Може ли да се преодолее зависимост за 28 дни?

През 1935 г. в САЩ се създават първите клубове на анонимни алкохолици. Тези общности обединяват хора, които искат да се избавят от зависимостта си, споделяйки проблемите си, подкрепяйки се взаимно. Години по-късно, през 1954 г., психотерапията в страната преживява своя разцвет. Психолозите създават модел, който поставя на научна основа лечението на зависимости. Нужен е бил обаче по-кратък, фиксиран срок, който да бъде финансиран от здравните фондове в страната. Така се ражда моделът Минесота, който дава начало на създаването на клиники за лечение на зависими. В тях се предлага терапия в рамките на 28 дни.
„28, за да си чист“ се нарича и първата българска клиника за интензивна терапия на хора със зависимости по модела Минесота у нас. Един от основателите му е Людмила Зафирова.

Защо 28 дни, г-жо Зафирова? Този срок не е ли твърде кратък? Разбирам, че такъв е моделът Минесота, но за този период успяват ли вашите пациенти да преодолеят зависимостта си?

Зависимостта е хронично, рецидивиращо заболяване, което, ако не се лекува, води до смърт. Приемете, че дори след преминало лечение, при евентуален рецидив, болестта не започва от начало, а продължава от това състояние на пациента, до което е стигнал последно. За да могат да се затворят рецепторите на навика са необходими между 21 и 24 дни. След този срок се счита, че навикът е преодолян.

Това далеч не означава, че човекът вече е напълно излекуван. 28 дни се провежда мотивационно лечение на личността на пациента. През това време той осъзнава всички деструктивни елементи на зависимостта, която го е довела до това положение. Научава се да преминава през стресови ситуации без психоактивни вещества, да се предпазва от рецидиви, да устоява на алкохолния или наркотичния глад. Ще цитирам един наш пациент: „Вие не ме лекувахте, за да се откажа от алкохола, вие ме научихте да живея, без да имам нужда от него!“.

Работите ли и с близките на зависимия?

Едновременно с терапията на болния от зависимост пациент се провеждат срещи с близките му хора. С тях работи друг психотерапевт, в терапевтичен кабинет в София или онлайн. Хората, които са в близкото обкръжение на зависимите, също имат нужда от помощ, защото са стресирани, объркани, не знаят как да се държат с човека, преминал през терапия.

След интензивния курс пациентът се връща у дома променен - с променени навици, различно мислене и съответно трябва да се промени подходът на близките му към него. Наново се изгражда доверие помежду им, те вече разбират, че избавянето му от зависимостта не е само въпрос на силна воля, защото зависимостта от дрогата, алкохола или хазарта е заболяване.

През този първи месец работим успоредно с психотерапевта в терапевтичния кабинет с близките. С пациентите всеки ден работят трима терапевти, които водят групови занимания, правят личен план за оздравяване, провеждат индивидуална терапия поне три пъти седмично. В продължение на 28 дни ние работим със зависимия, за да може, когато напусне клиниката, да има план за живота си по-нататък без зависимост.

За пациента терапията не приключва след 28-ия ден, защото с излизането той се включва в реалния живот, където ще му казват „хайде изпий една бира, нищо няма да ти стане“. Той трябва да може да отказва, да знае как да избегне рецидив. Затова правим поддържаща терапия в продължение на 4 седмици в събота и неделя. Хората, които са преминали през 28-дневния курс, отново идват при нас и се включват в работилници. В тези работилници, през втория месец, който е критичен, те се научават да преодоляват проблемите извън клиниката. Защото, когато си вътре е по-лесно - имаш терапевт, всичко е организирано, няма ги изкушенията.

Пациентът изгражда умения да не посяга към изкушенията в стресова ситуация. Той вече знае как трябва да подхожда в критична ситуация. Защото алкохолният, наркотичният или друг глад ще се появяват в живота му и занапред. Колкото по-дълго не употребява, толкова повече нещата започват да избледняват в съзнанието му.

С близките и през този месец продължаваме да провеждаме срещи. Когато хората живеят със зависим, губят реална представа как трябва да се държат, и в повечето случаи вместо да му помагат да не употребява, с действията си го подтикват към по-тежка употреба. Например, много често крият от целия свят, че близкият им човек е зависим – пие, дрогира се, играе хазарт и т.н., а това му вреди. Болният от зависимост човек осъзнава, че има нужда от лечение само когато „ножът опре до кокала“.

Чести ли са случаите на комбинирани зависимости – например алкохолизъм и наркомания?

О, да! Мога да ви кажа, че чисти алкохолици не срещаме често. Повечето хора, които са зависими към хазарт, развиват и зависимост към алкохол или дрога едновременно, а най-често комбинацията е дрога и алкохол. С времето профилът на зависимите се промени, както се промени и начинът на пиене в България. Преди 30 и повече години се пиеше в по-малки количества, преобладаваше виното, сега се ползват концентрати. Не се пие за удоволствие, а за напиване.

Друг проблем е, че голяма част от зависимите пациенти произхождат от дисфункционални семейства – например ако са деца на родители алкохолици или разведени. Съществуват и „наркотични семейства“. Работя със зависими от дрогата от много години и мога да кажа, че вече има пораснали деца от наркотични семейства.

Какви други зависимости се лекуват при вас? Споменахте дрога, алкохол, хазарт. Интернет зависими имате ли?

На този етап пациенти, зависими само от интернет, нямаме. Но всяка зависимост се лекува по аналогичен начин. Хората посягат към тези изкушения, за да потушат напрежението или когато им липсват смелост, самочувствие... Така компенсират тези дефицити. В един момент обаче тези „ползи“, стават проблем за психиката, а после и за здравето - започват да им изтръпват крайниците, изпадат в тежки депресии. До една сутрин, когато вече не могат да станат от леглото, за да отидат на работа.

Кои неща са категорично забранени в клиниката ви и как е организирано ежедневието на зависимите?

Категорично са забранени употребата на психоактивни вещества и хазартът. Режимът е организиран така, че пациентите ползват телефоните си всеки ден, но в определено време – след приключването на терапевтичния дневен цикъл. Вредите от пълната забрана за ползване на телефони са повече от позитивите. Така или иначе пациентите през цялото време са заети и нямат време да ги ползват.

Други категорични забрани няма. Основата на успешното оздравяване е доброволното желание за лечение. Денят започва в 8 ч. със сутрешно събиране на групата. Всеки делничен ден се провеждат 4 групови терапии по час и половина. Има отредено време три пъти седмично за работа с личните терапевти, след което отново групови занимания до 17,30 и вечерно приключване на деня.

В свободното време вечер пациентите получават персонални задачи, които трябва да подготвят за терапията, включваща работа върху себе си. Събота и неделя са по-малко натоварващи, гледат се мотивиращи тематични филми, провеждат се срещи с представители на Анонимни алкохолици, защото това е една от възможностите за пациентите ни освен поддържащата терапия, която се прави в клиниката или в терапевтичния кабинет.

Горещо препоръчваме на пациентите ни след интензивният курс и като част от поддържащата терапия да посещават сбирки на анонимните алкохолици или анонимните наркозависими. Учим ги да се възползват от различни възможности, за да останат чисти. Всяка неделя, след втората седмица от престоя в клиниката, се организират срещи с близките на пациента, за да прекарат няколко часа заедно с тях навън. През първата седмица тези срещи са с подкрепата на лекуващия психотерапевт.

За нас контактът с близките е много важен, защото често тези хора са в много обтегнати, дори прекъснати отношения. Благодарение на работата с психотерапевти, отношенията им доста се подобряват. Това е дълъг процес, който не може да приключи за един месец, затова работим и през втория месец, но вече през почивните дни, а и след това пациентите ни винаги имат възможност за контакт с нас. Ако човек вижда, че не може да се справи, забелязва симптоми, които могат да го доведат до рецидив, винаги може да дойде в клиниката за няколко дни, за да се стабилизира, да направи спешна консултация с лекуващия или дежурния терапевт.

Какъв е подходът при рецидив?

Какъвто и когато пациентът постъпва при нас за първи път. Над 50% от зависимите се справят след първия курс на интензивната психотерапия, но при 20-30% има пробиви. Стремим се, заедно с тях, да не го допускаме. Независимо че има пробив, на човека трябва да му се окаже необходимата помощ – и ние го правим.

Как реагират на терапията мъжете и как жените? Има ли разлика в резултатите при едните и другите?

Няма голяма разлика. Жените подхождат по друг начин към самото лечение. Много често, когато прозрат докъде са стигнали, жените реагират силно емоционално, защото оценяват цялата деструкция, която е нанесена на живота им. Повечето от тях плачат на терапия. Като резултати не може да се каже, че едните се справят по-добре от другите, няма особена разлика. 

Каква е успеваемостта на този метод? Вие казвате над 50%, някъде прочетох 20%?

Ако човек излезе след 28 дни и не провежда поддържаща терапия може да е 20%, но по начина, по който ние провеждаме лечението, успеваемостта е над 50%. Нашата клиника е единственото място, което е създадено изцяло по правилата на модела Минесота. Психотерапевтите ни са обучени от високвалифицирани полски специалисти с дългогодишен опит. Аз самата съм полски възпитаник, социолог, завършила съм във Варшавския университет. Искаме да наложим високо качество и добра организация на лечебния процес.

Разбрах, че в Полша има много такива клиники, обяснението за мен е, че здравният фонд (фондове) в страната заплаща терапията на зависимите хора. Тук държавата има ли някакъв ангажимент?

Наистина, в Полша Касата плаща за този вид лечение на зависимостите, но там тази практика съществува над 30 г. и вече има над 1000 клиники по този модел. Налице са резултати, а Касата заплаща за доказан ефект. 

Нашата клиника първо трябва да заслужи доверието на държавата, да работи както трябва и да покаже резултати. Все пак това е въпрос на средства, които се отделят от общественото здравеопазване. Същевременно трябва да има и строго приети стандарти, по които се провежда психотерапията – тези стандарти са заложени в самия модел Минесота. Защото трябва да има правила и контрол върху процеса. 

Вие искате да утвърдите модела, да покажете, че работи и тогава да търсите финансиране от НЗОК?

Разбира се! Нужна ни е най-малко половин година, а може би и повече, за да се видят резултатите и да поискаме НЗОК да финансира този вид лечение на зависими. Ще представим резултатите си и пред Българския лекарски съюз. Очаква ни много работа, но важното е, че набелязаните от нас цели са напълно постижими и ще поставят основите на едно ефективно и необходимо лечение на хиляди болни от зависимост хора в България.

Людмила Зафирова е един от основателите и управителите на психотерапевтичната клиника за лечение на зависимости по модела Минесота "28 дни, за да си чист" в Боровец. Родена е в Полша, омъжена е за българин. Завършила е магистратура по социология във Варшавския университет. В България, повече от 30 години, работи в областта на медицината, въвеждайки иновативни решения, подобряващи качеството на лечение и живот на пациентите. Над 10 години е консултант по зависимости.

Следете новините ни в GoogleNews