България губи стотици милиони заради черния списък в хазарта

Васил Колев 05 август 2013 в 12:00 12846 25

Кого ще ощети забраната за онлайн залаганията
Кого ще ощети забраната за онлайн залаганията

Черният списък на компании, които не притежават лиценз за организиране на хазартни игри, е едно от най-скандалните решения от началото на кабинета „Орешарски”. За разлика от спорните назначения в областни управи или ДАНС, то ще има съвсем ясни и твърде жестоки последици върху икономиката в България и бизнеса.

Хронологията на случая

Сегашният закон за хазарта бе приет на 1 юли 2012 г. без да предизвика почти никакви дискусии в предишното Народно събрание. Единствено тогавашният лидер на ДСБ Иван Костов изрази в няколко интервюта съмнения, че този закон ще постигне икономическите си цели. Думите му обаче бяха разтълкувани по-скоро като враждебност към съществуващи оператори за наземен хазарт в България, отколкото като някаква експертна финансова оценка. Може би и поради факта, че Иван Костов се опита да каже иначе логичното: „Или либерален пазар, или цялостна забрана за хазарта.” Всъщност това е и отношението на Европейския съюз.

Онлайн хазартът започна да бележи разцвет в Европа през 2004 г. Дотогава липсваше цялостна концепция за това как онлайн хазартът може да бъде превърнат в индустрията, която е днес. Няколко компании на пазара има малък опит, но почти никакви впечатляващи финансови резултати. Съвсем естествено с разцвета на онлайн хазарта се появиха и първите опити за неговото регулиране, като Малта беше държавата-пионер, създала първата регулация. Като резултат от това повечето големи европейски компании се лицензираха там. Малта пък добави третото голямо перо в приходната част на своя бюджет след улова на риба тон и курсовете по английски език.

Поредица от забрани, филтрации, съдебни решения и натиск в различни страни от ЕС обаче накара Европейската комисия да постанови, че всъщност всяка страна може да предприеме собствена легализация на пазара, като обаче тя бъде в хармония с европейското законодателство. Естествено това веднага роди и първите закони за онлайн хазарта в различни страни-членки, но те бяха както успешни (Дания), така и катастрофални провали (Франция, Италия). За зла участ родният законодател реши, че българският закон трябва да бъде подобен на френския опит или по-скоро френският закон се доближаваше в най-голяма степен до концепцията на българския законодател. А тя е спорна от гледна точка на целите на този закон. Всъщност това стана ясно още при общественото обсъждане на закона.

Макар че в ДКХ постъпиха становища от водещи компании в онлайн бизнеса като bwin или Betfair, асоциации на хазартните оператори, адвокатски кантори, големи български компании, повечето от техните предписания, свързани с европейското законодателство, доведоха до ситуация проектозаконът два пъти да бъде връщан за преработка от Брюксел. Основните поправки преди окончателното гласуване бяха свързани преди всичко с текстовете, които изискват местно присъствие на лицензираните оператори, както и рекламата на хазарта.

Прави впечатление обаче, че в Закона, както и в свързания с него Закон за данъчното облагане, не са взети под внимание обоснованите предложения в няколко насоки.

- Данъчното облагане и европейската практика в това отношение.

- Влиянието на хазартната индустрия върху други сфери от обществения живот като спорта.

- Социалната отговорност, свързана с хазартната зависимост. България е единствената страна в ЕС, в чийто Закон за хазарта тя е напълно игнорирана.

- Борбата с криминалната престъпност, прането на пари, нелегалните залози и манипулирането на спортни резултати, известно като „черно тото”.

Като резултат от влизането на Закона в сила до ден днешен няма нито един лицензиран онлайн оператор, както и не е изчистена до край процедурата по лицензирането. Това компрометира българската държава, след като бившият премиер Бойко Борисов беше обявил, че се очакват приходи от 300 милиона лева от данъчно облагане на дистанционния хазарт, голяма част от които ще бъдат насочени към спорта и социалната политика.

На 11 юни 2013 г. беше приет първият „черен списък” на компании, които не притежават лиценз от Комисията по хазарта (ДКХ) и които трябва да прекратят приемането на залози от български граждани. Той бе допълнен на няколко пъти. В решението се казва, че нелицензираните оператори от списъка „може чрез намеса в софтуера да манипулират игрите в своя полза”, както и че „високата степен на обществена опасност е отчетена от българския законодател”. Тези квалификации са направени по адрес на едни от най-големите световни компании, притежаващи лицензи във водещите пазари в ЕС, които са участвали в общественото обсъждане на Закона и са представили аргументирани предложения именно в посочената насока. Нещо повече, те са наблегнали и върху липсващи в закона положения, които създават цитираната „висока степен на обществена опасност”.

И тук идва най-големият проблем, който по всяка вероятност ще доведе до санкции от страна на ЕК. Българската държава очевидно иска по някакъв начин да наложи контрол върху операторите и, недай Боже, да отблъсне някои от тях от пазара. Само така може да се тълкуват повечето изисквания за местно присъствие, които обаче ЕК настоя да бъда преправени. Съвсем естествено в такъв случай единственият възможен лост се оказа високият данък, който да направи българския пазар неатрактивен. Това обаче се оказа голямата грешка, за която България тепърва ще плаща висока цена.

Абсолютно категорично изискване на ЕК е, че държавите-членки не могат да упражняват рестрикции с цел данъчни приходи. Единствената причина да се налагат рестрикции и лицензионни режими е социалната отговорност, свързана с хазартната зависимост и опасните социални практики.

Tова например е причина в много страни да са забранени онлайн казината и определени хазартни игри, защото те са „пристрастяващи”. Интересното е, че България прибягва до рестрикции, без да има нито дума в закона, която касае отговорността на операторите, свързана с хазартна зависимост или опасните социални практики. Без да има дума за това в закона, ДКХ предприема такива рестрикции (черния списък), при това срещу компании, които нямат лиценз, но са абсолютно изрядни именно по отношение на социалната си отговорност.

Тук веднага възниква въпросът: защо всъщност се прави този списък и каква е неговата цел?

Първосигналният отговор е, че това се прави с цел защита на монополите. Един вид – няма ли онлайн оператори, то всички ще залагат в локалния букмейкър „Еврофутбол” или свързваните с Васил Божков компании. Това е, меко казано, наивно. Компанията „Еврофутбол” бележи спад в печалбите си и плащаните данъци всяка година, като основната причина е борбата с модерните технологии (онлайн залозите) и неблагоприятното данъчно облагане. Второто е ключът към отговора защо хората няма да тръгнат към „Еврофутбол” или компании, които евентуално вземат лиценз.

Oблагането на техния оборот вместо печалба ще ги принуди да предлагат лоши оферти за залагания и съответно няма как да се конкурират с безкрайните интернет оператори, които не са лицензирани от този данъчен режим. А интернет е необятен. Това показва и наложената филтрация. Тя е абсолютен провал до този момент, като това признават и от ДКХ. „Какъв е проблемът, след като хората продължават да влизат в сайтовете”, попита реторично пиарката на комисията Марина Иванова в разговор с мен по повод гражданска петиция срещу „черния списък”.

Много от компаниите, попаднали в него, предложиха веднага огледални сайтове за своите клиенти от България. Всеки път, когато огледалният сайт попадне в черния списък, компанията прави нов и съответно потребителят не може да бъде виновен за това, че залага в сайт, който не е в черния списък, съответно не е известно има ли лиценз. Другите начини за преодоляване на филтрацията на сайтове е VPN или виртуалната частна мрежа. Това е малък софтуер, който променя айпито и съответно преодолява филтрацията. Същата работа вършат някои браузъри (Tor), а в някой случаи и самият Гугъл (дали пък няма да го филтрират и него за посредничество към нелицензирани оператори?). А най-елементарният начин за преодоляване на филтрацията са телефонните залози, които няма никакъв начин да бъдат ограничени. Всъщност всичко това е част от „окопна война”, в която букмейкърите натрупаха опит от държави, преминавали вече през този етап. Така че нито нещо би могло да ги изненада, нито пък да ги спре. Естествено някои от тях предпочетоха просто да затворят българския пазар до създаването на адекватна среда за опериране (Betfair, Unibet, Ladbrokes). Всичките те затвориха и българските си отдели, което доведе до загуба на работни места.

По-интересно е обаче желанието на ДКХ да се разправи със сайтове, които не упражняват от години никаква дейност в България и не приемат клиенти от тук. Такива са bwin.party и William Hill, две от най-големите имена в бранша. Причина за отказа им от България е, че голяма дейност от тяхната обслужваща дейност е базирана тук – например колцентрове или технически екипи. Това, което те не правят обаче на територията на България, е хазарт, а именно хазартът е предмет на контрол от страна на ДКХ. Абсурдната ситуация води до там, че служители на тези и още няколко подобни компании не могат да извършват ежедневната си работа, защото сайтовете им са филтрирани. ДКХ отхвърли жалби по този повод на двете компании, които декларират намерението си да продължат известно време дискусията с комисията, а след това и да се обърнат към българския съд за съдействие и евентуално за компенсации за претърпени имуществени вреди.

Още по-тежък е ударът по спорта и спортните медии. Не е тайна, че голяма част от техните рекламни приходи в цял свят идват от гейминг индустрията, а според рекламни специалисти сумата, която всяка година се излива за маркетинг в българския пазар, е 100 милиона лева. Големият абсурд пък е случилото се с волейболната федерация, която си позволи да постави пано на такъв оператор заради телевизионното излъчване на мача срещу Полша от световната лига. Комисията се самосезира и сега тече процедура, в която волейболната федерацията трябва да даде обяснения. Вероятно ще последва и санкция, която е в минимален размер от 10 000 лева, ако законът се следва буква по буква. Ако това обаче се случи, България няма да може да бъде домакин на повечето големи спортни събития. Само като пример: bwin.party е спонсор на всички международни баскетболни събития. Ако на теория такова се организира в България, то трябва да има реклама на компанията, за която ДКХ да се самосезира и да наложи глоба, независимо че въпросната реклама няма никакъв ефект спрямо българските потребители, тъй като въпросните сайтове са филтрирани със съдебно решение.

Версиите

И все пак нека обобщим възможните причини за тези труднообясними маневри:

1) Защита на частни монополи. Свикнали сме това да се случва навсякъде в живота и заради това българите са подозрителни именно към тази версия.

2) Желание за данъчни приходи. Макар че е забранено да се правят рестрикции с такава цел, ясно е, че всички страни искат по един или друг начин да напълнят хазната си от онлайн хазарта. Изнесените данни, че са събрани с 1 милиард лева по-малко данъци от миналата година, показва обаче тежката ситуация в държавата. Естествено очакванията са законът да заработи и да върне „изтичащите пари”, но е повече от ясно, че резултатът ще е катастрофален. Не само, че приходите няма да ги има, но ще изчезнат парите от маркетинга, които влизат в държавата и стимулират спорта и потреблението. Нещо повече, България доброволно се отказва от приходи от порядъка на 100 милиона лева от данъци при едни добре направен и работещ лицензионен режим, за което примерите от Европа са вече много.

3) Некомпетентност. Уви, също популярна версия в обществото, свързана с държавния апарат. Тук стряскат признанията на председателя на ДКХ Иван Еничеров, че на комисията не достига физически капацитет за експертизи (интервю за в. "Капитал Дейли"), но въпреки това предприема спорни мерки. Ако пък се вярва на думите на неговия пиар Марина Иванова, то Еничеров отказва срещи за дискусии по проблемите на този спорен закон и черен списък с граждански комитети, „защото е временно на поста”. Въпросът обаче е как човек, който е временно на даден пост, предприема действия, но след това е неспособен заради временния си ангажимент да се справя с последствията от тези действия?

Сигурно ще попитате накрая за какво е целият този шум? В крайна сметка не става ли дума за обикновени комарджии, както някои неглижират проблема?

Според изчисления на експерти българският онлайн хазартен бизнес се оценява на 38 милиона евро към 2013 г. Това е чистата печалба, която онлайн компаниите регистрират от български клиенти след приспадането на разходите по маркетинг и операции, както и заплатените данъци в съответните юрисдикции. Само за сравнение – „Еврофутбол” е отчел печалба за миналата година в размер на 21 милиона лева. По-тревожна обаче е друга статистика. Според класация на Блумберг България заема място сред първите пет страни по хазартна зависимост. Всички ние губим 0,82% от брутния си вътрешен продукт на хазарт. А в същото време Комисията по хазарт е заета с пристрастието да допълва един списък, от който няма никаква полза.

*Aвторът е създател и редактор на сайта pecheli.co.uk.

Най-важното
Всички новини
Най-четени Най-нови
За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

 
X

Предизборно със Светльо Витков