Германец е осъден на смърт в Беларус за щета от 560 долара

Германският гражданин Рико Кригер, осъден на смърт в Беларус, е признат за виновен за това, че през октомври 2023 г. е организирал експлозия на железопътната гара Озерище в покрайнините на Минск. Гарата се използва от беларуските военни за превоз на армейски товари. При експлозията никой не е пострадал, а щетите са за малко над 500 долара. Въпреки това Кригер го чака екзекуция. Съдбата му ще бъде решена от германските и беларуските власти, съобщава Би Би Си.

Подробности за делото срещу Кригер станаха известни, след като "Медиазона-Беларус" получи достъп до откъси от присъдата, а беларуската пропагандистка Людмила Гладкая, която е присъствала на процеса, публикува впечатленията си в своя канал в Телеграм.

Според въпросните източници "не по-късно от 20 септември" 2023 г. Рико Кригер, намирайки се в Германия, по собствена инициатива е установил контакт с представители на Службата за сигурност на Украйна (СБУ) и Калиновския полк (военно формирование от белоруси, които се сражават на страната на Украйна). Твърди се, че в разговорите с тях Кригер се е съгласил да участва в диверсии на територията на Беларус.

За съдебната система както на Беларус, така и на Русия подобни присъди - без конкретни обстоятелства, без да се посочват участниците в събитията и датите, да не говорим за начините за получаване на такава информация - са нещо обичайно. Формулировки като "не по-късно от" определена дата и "неустановени лица" се считат за приемливи "доказателства" за вината на обвиняемите.

СБУ не коментира присъдата на Кригер, а от пресслужбата на полка на Калиновски са обяснили пред "Зеркало", че мъжът няма нищо общо с тях.

Известно е, че Кригер е пристигнал в Минск като турист на 2 октомври. На 3 октомври, както се разбира от присъдата, той "направил снимки според (получените) координати" в близост до жп гара Осиповичи в Могильовска област - на 100 км югоизточно от Минск. На 4 октомври е извършил същото проучване на гара Колодищи, на 20 км североизточно от беларуската столица.

След това, пише Хладкая, той получил (отново не се уточнява от кого) координатите от тайник, в който имало самоделно взривно устройство, и вечерта на 5 октомври го поставил на железопътните релси на гара Озерище.

"Зеркало" посочва, че Озерище е главната гара за разтоварване на военна техника в Минск. В непосредствена близост до нея са разположени 120-а механизирана бригада, 127-а бригада за комуникации и 56-и комуникационен полк на беларуската армия.

Експлозията е станала късно вечерта на 5 октомври. Никой не е пострадал, а щетите, според данните, получени от "Медиазона-Беларус", са оценени от държавата на 1639 беларуски рубли, равни на 516 щатски долара. На 6 октомври Рико Кригер е трябвало да лети от Минск за Баку, но е бил задържан.

Беларуските власти и правоохранителни органи не съобщават официално нищо за взрива в Озерище. Инцидентът става публичен чрез независимите медии, които се позовават на местни жители.

Още през октомври 2023 г. Александър Азарау, ръководител на организацията "Bypol" (обединяваща емигрирали от Беларус служители на реда), заявява, че според него взривът в Озарище е станал по време на междуведомствено учение: КГБ е проверявало готовността на Министерството на вътрешните работи за саботаж. Според него за това свидетелства фактът, че експлозията е станала между четвърти и шести коловоз, които се използват рядко, и не е повлияла по никакъв начин на движението на влаковете. Издирвани са баща и двама синове (нито един от тримата визуално не прилича на Рико Кригер), но за залавянето им не е съобщено - а това може да е било и част от тренировъчно учение, каза Азаров.

Затова пък на Рико Кригер е повдигнато обвинение за взрива по шест члена от Наказателния кодекс. По един от тях, "терористичен акт", зам.-председателят на Минския военен съд Олег Лапеко осъжда германския гражданин на смърт. Според правозащитници от организацията "Вясна" след затягането на членовете на Наказателния кодекс на Беларус през 2022 г. Кригер е първият, осъден на смърт за престъпление без загуба на живот.

Самият подсъдим се признава за виновен само по члена за "агентурна дейност", но не и за терористичния акт.

Беларус е единствената държава в Европа, в която се прилага смъртно наказание. От началото на 90-те години на миналия век там са изпълнени повече от 400 такива присъди. Рико Кригер е първият гражданин на ЕС, осъден на смърт в Беларус.

Кригер е работил като охранител в посолството на САЩ в Берлин. След това - в организацията за грижи за възрастни хора Michael Bethke Seniorenresidenzen, като фелдшер в службата на бърза помощ в Залцгитер и в германския клон на Червения кръст. Първите две медицински организации са отказали коментар.

Говорителката на Червения кръст Рамона Хелтке потвърди, че Кригер е работил за едно от районните сдружения на организацията в Германия, но "пребиваването му в чужбина няма нищо общо с работата му".

"Когато бяхме информирани за ареста му, направихме всичко, което беше по силите ни. За съжаление в такива случаи можем да помогнем само в ограничена степен, тъй като отговорността е на органи като Министерството на външните работи", посочи Хелтке.

На 22 юли вечерта официалните беларуски медии съобщават, че Кригер няма да обжалва присъдата, което означава, че тя е влязла в сила. "Вясна" изчисли, че от издаването на смъртна присъда до нейното изпълнение минават средно 11 месеца.

Германските и беларуските власти потвърдиха, че са започнали преговори за по-нататъшната съдба на Рико Кригер. Говорителят на МВнР Анатоли Глаз заявява, че беларуската страна е предложила на Германия "конкретни решения на наличните варианти за развитие на ситуацията".

Германия традиционно действа предпазливо и непублично по такива въпроси.

Например по въпроса за връщането на свои граждани, които са били членове на терористичната организация "Ислямска държава", Берлин положи повече усилия от други европейски държави, но предпочете да не оповестява подробности. Вместо това избра следната тактика: властите изчакаха да влязат в сила присъдите в Ирак, който искаше сам да преследва съпругите на джихадистите от ИДИЛ, и тогава германското външно министерство започна преговори при закрити врата.

Не е известно дали решението на Кригер да не обжалва присъдата е било свързано с това, че след влизането ѝ в сила ще могат да се водят по-съществени преговори, или не.

Според опозиционния активист, бивш дипломат и министър на културата на Беларус Павел Латушко суровата присъда се обяснява с факта, че Беларус и Русия са "изградили стратегия", чиято цел е да разменят Кригер за офицера от ФСБ Вадим Красиков, излежаващ доживотна присъда в Германия за убийство.

"Лукашенко и Путин решиха да не оставят на Берлин никакъв избор - взеха германски гражданин за заложник и го заплашиха със смъртно наказание", смята Латушко.

Владимир Путин, без да назовава името на Красиков, говори за него в интервю с Тъкър Карлсън преди време. Руският президент каза, че този човек "по патриотични причини е ликвидирал бандит в една от европейските столици" - бившия чеченски полеви командир, гражданин на Грузия Зелимхан Хангошвили. "Дали го е направил по собствена инициатива, или не, е друг въпрос", обяви тогава Путин.