Латинският и старогръцкият са езиците на българските земи, смята преподавателят Димитър Драгнев (ПОДКАСТ)

„Латинският и старогръцкият са езиците на народите, живели по българските земи, но също така и на държавите, които са съществували тук през вековете. През Средновековието и двата езика са в употреба по най-различни форми по българските земи. Разбира се, това продължава и след края на първата и втората българска държава. Продължава по време на османската власт, като нека не забравяме, че българите ползват много гръцки книги, а латинският език се говори от българите с католическо вероизповедание.“

Това заяви преподавателят по древни езици и култури Димитър Драгнев в „Студио OFFNews” с водещ Калоян Константинов. Той добави:

„Нека напомним за българската история, написана от Петър Богдан през 17-и век, която е по-стара от „История славянобългарска“ на Паисий Хилендарски. Богдан е бил български католик и книгата му е написана на латински език. Непосредствено след Освобождението, 1879 г., януари месец – все още няма правителство, конституция и княз – в София се основава класическа гимназия, където да се учат латински и старогръцки, за да може държавата и народът ни да са на едно ниво с европейските.

Това продължава до 1945-46 г., когато новата власт поема контрола след 9 септември и прекъсва въпросното училищно образование. Важен момент е 1977 г., когато е основаването на Националната гимназия за древни езици и култури. Така стигаме до днешно време, където вече на няколко места се изучават двата езика в училища и университети.“

Драгнев посочва, че изучаването на древни езици освен добавената историческа и философска стойност, допринася и за разбирането на много съвременни говори. И съвсем не е безполезно да се изучават:

„Десетки хиляди души по света говорят латински и старогръцки език. Това е историята на България и българските земи, която показва, че е свързана дълбоко с Античността и европейската цивилизация. София има история и преди римляните, но те я оформят като град, отпечатъкът им върху градоустройството на столицата все още е видим и до днес. Освен това продължаваме да вървим върху улици, които са направени от римляните, дори в някои редки случаи върху самите камъни, на които те са стъпвали. Пълно е с имена и надписи, произхождащи от двата древни езика.

От тях също произлизат редица съвременни езици, което спомага за опознаването им. Лексиката особено, но и граматиката на романските езици като френски, италиански, испански. Дори в английския и българския имаме хиляди думи с произход от старогръцки и латински. Във Ватикана латинският все още е официален език, а във Вселенската патриаршия старогръцкият се използва за административен език.“

Според него, въпреки полаганите усилия България изостава спрямо останалите държави на Стария континент в образованието в тази сфера. В страни като Италия, Германия и Нидерландия то е на много високо ниво.

Преподавателят изтъква, че учениците имат различни причини да се интересуват от древногръцки и латински: медицина, история, религия, литература. „Нашата отговорност като преподаватели е да даваме възможност на всички, които искат, да го сторят. Независимо от причините.“

„И двата езика са пример за интердисциплинарност. Те носят със себе си богата култура, философия. Това са езици на хилядолетия, на християнството, на научните съчинения на хора като Нютон, Коперник, Паскал.

Ако учим даден език, ние малко или много се допираме до неговата култура. Европейските езици споделят обща култура. Но при древните езици предизвикателството е да се съзре и общото, но и различното. При тази среща се случват интересни неща. Давал съм въпрос на мои ученици да разсъждават за римското семейство. Дали е било по-справедливо, с какво си прилича със сегашното“, обяснява Драгнев.

Понякога ученици и преподаватели превеждат съвременни произведения на изкуството – дори чалга песни – на латински език. Къде на шега, къде сериозно:

„Класическите филолози твърдят, че всичко може да се преведе на латински, което е предизвикателство, защото това е език, който е на над 2700 г., тъй като се смята, че Рим е основан през 753 г. пр. Хр. За тези близо 3 хилядолетия винаги е имало хора, които пишат и говорят на латински. Но за това време са се появявали нови общества, технологии и идеи. Затова е предизвикателство нещо съвременно да се преведе на древен език. Но точно този факт показва колко актуален е латинският език. Нищо чудно той отново да се ползва широко след 100 г.“, изтъква филологът.

Димитър Драгнев смята, че възможностите за изучаване на латински и старогръцки у нас се увеличават, а страната ни бележи добри успехи спрямо капацитета си. За съжаление, липсата на инвестиции и добра образователна стратегия, в която да се интегрира и ученето на древни езици, ни лишава от разгръщане на пълния ни потенциал. Въпреки това „последните 3 години особено имаме успехи на най-именитото международно състезание по латински за ученици, което е Цицероновият конкурс в Италия“.

Накрая преподавателят цитира изявеният в областта български учен Богдан Богданов, за да направи паралели между настоящата ситуация у нас и по света с Античността: „Имаме повече прилики с древните хора, отколкото разлики. Затова нека се поучим от историята.“

Следете новините ни в GoogleNews