НЗОК да купува дейности, организирани и осъществявани от лекарски асистенти, предлага съюзът на фелдшерите

Българският съюз на лекарските асистенти и фелдшерите (БСЛАФ) предлага в рамките на обсъждането на Законопроекта за бюджета на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) за 2026 г. и съпътстващите законодателни промени в бюджета ѝ да бъде създаден самостоятелен финансов механизъм за закупуване на медицински дейности от индивидуалните практики за здравни грижи, организирани и осъществявани от лекарски асистенти в рамките на нормативно признатите професионални компетентности на професията, в определен обхват на медицинските дейности, условия и ред за сключване на договори, критерии за качество, механизми за контрол и отчетност и правила за финансиране.

Това становище изрази Председателят на Управителния съвет на БСЛАФ Александър Александров по време на заседанието на Комисията по здравеопазване на Народното събрание, провело се днес, съобщават от съюза.

БСЛАФ споделя виждането, че инвестицията в разширяване на достъпа до първична извънболнична медицинска помощ следва да се разглежда като мярка за повишаване на ефективността на публичните разходи, а не като допълнително бюджетно натоварване. Чрез включването на индивидуалните практики на лекарските асистенти като изпълнители на медицинска помощ по договор с НЗОК ще се увеличи капацитетът на първичната извънболнична медицинска помощ, особено в малките населени места, отдалечените и труднодостъпните райони и районите с недостиг на лекари.

Годишният доклад за състоянието на здравето на гражданите в Република България за 2024 г., Националната здравна стратегия 2030 и други официални стратегически документи показват данни за негативни, устойчиви тенденции, които изискват промяна в организацията и финансирането на първичната извънболнична медицинска помощ, а именно: трайно неравномерно териториално разпределение на медицинските специалисти; ограничен достъп до първична медицинска помощ в редица малки и отдалечени населени места; застаряване на населението и увеличаване на броя на пациентите с хронични заболявания; повишено натоварване на центровете за спешна медицинска помощ и болничните структури със случаи, които могат да бъдат овладени в извънболнични условия; необходимост от по-ефективно използване на наличния човешки ресурс в здравната система.

Изброените фактори поставят под риск изпълнението на основните цели на здравната политика, свързани с равнопоставения достъп до медицинска помощ, подобряване на здравните показатели и устойчивото управление на публичните средства. Международният опит показва, че системите с добре развита първична медицинска помощ постигат по-добри здравни резултати, по-нисък брой предотвратими хоспитализации и по-ефективно използване на ресурсите на болничната и спешната помощ.

В условия на колабираща здравна система, БСЛАФ счита, че спешно трябва да се възстанови пълноценното ползване на възможностите, предлагани от професията „Лекарски асистент“ („Фелдшер“) и припомня, че в недалечното минало именно фелдшерите (чиито наследници днес са лекарските асистенти) бяха гръбнакът на първичната медицинска помощ в малките и отдалечени населени места. Те оказваха първична медицинска помощ, извършваха домашни прегледи, поставяха диагнози и заместваха липсващите лекари, с което осигуряваха достъп до медицинска помощ на цялото население в отдалечените райони.