Германски анализатор: България няма поводи за оптимизъм

Досегашният лидер на БСП Сергей Станишев трябваше да се оттегли още през юни 2013 г. - след избора на Пеевски за шеф на ДАНС, и то не само от председателското си място в столетницата, а и от президентския си пост в ПЕС.

Това пише в коментар за германския журнал „Международна политика и общество“ (Internationale Politik und Gesellschaft) журналистът Франк Щир, който работи на свободна практика в София.

Ето част от анализа на Щир:

След 13 години ерата на Станишев приключи. На партийно заседание бе избран новият лидер – председателят на парламента Михаил Миков. Три дни по-рано Народното събрание гласува оставката на правителството, което ще остане в историята като най-кратко управлявалия кабинет в България след 1989 г.

Оставките на Орешарски и Станишев са повратна точка за България и приличат на опит за възстановка на случващото се през последните години. Изводът е един: след години на политически борби и икономически застой България насрочи за 5 октомври избори, които са продължение на трагичната история на страната, която наподобява фарс.

Кървави бунтове и масовите протести срещу високите сметки за ток принудиха бившия премиер Бойко Борисов да подаде оставка преждевременно в средата на февруари 2013 г. Макар че първоначално изглеждаше, че политическата кариера на Борисов е приключила, на следващите избори ГЕРБ отново бе първата политическа сила, но опитите й да състави правителство не успяха.

През 90-те години пожарникарят Борисов служеше като бодигард на низвергнатия тогава политически лидер Тодор Живков, а по-късно бе охрана и на Симеон Сакскобургготски.

При управлението на Сакскобургготски Борисов бързо се издигна до поста главен секретар на МВР. Без да има реални успехи в борбата срещу престъпността, Борисов успя да стане много популярен сред хората чрез дрезгавия си глас и чара си. През 2005 г. те го избраха за кмет на София, а през 2009 г. - за премиер. Още по време на изборите Бойко Борисов и Сергей Станишев, в качеството си на лидери на най-големите партии – ГЕРБ и БСП, поведоха сериозна лична война. Тя определи поведението на техните партии и отрови политическия климат в страната.

Делян Пеевски бе избран за шеф на ДАНС и трудно бихме могли да си представим по-провокативна номинация, тъй като от началото на века Пеевски е събирателен образ за политически игри, корупция и медийна злоупотреба. Единственото логично обяснение за това на поста шеф на ДАНС да се избере опортюнист-интригант и парвеню, какъвто е Пеевски, е, че той е способен без всякакви скрупули да вкара в затвора участниците на предходното управление.

Изборът на Пеевски обрече на провал правителството на социалистите, преди то реално да е управлявало.

Но продължилите с месеци протести не можаха да доведат до оставката на кабинета. Едва когато след евроизборите лидерът на ДПС Лютви Местан видя колко е нисък резултатът на коалиционния му партньор, той се преориентира и заговори за края на управлението.

Тогава на Станишев му стана ясно, че кариерата му в България е обречена, поне за обозримото бъдеще, и реши да замине за Страсбург.

„Ако не получим пълно мнозинство, БСП и ДПС ще управляват отново“, заяви лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов. Проучванията показват, че неговата политическа сила отново ще е с най-силен резултат на изборите. Повод за оптимизъм обаче няма, защото е твърде вероятно в близките години най-бедната страна в ЕС отново да се управлява кабинет на малцинството и популизма. И огромна вина за това има Станишев, който обеща, че след „диктатурата на Борисов“ ще върне България към нормалността. А ако такава нормалност наистина съществуваше, през юни 2013 г. той трябваше незабавно да се оттегли не само от лидерския пост в БСП, но и от президентското място в ПЕС.