Quantcast

Георги Господинов: За щитовете на беззащитните

Последна промяна на 15 ноември 2013 в 17:19 14698 32

Георги Господинов, писател. Снимка: AzCheta.com
Георги Господинов, писател. Снимка: AzCheta.com

Препечатано от портала "Култура".

Те се появиха с големи картонени листове като корици на книги, със саморъчно изписани заглавия и имена на автори. Кориците приличаха на книжни щитове. После разбрах, че така ги и наричали. Беше в Деня на будителите. И някак естествено те застанаха в началото на шествието. Една редица от десетина картонени щита, които трябваше да водят и пазят протестиращите. Паисий, Софроний, Ботев, Талев, Димов, Смирненски, Вапцаров, Гео Милев и дори две днешни книги вървяха начело в това прекрасно самоорганизирало се шествие. Беше слънчев този първи ноември, различен. Бях особено щастлив и спокоен да вървя подир книгите щитове. И тези момчета и момичета излизаха всяка вечер оттогава. Четящият човек, за който тайно си мечтаем. Рицари без броня, като момчето от онзи български филм с Апостол Карамитев, който те едва ли са гледали, онова, с картонения щит и броня от кашони. Странни донкихотовци, наивници, както ги нарекоха, тръгнали срещу истински великани… Скоро щяха да се сблъскат с истинските щитове, шлемове, палки, белезници, ключове. Нестройната пехота на четящите срещу добре смазаната машина на полицията.

Един вторник, на 12 ноември.

Най-тъжната София, която съм виждал. София – закрит град.  Полицейски, блокиран град. Толкова струпана полиция тези улици не помнят. Като огромно кафкианско насекомо с лъскавите фасетки на шлемовете. Протестиращи срещу полиция. Картонени срещу метални щитове. Шлемове срещу голи лица. Четящи срещу ръмжащи. Резултатът винаги е ясен. Снимките от онзи вторник още не са за гледане.

Това правителство направи великански гафове, но най-големият е, че не разбра какъв шанс имаше с този протест. Шансът да се оттегли тогава, през юни. Сега ще бъде шанс за всички ни, ако то си отиде, без да употреби грубо насилие. Не изпускайте този последен шанс, г-н премиер (вече с малка буква). Прочее, какво четете вечер?

През цялото време ние не спестихме ирониите си към протестиращи и студенти. Нарекохме ги хунвейбини, тези с книгите. Студентът с очилцата, проснат на паважа на Цар Освободител под тежкото тяло на полицая, вероятно е лумпен или наркоман. Или не, пърформър, влязъл в странен танц с полицейско тяло не от своята категория. Този с пукнатата глава просто не е добре с главата. Организирани и платени ги нарекохме, защото не можехме да си представим другото. Раздавали по 30 до 80 лева на стачкуващ, за рана – 700. Толкова евтина пропаганда отдавна не е имало. Все пак си дължим известен вкус и старание.

Тук, ако обвиниш някого, че е част от мафията, безчестен, непрозрачен, той никак няма да се засегне. Ако кажеш на ксенофоба, че е ксенофоб, няма и да те разбере. Пък и това вече минава за ценност. Но речеш ли, че протестиращият човек е красив и смислен, о, небеса, отечеството е в опасност…

Не Пеевски, успелият, а тези от кварталите, дошли с децата си от градинките, разделяли нацията. Не Петното, този рицар на безкнижието, а четящите разделяли народа. Не Орешарски, разпускащият седенки, а преподавателите. Не криещият се като плъх Бисеров, преял с пари, а протестиращите били сити. Не тези, овъртолили се в обръчите от фирми… Не изпълзелите в тъмното биячи на „пришълци”… Не гласуващите с ударно бездарие мораториуми от парламента… Не, не… Сакън.  Не срещу тях е нашият сарказъм… Нищо, че докато наричаме студентите хунвейбини и фашисти, истинският фашизъм се търкаля навън необезпокояван. Докато хулим протестиращите, властта намига на мафията. Под нашия прикриващ огън. Бий студента… Хихикай срещу протестиращия… Красиви били а, ще делите отечеството… „Всички те знаят:/ Отечеството е в опасност” по Гео Милев. Но там следва най-страшният въпрос „Прекрасно:/ но – що е отечество?” Биха го съсипали Гео днес за този въпрос. И пак щеше да следва онова негово „главата ми – кървав фенер”…

Да, имаше много драматични кадри от онзи вторник, но два си запазвам за себе си. Единият е с момиче, седнало върху контейнер за боклук, изнесен в средата на Цар Освободител, саморъчна барикада. Момичето е подпряло глава с ръце и сякаш не може да повярва, че това му се случва. Помня това момиче, то носеше една от книгите, моята. Другият кадър е стъпканият Ботев. Картоненият щит с „Борба” на Ботев под няколко чифта еднакви черни лъскави обуща, „кубинки” им викахме едно време. Запомнете тази картина. Стъпкаха всичките ни книги, каза ми един от студентите после, но ние пак си ги взехме.

Ако трябва да си избирам щит, ще остана при тези стъпкани, разкъсани, книжни, саморъчно изписани корици на протестиращите. Щитовете на беззащитните.

Защото всичко това ще свърши. Ще живеем отново заедно. Цяло едно поколение ще носи паметта за съпротива в телата си. И литературата ще бъде просто литература. И всички – ироници и наивници, полиция и студенти, ще си говорим най-сетне. И ще лекуваме заедно раните, не онези от вторник, те са нищожни, а онези от последния век. Колкото по-скоро, толкова по-добре. Заради оскъдното биографично време, което ни е отпуснато.

За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

21.11 2013 в 10:44

Факте, Факте... И да го докараш по-дълго от текста на Георги Господинов, пак няма да станеш световен писател като него... Я пОспри малко, пОчини си...

19.11 2013 в 15:37

Хубаво е, другарю Факт, че ми напомни другаря Вагенщайн, водещият на първия демократичен митинг на 18.11.1989 г. Демократичен за мет, но не и за др. Вагенщайн, който, оказа се, е изпълнявал "пророчеството" на правешкия "гений", че идва време за митингуване... и който после стана депутат от групата на безродниците, които успяха да опорочат тотално т.нар. преход... Че и за Кристалната нощ се сетил другаря, ама не заради Болния Сидеров и дружките му, я заряди студентите... Как не те догнуся точно тук да пльоснеш този текст бе, другарю Факт...

17.11 2013 в 14:12

Майка ми, пък човекът отгоре, са мислели, че автобусите и влаковете са в подкрепа на студентите, и всички са за големи заплати и пенсии. Като й казах истината, тя се почуди, че студентите не искат високи заплати и пенсии, че ръководителите и преподавателите им искат по ниски заплати, като Георги Ганев от Реформаторският блок, дето казва че младежите са готови да работят за 200 лева на месец, но законът за минимална заплата забранява и обрича младежта на мизерия. Други от реформаторският блок мислят като Ганев, Ралица Ковачева е такава, и смята бедните за паразити. Мога да говоря с дни, и да доказвам с цифри и графики, думите си.


Десните се стремят към ниски заплати, пенсии, и ниски държавни разходи до 10% от БВП, ПАРИ НАСОЧЕНИ САМО КЪМ ТЯХ. Германия има 45% държавни разходи, Финландия, Норвегия и Швеция имат над 50% от БВП - ДЪРЖАВНИ РАЗХОДИ.

Минималната заплата в Австралия от 1 юли 2013 година става 622,2 австралийски долара (малко над 600 щатски долара) седмично, съобщава “Интернешънъл бизнес таймс”. Това означава минимална часова надница от 16,37 австралийски долара.

Увеличението е с 2,6 на сто. То е двойно по-малко от поисканото от синдикатите.

http://en.wikipedia.org/wiki/Minimum_wage_law

01 октомври 2007 г. $ 13,74 $ 522.12 -
1-ви октомври, 2008 $ 14.31 543.78 $ -
1 юли 2009 Непроменен Непроменен
1 юли 2010 $ 15,00 $ 569.90 -
1ви Юли 2011 г. $ 15,51 $ 589.30 -
01 юли 2012 г. $ 15.96 $ 606,4
- за час или седмица

През това време безработицата пада.

Българси работник прави 23 670 долара БВП, зает австралиец прави 134 000 долара БВП, РАЗЛИКАТА Е 5,66 ПЪТИ!!??

Минималното заплащане е 2500 долара на месец, разделено на 5,66, се получава 441 долара на месе – ТРЯБВА ДА Е МИНИМАЛНАТА ЗАПЛАТА В БЪЛГАРИЯ!!

644.39 лева на месец минимална заплата, за България

17.11 2013 в 13:58

Преподавателите от Реформаторският блок, водят за ръчичка студентите конформисти – слагачи. Та тези преподаватели смятат бедните за паразити, и искат да се намалят пенсиите и заплатите в България, но да има за грабене в университетите. Има 70% подкрепа за протестите, но те мислят, че протестите са за големи пенсии и заплати. Ако тези 70% разберат истината?? ЩЕ ИМА ВОЙНА!!

17.11 2013 в 12:02

Ани, нищо не си разбрала или си негодна да разбереш.

17.11 2013 в 11:40

http://pressadaily.bg/publication/28382-Фалшът-опакован-като-бунт



През 1903 г. американският медиен магнат Уилям Рандолф Хърст привикал своя най-добър специалист по Латинска Америка и му възложил да отрази предстоящата революция в тогавашната колумбийска провинция Панама. Журналистът плахо възразил, че не очаква подобни събития. Вестникарският бос отговорил: „Твоята работа е да отразяваш събитията. Моята работа е да ти ги осигуря!“ В случая Хърст осигурил революция, която по една случайност обслужила интересите на САЩ за ползването на Панамския канал (с което Колумбия никак не била съгласна!) А журналистът си свършил работата - в серия от кореспонденции описал борбата на панамците за свобода...

В края на 1989 г. светът съпреживя първото революционно тв риалити. Румънската революция беше предавана на живо с всички „екстри“ - тежки сблъсъци, сърцераздирателни писъци, окървавени лица, трупове, включително извадени от моргата тела на отдавнашни покойници. И досега не е ясно къде точно премина границата между спонтанността на разгневените и режисьорската намеса, както и дали инсценировката на кръвопролитията не прикри брутален държавен преврат. „Наистина по-късно си даваме сметка, че нещата не са били точно такива, а може би са били съвсем обратните“ - написа проф. Ивайло Дичев след двайсет години. В чудесното си есе „Румъния като огледало“ той направи важната уговорка: „Трезвият рационален поглед назад е далеч по-скучен от преживените на живо страсти, докато сме вътре в сценария... В света на телевизията емоцията винаги ще печели, а ние винаги ще се хващаме.“

Винаги ще се хващаме?

Призна го дори опитната Лара Логан от американската телевизия CBS. Тя предаваше на живо събитията от площад „Тахрир“ в египетската столица Кайро. По-късно тя написа: „За миг беше възможно да си представя, че гледам как самата революция се развива в реално време. Все едно самата аз бях там... почти. Но разбира се, не бях. Можех да видя какво показват камерите, само дето голяма част от важните неща оставаха невидими.“ В един момент, казва Лара, тя не знаела какво се случва по улиците на Кайро. И изпитала огромно притеснение, че може би, без да го прави умишлено, заблуждава драгите телевизионни зрители... Нямам представа дали българските й колеги, отразяващи „бунта на масите“, са изпитвали подобно притеснение, но е факт, че мнозина от тях участваха и участват в тежка манипулация на действителността. Опитвайки се да представят медийната картина на протестите за реалност, те дори започнаха да си вярват, че правят история. Едни - от наивност и глупост, други - по поръчение от работодателя, трети - за да градят кариера. Но така или иначе тези „журналисти“ извършиха и продължават да извършват предателство и спрямо професията, и спрямо справедливата разгневеност на почтения човек от наистина отвратителното статукво.

Нека припомня.

В началото протестът беше вдъхновяващ, защото имаше неоспоримо основание - назначаването на фигура като Делян Пеевски за председател на ДАНС. Недоволството се изразяваше с вкус, а всякакви опити то да бъде компрометирано биваха парирани и осмивани. Лека-полека

на улицата се промъкна нездрав патос

който противопостави „умните, интелигентните и красивите“ на „унизените и оскърбените“ от февруари. Включването на пиарски и рекламни агенции в ролята на организатори на ивенти и пърформанси запрати недоволството в тресавището на бутафорията. Постепенно, но всъщност твърде припряно, върху гнева се накачулиха политици, бизнесмени, медийни фактори, които провидяха в него шанс да се завърнат на сцената като „алтернатива“. Без да предлагат такава, но заклеймявайки „другите“, те се етикетираха като принципни и морални борци срещу олигархията, окупираха протестите и малко нещо ги превърнаха във фарс. Е, не им се получи, макар че в техния отбор открито заигра президентът. Избран (или по-скоро назначен) от предишните управляващи и кръговете зад тях, той направи всичко възможно да прелее енергия към залинелите протести с призив за предсрочни избори. Но отново нищо не стана, защото „кучето е по-умно от опашката си - ако опашката беше по-умна, тя щеше да размахва кучето“ (по филма „Да разлаем кучетата“). Казано иначе, операцията не успя, тъй като

беше проведена глупаво и нахално

С наближаването на очакваната парламентарна ваканция се случи и очакваното. На 23 срещу 24 юли пред Народното събрание бяха инсталирани предварително подготвени за хвърляне павета, предварително беше предвиден и бял автобус за извеждане на депутатите, дискутиращи по актуализацията на бюджета. По-важното: предварително бяха разставени телевизионни камери, за да може точно в 22 часа, когато започват късните новинарски емисии, „сблъсъкът“ да бъде предаван на живо. Абсолютно същото се повтори на 12 ноември, когато в 19 часа (заковано, предвид централните новини!) камерите отразиха как се упражнява полицейско насилие срещу „възмутените граждани“. За целта няколко от „протестиращите“ задърпаха металните заграждения около парламента, стигна се до провокирани от самите „демонстранти“ разправии с полицията. А по-рано през деня получихме снимка на исусоподобен младеж с окървавена вежда на фона на патриаршеската катедрала „Свети Александър Невски“.

Фалшът изби до страхотевичност

когато в интернет започна да се споделя фото на 15-годишна ученичка, която прегръща полицай. Той й бил казал: „Дръж се, всичко ще бъде наред!“, пък тя се била разплакала и му казала... Каквото и да му е казала, драги телевизионни зрители, тази ученичка е невинна. Осъдими са единствено печените политически манипулатори, които си въобразиха, че могат да ни преметнат с елементарни трикове. Те бяха убедени, че сме глупави или оглупели - до степен да не виждаме какви интереси стоят зад протестите. Или да не си задаваме въпроса кой направлява брадатите окупанти на Ректората, които се подиграват с университетската автономия. Да не питаме какво се е случило с шестстотин и няколко преподаватели, които са се подписали в тяхна подкрепа. И да не придиряме на внушения като „Децата ни се борят за нов морал“...

Впрочем повечето „деца“ са на по 30 години и са залостили като талибани Ректората на СУ. Телевизиите ги отразяват напълно безкритично, защото така изисква „мейнстриймът“. Камерите им предават разгневени тълпи, при положение че пред парламента са се събрали не повече от хиляда души. По-неприятното е, че някои медии умишлено представят организирано събрани политически активисти, както и собствените си служители за лица на гражданското общество. Есетата, снимките и случайно заснетите видеа от „сблъсъците“ с властта обикалят социалните мрежи и се подемат от световните агенции. Пропагандната теза за полицейско насилие се натрапва постоянно, нищо че представлява абсолютна измислица. Преди дни издателят Гриша Атанасов, който засне „нахлуването на полиция“ във Факултета по журналистика и масови комуникации, обясни, че всъщност е снимал няколко униформени лица, които са влезли в сградата, за да отидат до... тоалетна.

Не, не защитавам правителството, както ме упрекват някои бивши приятели. Възразявам единствено срещу манипулацията. Съжалявам, приятели мои, но става дума за лъжа, която иде да остави впечатлението, че край парламента се разиграва битка с ракети „земя-въздух“, все едно Израел обстрелва „Хизбула“ в Ивицата Газа (по колегата Александър Симов). Младите, умните, красивите и интелигентните просто лъготят, а

телевизиите ни баламосват

Пред очите ни се разиграва преврат на едната половина от статуквото срещу другата половина на статуквото (по колегата Веселина Седларска). Впрочем за фалша, опакован като бунт за морал, има само една дума - подмяна. И ако за нещо ме боли, то е заради онези, които искрено вярват, че участват в революция и че тук е възможна смислена промяна.

16.11 2013 в 22:02

Нищо друго не може да се каже за написаното по-горе от Г.Господинов освен ВЪЗХИЩЕНИЕ.
Благодарим ти ПИСАТЕЛЮ!!!

16.11 2013 в 18:20

Улучила си! ТОВА Е ДЯСНОТО

ГОСПОДИНОВ Е ЕДИН СКОТ!! ПЛАТЕН ОТ НПО


НО ПОНЕЖЕ НА КОНФОРМИСТИТЕ АКО ИМ ПОКАЖЕШ ЛАЙНО, И С ГОЛЯМ ПИАР ГО ПРЕДСТАВИШ ЗА ПИСАТЕЛ, ТО ЛАЙНОТО ЩЕ БЛЕСНЕ КАТО ПИСАТЕЛ В УЧИТЕ НА ЧЕЛИТЕ ЕДНА КНИГА НО ИМАЩИ СЕ ЗА ЗНАЩИ И НАЧЕТЕНИ..