Клептокрация

OFFNews Последна промяна на 07 март 2013 в 10:32 9414 8

Председателят на Комисията за защита на конкуренцията Петко Николов
Председателят на Комисията за защита на конкуренцията Петко Николов

Протестите срещу високите сметки и монополите смъкнаха правителството, но оставиха в действие инструментите на клептокрацията.

Вчера еврокомисарят по вътрешните работи Сесилия Малмстрьом обяви, че България има най-корумпирания държавен апарат в ЕС и за това е на първо място в съюза по злоупотреби с обществени поръчки.

Изказването се базира на доклад на берлинската централа на "Трансперънси интернешънъл", според който ЕС губи 20-25% от парите по обществени поръчки, или по 120 млрд. евро, годишно заради корупцията. "Най-бедната държава в ЕС - България, не публикува печелившите оферти за обществени поръчки. Тази практика е разпространена и в Италия", пише в доклада. Еврокомисията ще изработи свой антикорупционен доклад тази година, за да насърчи политическата воля на властите да се заемат по-сериозно с проблема. В него ще бъдат посочени слабостите във всяка държава.

Корупцията, е вече официалната причина за неприемането на България в Шенген.

Дали администрацията на ГЕРБ е най-корумпираната и ако се сменят хората нещата ще се оправят или дори нещо повече, престъпното мислене вече е залегнало в самото законодателство и инструментите за неговото прилагане?

През 2012г. се случиха две съществени промени в Закона за обществените поръчки.

Първата промяна беше приета през ноември 2011г. и влезе в сила на 26.02.2012г. Измененията в закона бяха съществени. Беше отменена Наредбата за възлагане на малки обществени поръчки, въведоха се нови прагове за възлагане на различните процедури. Променен беше реда за провеждане на търгове с „три оферти“ , появиха се правилата за възлагане с публична покана.

Следващата промяна в ЗОП мина някакси незабелязано. Само два месеца след влизане в сила на предишните промени, около Великден бяха приети нови промени и влязоха в сила по общия ред, три дни след обнародването, на 2 май 2012г. С тях се премахва наредбата за възлагане на специални обществени поръчки и в закона се урежда реда за възлагане на поръчки в областта на отбраната и сигурността.

В края на мотивите на законопроекта се говори за прецизиране на някои процедури. Какво се крие зад това?

Промени в чл.122а ал.1 „Проучването обхваща обстоятелствата по жалбата, подадена в срока по чл.120, ал.5 и 7, и се извършва от работен екип от администрацията на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК), определен със заповед на председателя. Проучването се наблюдава от члена на комисията по чл.121а ал.1, който при необходимост дава указания “

Практическите резултати от този текст, пълен с препратки към други разпоредби на закона, са следните:

Законът предоставя право на обжалване - могат да се обжалват решения, действия, бездействия на възложителите. Такова право има всяко заинтересовано лице. До тук всичко изглежда наред и в съответствие с принципите на правовата държава. Няколко текста по-надолу обаче става ясно, че нещата не стоят точно така...

Сухият текст „в срока по чл.120, ал.5 и 7“ означава, че се разглеждат само доводите в жалбата, подадена до 10 дни след обявяване на решението на възложителя. Никакви други доводи не могат да бъдат добавяни към жалбата впоследствие. Дори в решението на възложителя да има очевидни противоречия със закона.

Проблемът се проявява най-вече, когато се обжалва решение, с което е избран изпълнител. В много от процедурите участват множество компании и се събират кашони с документи. Всеки участник в процедурата знае съдържанието само на собствената си оферта и няма как да разбере какви документи има в офертите на другите. Единственото, което получават участниците освен решението, в случай, че възложителят благоволи да им изпрати при поискване, са протоколите от работата на оценителната комисия. А протоколите от работата на комисията съдържат толкова информация, колкото е преценила самата комисия.

В този 10-дневен срок, единственият, в който участниците могат да твърдят конкретни нарушения, на практика те не разполагат с достатъчно инфорация както за някои действия на оценителната комисия (особено ако не са описани в протокола), така и за офертите на другите участници. Именно съдържанието на офертите на другите участници в процедурата, особено тези, които са класирани на първите места и са избрани за изпълнители, позволява на тези, които обжалват, да разберат дали процедурата е проведена законно и дали офертите на победителите отговарят на условията на конкурса. Когато обаче трябва да се пише жалба, преди да се видят документите, почти се обезсмисля целия процес.

В производството пред КЗК жалбоподателите разполагат и с още едно право - правото да се запознаят със събраните материали преди заседанието на КЗК. Запознаването с материалите преди заседанието на КЗК не носи никаква полза на жалбоподателите, тъй като дори да видят, че класираният на първо място не е представил исканите документи или няма такива технически възможности, каквито е изискал възложителят, те не могат да посочат това допълнително.

По този начин се губи ефекта от обжалването, който би следвало да бъде достигане до решение на възложителя, съответстващо с правилата на закона. По този начин КЗК може да потвърди решение на възложител, което изцяло противоречи на закона, само защото жалбоподателят е възпрепятстван (пак от този същия закон) да получи информация и след получаването й да направи своите възражения.

Чия е ползата от това? Не е за държавата, не е за обществения интерес, не е за възложителите, по чиито проекти за същите тези "невидяни навреме" грешки се правят финансови корекции, не е и за участниците, защото всеки може да се окаже в положението на жалбоподател... Полза би могло да има единствено и само за онези - предварително „избраните“ участници и техните „партньори“ в администрацията и КЗК, които въпреки евентуалните нарушения ще сключат договор за изпълнение на обществена поръчка.

Разбира се, всички тези „пропуснати“ нарушения по обществените поръчки, съфинансирани със средства от ЕС се плащат от нашите данъци, чрез така наречените финансови корекции. Щетите от „пропуските“ в законодателството, по преценка на експерти ще надхвърлят до края на този програмен период, поне половин милиард лева.

Вчера, депутат от синята коалиция предложи на парламента да освободи двамата членове на КЗК, заподозрени в конфликт на интереси, което повече прилича на разчистване на сметки, тъй като съдът още не се е произнесъл. Ще дочакаме ли обаче народен представител, от която и да е политическа сила, да намери смелостта и да предложи да бъде ревизирано порочното законодателство и потърсена отговорност от неговите създатели и „потребители“ в лицето на целия ръководен състав на инструмента за прилагането му - КЗК? Ще се потърси ли сметка за стотиците опорочени поръчки и за ощетените български данъкоплатци?

------------------------- 

*Дефиниция на клептокрация, съгласно английската версия на Уикипедия:

Kleptocracy, alternatively cleptocracy or kleptarchy, (from Greek: κλέπτης - kleptēs, "thief" and κράτος - kratos, "power, rule", hence "rule by thieves") is a form of political and government corruption where the government exists to increase the personal wealth and political power of its officials and the ruling class at the expense of the wider population, often without pretense of honest service. This type of government corruption is often achieved by the embezzlement of state funds.

Най-важното
Всички новини
Най-четени Най-нови
За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

10.03 2014 в 05:47

Hасладeте се на лицето на снимката. Tова е един от основните представители на голямата корупция в страната.

09.03 2014 в 16:38

Лечението е fakebook medikbg.com

11.03 2013 в 15:59

винаги може да сложиш бланкетен текст в жалбата, че избрания изпълнител не отговяр на условията на процедурата и не е предствил исканите доказателства и след запознаване с документацията да конкретизираш. няма начин да няма начин да спреш далаверата.

07.03 2013 в 16:25

На постнатия малко по-горе ФБ-линк към профила на Българи, има страхотен текст за станалото в Исландия:
Не исландски модел, а исландска революция.

07.03 2013 в 15:28

"Както показват фактите, всички управляващи са забъркани около аферата Дънди."

Всички са забъркани, но все пак едно е концесионна такса 1.5% и 0.75% и десет пъти по-друго е 8%.

07.03 2013 в 13:47

Моля, Прокуратурата да се самосезира за Костовата приватизация, дирижирана под вещото ръководство на БСП и всички концесии до момента:
"Челопеч - най-голямата кражба в историята ни.
Банкерът Левон Хампарцумян е бил забелязан вчера в късния следобед да влиза на конфиденциална среща при президента Росен Плевнелиев на „Дондуков”2. Това разкриха източници от администрацията на държавния глава. Няма официално яснота за какво са си говорели двамата, но най-вероятно става дума за задкулисно редене на новия служебен кабинет.... [Прочети целия коментар"> Банкерът все още една от спряганите фигури за евентуален служебен премиер или министър на финансите. Той е удобен вариант за монополите и олигарсите. От гражданското сдружение, което се бори срещу монопола на банките обаче още преди седмица предупредиха с нарочна декларация Плевнелиев, че Хампарцумян е сред виновниците за монополизирането на сектора. Срещу банкера се надигна и голяма вълна от възмущение в интернет
пространството, а някои форумци го класират и като по-омразен от Дянков. Още преди няколко месеца банкерът възбуди обществения гняв обявявайки, че няма криза и тя е само в главите на мързеливите българи.

Левон и съпругата му Мариана живеят вече в огромна къща в полите на Витоша, а заплатата на банкера е 200 000 лева месечно, без другите бонуси от банката , както споделиха някои медии преди време.
Припомняме и следното: на 9.12.2012 г. г-н Левон нарече нацията некадърна. Сега, обаче, нацията се сети да се поразрови в миналото и извади не една от “кирливите ризи” на Мистър “Мендижър на годината”.
А именно:
Милиарди долари изнася “Дънди Прешъс Метълс” чрез добива на злато и други ценни елементи от недрата на нашата земя. А подземните ни богатства са общонародна, а не частна собственост. Така пише в Конституцията на Р. България.
За да си го представим картинно – пари, колкото за един АЕЦ.
Срещу какво?
Ето срещу какво: правителството на Костов договори концесията срещу 6 милиона долара, за да прехвърли мината в частни ръце срещу скандалните 1.5% от печалбата, които по царско време падат на 0.75%. За справка: дори най-изостаналите африкански държави вземат от конкистадорите 50 % от стойността на златото си, за да им позволят да ги дупчат и тровят.
Схемата е чудовищна. Дори по цени на БНБ концесионерът изкарва много повече от 200 милиона годишно от подземното богатство на Родината ни. И така година след година.
От България ежедневно се отмъкват злато, уран, германий, сребро, платина…
Ежедневно!
Грабителството на държавата и народа ни не се прекратява от нито едно правителство!
Кои са основните играчи?
Левон Хампарцумян. По времето на Костов, когато Дънди взема за без пари концесията за златодобив, Левон е зам-министър на промишлеността и шеф на привативацията. Когато Уникредит скандално приватизира на силно занижена цена най-големия български трезор Булбанк, химикът Хампарцумян става банкер. Оглавява банката, заради което специално е променен закон.
Виктор Меламед е друга възлова фигура. Когато кабинетът Костов подарява за 100 000 долара на никому неизвестния евреин Гад Зееви БГА Балкан, а той източва от него между 40 и 60 милиона тогавашни долара (по онова време цената на най-голямото ни предприятие Нефтохим е 100 милиона долара), Виктор Меламед е дясна ръка на прословутия бизнесмен.
След управлението на Костов сигурно по случайност Меламед става почетен консул на Тайланд, което му гарантира неприкосновеност от всякакви органи в България в дома, офиса, колата му и навсякъде другаде. Почетен консул на Канада пък става другият човек на Костов – Левон Хампарцумян. Не е тайна, че Канада е родината на Дънди.

Към групичката е присъединен и наследникът на Левон като почетен консул на Канада – олигархът със спорна слава Иво Прокопиев… Освен издател, Прокопиев е и
гуру на зелените, които никога не протестират срещу златодобива, въпреки че той е най-вредителски за природата на страната от всички видове бизнес. Да не говорим, че обхваща и територии по Натура 2000, заради което държавата може да бъде глобена за милиони от Европейския съюз. Зелените много добре знаят, че шистовият газ е цвете в екологично отношение дори при добив с фракинг (или фрактуринг, както е прието да се нарича извън тази страна), ако се сравни със златодобива”.

Преди 2 години, през 2010 г. “Дънди Прешъс Металс” (ДПМ) и тяхното дъщерно дружество “Челопеч Майнинг” ЕАД (ЧМ) обявиха сключването на дългосрочни договори за заем на обща стойност 66,75 млн. щ.д. с “Европейската банка за възстановяване и развитие” (ЕБВР) и “УниКредит Булбанк” (УКБ). Официалната информация бе, че финансирането ще се използва за рефинансиране на текущ заем в размер на 16,25 млн. щ.д. към ЕБВР и за финансиране на проекта за разширение на рудника и фабриката в Челопеч, на обща стойност 150 млн. щ.д., чиято цел е удвояване на производството до 2 млн. т. руда на година. Проектът за разширяване на производството трябваше да завърши през 2011 г. “Споразумението, коeто подписваме в момента, е поредното доказателство, че за добрите проекти има финансиране от страна на банките. Именно такива добри проекти и предпримчивостта ще ни изведат от икономическата криза”,заяви Левон Хампарцумян, главен изпълнителен директор и председател на съвета на директорите на УниКредит Булбанк.
Сега, обаче, идва питането: как Левон Хампарцумян и Дънди изведоха България от кризата? Какво се случи преди около година, през 2011?

Ето какво:
Тогавашният екоминистър Нона Караджова подари 2 милиарда лева на “Дънди”. Това стана факт, след като министърката даде одобрение на канадската компания да добива златото ни край Крумовград. Така “Дънди” най-накрая получи окончателното одобрение на екоминистьра и дълго отлаганият проект на “Болкан минерал енд майнинг” тръгна.
“Болкан Минерал енд Майнинг”, дъщерна фирма на канадската “Дънди Прешъс Майнинг”, добива 794 000 тройунции, или близо 25 тона благороден метал от хълма Ада тепе. Като изчислим, че в момента тройунция струва близо 2 472 лева, по фиксинга на БНБ, излиза, че “Дънди” ще спечели близо 2 милиарда лева от българското злато.

През февруари 2011 г. правителството даде на “Дънди” 30-годишна концесия за крумовградското находище. Концесионната такса е нищожна – от 1,5% до 4,5%. Очакваният добив само на находището Ада тепе е 25 тона. Така “Дънди” прибира 2 милиарда лева, а държавата – нищожните 20-50 милиона.
Както съобщи геологът д-р Вълко Гергелчев, първоначалните запаси в Челопеч са били изчислени на 1,1 млрд. тона, през 1985 г. са намалени до 57 млн. тона, а сега цифрите са ревизирани до 30 млн. тона. И в тези 30 млн. тона руда освен злато, сребро и мед има и други метали, като олово, цинк, германий, селен, телур, сребро, галий, антимон, бисмут, талий, платина и т.н. В находището има залежи още на сяра, живак и др. Но печалбата на “Дънди” от тях на практика не може да се докаже, тъй като единственият източник на информация за това са анализите, правени винаги в лабораторията на фирмата. След това с благословията на държавата наличните метали в концентрата отпътуват за далечна Намибия.
А за да се застраховат срещу евентуални нападки, че изнасят много повече от обявената продукция, от канадската компания настояват за официално увеличаване на концесията за добив до 3 млн. тона руда за година от находището в Челопеч.

Далаверата със златото ни започва още от времето на Иван Костов.
Преди правителството на Иван Костов да сдаде властта през 2001 г. тогавашният икономически министър Александър Божков сключва договор с “Дънди прешъс”, в който концесионната такса е в размер на 1,5% от годишния добив на злато и мед.
През 2003 г. министър от правителството на Симеон Сакскобургготски Лидия Шулева намалява тази такса от 1,5% на 0,75%.
Така царят харизва най-голямото находище в България и едно от големите в Европа на канадската фирма.
През 2008 г. кабинетът на тройната коалиция подписва нов договор с канадската компания “Дънди”, който е за срок от 10 години, като предвиденият добив на
благородния метал представлява 3 млн. тона годишно. А концесионната такса става 8%. Очакваната печалба само от злато и мед е 5,735 млрд. долара.

Изненадващо кабинетът обяви, че за целия срок на договора България ще получи 700 млн. долара концесионна такса, независимо от това, че сметките показват друго – при този процент в хазната трябва да влязат 459 млн. долара.
За 2006 г. – по стари цени на металите, посочени от “Дънди” – те изчисляват, че печалба от добива на мед, злато и сребро възлиза на 175,7 млн. долара. Таксата е 132 хил. долара.
Но към 12 март 2007 г. “Дънди” се коригират – те обявяват, че печалбата им ще е 581,3 млн. долара, като в резултат на това ще внесат 426 хил. долара такса.

През 2008 г. по цени на Лондонската борса за благородни метали печалбата от злато и мед е 6,698 млрд. долара. При тази цената на металите комисионната такса става 503 млн. долара. Тоест това прави 7,5% концесионна такса, което е намаление от обявените 8% заради изключването на среброто от сметката.
На фона на тези цифри Нона Караджова преди една година похвали инвестициите, които “Дънди” правят.
Както показват фактите, всички управляващи са забъркани около аферата Дънди.
Както виждаме, в България все още се експлоатират подземните ни богатства за частни цели.
Какво по силно доказателство, че системата на управление в България е не ефективна. При всичките правителства системата генерира корупция. Костов, Сакскобуготски, Станишев, Доган, Борисов през годините подариха за стотинки не само златните находища но и всичко, което може да се продаде или откровенно да се открадне. Системата на държавно управление в България ражда, култивира и умножава корупцията без значение коя партия управлява. В случая не са виновни партиите, защото която и партия да е на власт тя ако не е била досега - тя ще се корумпира. Трябва да търсим лек за причината за болеста, а не за симптомите. Причината е системата.

На снимката - братска прегръдка между Бойко Борисов, банкерът Левон Хампарцумян, Магърдич Халваджиян… “Кой с кого гуляе, гушка се и лапа милони, преяжда, докато хората са голи като пушки и се чудят как да си платят наема?” “ Сред тeзи тук има разделение на труда – единият управлява парите, другият управлява хората, третият манипулира мозъците, а четвъртият е оръдие на труда”.

Източник социлана група "БЪЛГАРИ СМЕ"
www.facebook.com/bulgarisme"
Vankata

07.03 2013 в 11:25

"Клептокрация" е и поредица от 7 части на Бакаловия "е-вестник" (2011), в който има събрани накуп много неща за корупцията, медиите, схемите, мушмороците, банките у нас и някои родни "банкери" клептократи.
В дните на протестите отвреме-навреме се сещаме и за банките, но личното ми наблюдение е, че изпускаме тема и институции, които сложиха началото на световната криза, а у нас - чисто по нашенски - си правят каквото щат и никой не им търси сметка. Медиите пък, още не са подхванати.
Ще опитам да сложа линк към първата статия, другите могат да се намерят през търсачката в сайта там. Има над какво да се помисли - пък и е "смляно" накуп.
http://e-vestnik.bg/11511/kleptokratsiya-1-fintove-chrez-sada-i-mediite/
... макар, в един от коментарите, читател да пише:
Няма истинска плутокрация в България,има прехвърляне на власт,от един строй на лозунги и парадност с ръководна роля на партията,към обсебване на направеното от народа за десетилетия социализъм.
/ИЗВИНЕТЕ, оправете функцията да могат да се посочват линкове, а не да ти изчезва всичко написано като вмъкнеш един. Не винаги може и е хубаво да се преписва нещо от другаде, а факти и теми за разсъждения днес са по-важни от това, някой да излезе от статията в Нюза и да прочете друг текст. Благодаря!/

07.03 2013 в 10:58

Суха статия - най-после бих казал. Без сензации, а с факти.
Определението за клептокрация в дъното е фундаментално.