Из делниците на един луд (5-9 декември)

Тая седмица няма да е по дни. Стана една беля в понеделник, в добрия смисъл беля, и малко се обърках. Дните се объркаха, не аз. Но мислите ли, че след месец, да не говорим за година, ще има значение дали Валери Симеонов-Прабългарина е казал, че премиерът е идиот (не с тия думи, естествено) във вторник, или в сряда? И аз така мисля. Има значение само годината. Годината е 2016, края.

Обаче, за разлика от Валери, ние сме го казали през 2009 г. И сме го повторили по 104 пъти (средно) през всяка една от следващите години. А Валери Симеонов открива колелото през 2016 г., след като му биха шута.

И на още много българи им предстои да открият колелото. Между другото, инките например така и не са го открили. И преди да идат бледоликите, дори и коне са нямали. Всичко са транспортирали на гръб и пеша.

Та много българи ще направят вълнуващото откритие, че ги е управлявало точно това, което им казвахме през всичките години – користно невежество!

Дойчинов, твой ли беше тоя колаж? Ама подписвайте се, бе! Така не знаем от кого крадем!

Разбира се, има си причини патриотите да направят това закъсняло откритие. Бесни са, че Борисов не ги подкрепи да поуправляват и те малко. Валери Симеонов рекъл по „Скат”: „След като Борисов беше премиер, всеки може. Не може цял ден да гледаш телевизия и да се разхождаш. Имаше няколко министри, които можеха да бъдат много по-добри премиери.

Борисов е голямо гюле, което тегне на ГЕРБ. Това е самовлюбен, откъснат от живота мегаломан. Свърши тоя! Изгоря! ГЕРБ има бъдеще, но не с тоя.”

Като ми остане време ще седна и ще помисля за бъдещето на ГЕРБ с Цветанов начело.

Според „Труд” Прабългарина е поканил Борисов да се направи, че го чакат в Банкя, много по-учтиво: „Най-доброто, което може да направи премиерът е това, което народът пожела – да се оттегли от политиката, да стане почетен председател като Ахмед Доган и да отиде в Банкя и да остави ГЕРБ от партия за лично ползване да се превърне в една нормална политическа сила...“

Една работа като тръгне накриво...

Обрали дома на двукратната олимпийска шампионка Мария Гроздева. Тя и съпругът ѝ Валери Григоров били на втория етаж, когато крадците изтарашили първия. „Действали са, вика Валери, като лекари, отмъкнати са само пари."

Много интересно! Защо точно лекарите дава за пример? Защо не политиците? Защо не магистратите? И защо лекарите да вземат само пари? На мен лично никога не са ми върнали и уискито. Е, разбира се ние не носим като некои виски Made in под стълбището...

Снимка Ивайло Цветков.

В Пазарджик при социализма един доктор беше написал на вратата: „Цветя не ядем, бонбони не пием!” До диабет го бяха докарали и отделно дето всеки ден ходеше до цветарския магазин на канала да конвертира цветята в парични знаци при унизително нисък курс. Заедно с циганите, дето събираха китките от гробовете. Една цветарка ми разправяше, че имала случай един букет да ходи три пъти до болницата и два пъти до гробищата, докато го бракуват.

Цветя... А защо не опитате с цветя при некой общински служител! При некой катаджиия! Министър! Знаете ли на колко места мога да ви пратя с цветя и от там да ви пратят на майната ви?! С цветя може само при млада докторка и то само в случай, че си решил да ѝ върнеш прегледа. И пак, да ви кажа, ако си платите, ще ви излезе по-евтино. Имах един случай... Скъпа, шегувам се, нямал съм никакъв случай...

Пък един Иван от Павликени как ме обиди... „Докторе, само с Бойко се ядеш, а червените боклуци с перце ги галиш. Колко ти плащат? И затова ли забрани коментарите, да не могат ората да ти казват истината.”

Най-много се дразним, когато някой ябанджия, или злонамерен агитатор ни изкарва платен. Не за друго, а защото ни пречи на бизнеса. Ние сме freelancer, журналист на свободна практика. Знаете ли какво се познава, че някой е freelancer? И това от Мартин Захариев го научих. „Ако покрай коледните празници, вика, видите в кръчма, някой да се налива сам, не бързайте с неправилните изводи. Може това да е коледното парти на някой фрилансър или едноличен търговец...” Има нещо верно. Както и да е.

Та казвам, че си изкарваме хляба от това, че хората ни вярват и ни четат и, респективно, медиите ни канят и публикуват. Щото никога не си кривим душата. Преди години обяснихме. Сега ще повторим и повече няма да отговаряме на тъпи закачки.

Докторът прави бизнес с истината. Преди няколко десетилетия прочетохме „Улица Консервна” на Стайнбек. Обърнете внимание, че на него не му викаме колега. Много е голем, бе! Ще ни трябват между 3 и 4 живота, да го настигнем. А като ти го е превел и Кръстан Дянков... Какво да говорим... Та там се споменава един Йосиф Мария, собственик на дребно магазинче. За него авторът казва: "Дълбоко в подсъзнанието му се загнезди идея: не би ли могло от честността да се направи бизнес? Това би било най-неуловимата измама от всички."

Измама е пресилено, бизнес е таман. Бизнес от истината. (Истината такава, каквато я разбира един пробабилист естествено!) Измамата носи бързи печалби, честността дълготрайни. Това е истинският бизнес, да мислиш за утре. Толкова е просто! И изведнъж се появява някакъв Сульо и се опитва да ти пикае в палатката! Ай сиктир, бе!

А колкото до истината на ‘ората, то това са тинтири-минтири. Нема такава истина. Има моя истина, твоя истина… Истина в зависимост от познанието, до което си достигнал. Не са никак малко тези с първокласно и второкласно познание, които пълнят форумите и вгорчават живота не само на автора, но и на нормалните читатели. Цялата палитра на ощетените от генетичната лотария се напъва да коментира. И да си оправя хормоналния баланс за сметка на автора. Усещането е като да ти правят лоботомия с тесла.

Какво печели авторът от тези коментари? Защо да съм длъжен да чета обидите на разни илитерати?! А какво печели нормалната част от аудиторията? За да даваме възможност на платените агитатори да си заслужат парите, на комплексарите да си начешат егото, на партиите да си правят рекламата и контрарекламата?!

Този тип общуване взема, не дава.

Срещат се и читави коментари, но по правило господстват форумните идиоти. Във форумите господства психологията на тълпата. А тълпата, дори и когато е съставена от сами по себе си умни хора, си остава тълпа. Повечето надделяват над по-добрите. (Да прощава древния пич, но не понякога, а винаги!) На 5 000 читатели едва ли се падат и 50 коментиращи. Тази извадка на „отзовалите се” и по обема си, и по „етиологията” си е твърде далеч от представителността. Затова създава изкривена картина за генералната съвкупност. Чат-пат се случва да се излъже и някой нормален човек да драсне два реда.

Развълнувал си го нещо, или си го ядосал. Веднага се познава по това, че пише с аргументи, не с епитети. Но единиците не променят общата картина на отчайващата войнствена посредственост, господстваща във всички форуми и коментарни полета без изключение.

Сигурно някой ще си каже толкова ли е важен тоя проблем с коментарите, че докторът ни занимава нашироко? Сам по себе си не е важен. Но като елемент от реконструкцията на обществената среда, която ни предстои да направим, е изключително важен. Той ще бъде един първи опит да видим дали е възможно да върнем обратно изскочилата от кутията на Пандора простотия. Да я делегитимираме и, ако е възможно, да я деинституционализираме. Не казвам, че ще стане, но сме длъжни да опитаме.

С „аз съм прост и вие сте прости”, с Бойкоборисовщина, далеч няма да стигнем. Много хора още не са разбрали какъв тласък за опростачването на нацията даде това управлението. Но, както се казва, най-хубавото предстои. Шествието на примитивите по върховете на властта и медиите даде самочувствие на много други, които до вчера са си „натискали парцалите, но днес с основание допускат, че не са по-прости от Борисов и Цветанов. Което, обективно погледнато, съвсем не е лесно… Яко трябва да се напънеш, за да родиш „не провокирайте провокации”.

Органът на Блъсков доста се старае да не изостава.

Борисов рекъл пред министрите си: „Държавническите решения не са популистки, не са много приемливи в първия момент, но времето показва, че са правилни.”

Интересно, че е напълно прав. Що е интересно ли? Стига, бе! Наистина ли не се сещате? Откъде знае Борисов как изглеждат държавническите решения?
И от Борисов да преминем към друг велик наш съвременник, Ахмед ага Доган. Може да ви се струва, че между тях няма връзка, но не е така. Връзките между хората и нещата съществуват обективно, независимо дали ние ги виждаме или не. Например една много силна връзка между Борисов и Доган е Достоевски.

Както сме ви казвали, „Братя Карамазови” е любима книга на Борисов. Дотолкова любима, че дори я дописва понякога. Оказва се, че и Доган е израснал с руския класик.

На мило тържество в Руския културно-информационен център в София оня ден директорът Павел Журавлев връчил на Ахмед Доган награда за принос в развитието на сътрудничеството и духовното сближаване между Руската Федерация и България. По този повод Доган благодарил на Журавлев с писмо, в което казва: „В духовното си битие съм школуван в мисловното пространство на Западно-европейската философия, но съм закърмен с екзистенциалната темпоралност на Руската класическа литература.”

Званнах на колегата Ивайло Дичев. И той не знае какво означава „екзистенциална темпоралност”. Затова не очаквайте да ви я обяснявам. Чувал съм да се говори това-онова поотделно и за двете думи, но така на куп не съм.

„И съм убеден, дипли Доган челобития, че който не разбира Широката Руска Душа, не схваща и смисъла на Голямата Руска Земя. Тъкмо затова може би Русия няма „граници”. Тя винаги е била в друго измерение.”

Тука ще се съглася с агата. Известно е, че руснаците наричат път мястото, през което възнамеряват да минат и граница, мястото, до което възнамеряват да стигнат. И за руската душа е прав. Аз например си признавам, че не я разбирам. Чета вчера резултати от изследването на центъра „Левада”. 56% от руснаците съжалявали, че СССР се разпаднал. Обаче само 12.5% искат да се възстанови. Човек с обикновени познания не може да го схване това. Нужни са медицински...

През седмицата писах по-подробно за специфичният философски тезаурус на Доган, който не е точно философски. Щото изглежда много психеделично. Това подразнило един читател и той ми пише: „Аз смятам, че няма нищо психеделично, а си е обикновен махмурлук при агата!” Петров, ами той психеделизмът е точно това, бе! Да се напушиш, да се натряскаш и да седнеш да пишеш. Тогава се раждат „екзистенциалните темпоралности”. „По пътя” чел ли си? Ми те там не изтрезняват. И лапат ЛСД-то като джанки.

Немате идея, драги читатели, колко от политиците ни се друсат. При това тия конопените хич не ги и броя! На бело, колко са, на бело... Обърнете внимание, че никога не ни гледат в очите. Вие си мислехте, че ги е срам. Глупости! Не ни гледат, за да не видим колко им са разширени зениците.

А пък пред „Ебицентър” на Малария Велева Доган рекъл: „Творчеството на Достоевски е ключ към разгадаването на човешката душа, чиято дълбочина и драматизъм никой не е обхванал така, както самият Достоевски.”
Ех, Достевски, Достоевски! Ти колко си виновен...

Следва на стр. 2