37-ми ден продължава протестът на работниците от ОЦК Кърджали заради това, че от миналата година не са получавали заплати. Подобен проблем само преди броени дни имаше и в "ГОРУБСО-Мадан". За съжаление тези случаи не са изолирани примери. Над хиляда са фирмите, които са бавили заплатите на служителите си повече или по-малко през миналата година. Причините за това са, както в несъвършенните закони, така и в неспазването им.

Точна статистика за фирмите, които бавят или изобщо не дават заплатите на служителите си не поддържа нито една институция в страната. Подобна информация се събира в НАП, но тя не се обобщава по този начин, обясниха оттам. В агенцията разполагат със списък на фирмите-длъжници към държавата, които не са внасяли данъци, осигуровки или други плащания, но той не е достъпен за обществото. Обикновено тези фирми дължат и средства на работниците си. Така или иначе техният брой не е никак малък, както според наблюденията на синдикатите, така и на Главна инспекция по труда (ГИТ).

Само за миналата година трудовите инспектори са идентифицирали 1624 фирми, които са забавили общо 71 млн. лв. от заплатите на служителите си. Общо за 2010 и 2011 г. благодарение на намесата на ГИТ шефовете са изплатили на работниците си 168 млн. лв. Този проблем е най-голям в развитите икономически райони като София, Пловдив, където има и повече фирми. Според агенцията обаче подобни случаи като ОЦК-Кърджали са по-скоро изключения, а в страната се наблюдава тенденция за намаляване броя на некоректните предприятия.

Не така обаче смятат синдикатите. Според наблюденията на КНСБ работодателите дължат около половин милиард лева на работниците си. На мейлите им постоянно идват и нови оплаквания от работници. Едно от последните е от 5-ти април на фирма "Вида път строй" АД към "Холдинг пътища". Там хората не са вземали пари от декември 2011 г.

Според бизнеса проблемите са още по-големи. По последни официални данни от края на 2010 г., работодателите в цялата страна дължат близо 2 млрд. лева на своите служители, съобщиха от БСК. Сравнено с 2009 г предприемачите са увеличили задълженията към персонала със 126 млн. лв., а в сравнение с 2005 г. с над 700 млн. лв. 9 процента от задълженията към работниците са за над 1 година, показват още данните на БСК.

Това се дължи основно на сериозната стагнация в развитието на икономиката, намаляващите продажби на вътрешния пазар и затрудненият достъп до финансиране, както и на проблемите с невъзстановения кредит по ДДС. Също така запорирането на сметки от данъчните или забавените плащания на доставчици, които водят до фалити на редица малки и средни предприятия, коментираха от стопанската камара. Според работодателите негативните тенденции ще се задълбочават и ще водят до нарастване на задлъжнялостта, както към работниците, така и между фирмите.

Най-често проблемите с неплащането на заплатите са в областта на строителството, машиностроенето и текстилната промишленост, каза зам.-председателят на КНСБ Валентин Никифоров. Според ГИТ проблеми има и в ресторантьорството, търговията на дребно, и производството на хранителни продукти. Забавянията в плащанията варират от два-три месеца, а според синдикатите и година.

Най-вече неспазването на законите и някои вратички в тях са основните проблеми, които позволяват да се случва този феномен у нас, категорични са специалистите в бранша. Контролът върху трудовото законодателство в страната и съответно върху плащането на възнагражденията се извършва най-вече от ГИТ. През миналата година агенцията е направила над 53 хил. проверки. Установени са 25 223 нарушения по заплащането на труда, сред които са не само забавянето на плащанията, но и липсата на обезщетения при прекратяване на трудови договори, неизплащане на положен нощен и извънреден труд, по време на официални празници и др. При тези проверки се търси съдействие на МВР, сезират се НАП, НОИ или дори прокуратурата. Въпреки това проблеми с нарушаването на законите продължава да има. Една причина за това е ниският авторитет на държавните органи, смята Васил Яначков, председател на федерация "Металици" към КНСБ. В някои предприятия работодателите отказват изобщо да пуснат трудовите инспектори вътре, затова те търсят и помощ от полицията. Друг недостатък е ниският размер на санкциите, едни от най-честите глоби според Кодекса на труда са до 10 или 15 хил. лв. при първо нарушение. Пропуск е също, че самите работници и дори ние постоянно изчакваме фирмите да решат проблемите си, вместо да сигнализираме органите, казва още Яначков. Според него е проблем и липсата на достатъчно ясна отговорност за изпълнителните директори на предприятията, защото в някои случаи те умишлено ги водят към фалит с недобрия си мениджмънт. Недостатък е и възможността работодателите да изплащат една част от заплатите – 60%, а останалото да се дължи с лихвите занапред. Какво означава да ти дам част от заплатата, след като ти се полага цялата, казва и Чавдар Христов от КНСБ. Според синдикатите трябва да се промени и мястото на работниците в списъка с кредиторите при обявяването на предприятието в несъстоятелност от четвърто на първо. Също така да се даде възможност на работниците сами да завеждат иск за несъстоятелност на фирмите, както и да имат право да вземат полагаемите им се средства със съдия-изпълнител. Желание да се направят тези нормативни промени изказа преди дни и самият социален министър Тотю Младенов. В момента проектите за реализрането им са изготвени и следващата седмица предстои да се обсъждат на експертно ниво в НСТС. Дали те ще станат факт обаче е под силно съмнение, защото има силна съпротива срещу тях от страна на бизнеса. БСК се противопоставя на предложенията за промени в Търговския закон, които дават повече права на работниците. Неизплащането или забавянето на трудовите възнаграждения на работниците и служители в повечето случаи се дължи на  обективни причини, често независещи от работодателя. Според стопанската камара трябва да се подобрят сега действащите механизми за защита на работниците. На първо място това е Фондът за гарантиране вземанията на служителите. За последните две години той е изплатил над 2 млн. лв. на повече от 1000 души. Това обаче е много малка част на фона на хората, при които има забавяне на плащанията. Проблемът се появява, защото фондът може да покрива вземанията само на работници от предприятия, които вече са обявени в несъстоятелност. До тази процедура обаче обикновено се пристъпва само в краен случай, затова тя не може да бъде ефективна при всички проблеми със заплащането на служителите. Затова БСК смята, че трябва да се ускори процедурата по обявяване в несъстоятелност.