплатци?

------------------------- 

*Дефиниция на клептокрация, съгласно английската версия на Уикипедия:

Kleptocracy, alternatively cleptocracy or kleptarchy, (from Greek: κλέπτης - kleptēs, "thief" and κράτος - kratos, "power, rule", hence "rule by thieves") is a form of political and government corruption where the government exists to increase the personal wealth and political power of its officials and the ruling class at the expense of the wider population, often without pretense of honest service. This type of government corruption is often achieved by the embezzlement of state funds.

Още по темата

06/03/2013 България

България най-корумпирана в ЕС

26/10/2012 Анализи

Я, колко много хора в конфликт на интереси!

Следете новините ни в GoogleNews