Quantcast

До Черни връх и назад

Николаос-Теодорос Цитиридис Последна промяна на 19 януари 2014 в 16:47 5871 8

1/1
Само малка част от хората, които се снимаха на върха.
Само малка част от хората, които се снимаха на върха.

Когато чух, че "Българска история" ще организират масово изкачване на Черни връх малко се стреснах, защото бях убеден, че заради приятелството и колегиалността ми с тях най-вероятно ще ми се наложи да го изкача, въпреки че съм далеч от най-добрата си форма.

Разтръбих информацията за изкачването из Фейсбук и много мои приятели започнаха да ми пишат, за да се организираме. До последно се дърпах, но в крайна сметка в събота сутринта станах в 6 часа и с трима мои приятели отидохме до Драгалевци, където беше и сборният пункт. 

Към 8 часа вече бяхме на Драгалевския лифт, а там имаше около 80-90 души. Нагоре вече бяха тръгнали още толкова. Оказа се, че въпреки притесненията на "Българска история", че събитието не е имало достатъчно гласност и медийно присъствие, Фейсбук си е свършил перфектно работата и хора има. 

Изчакахме последния автобус с хора да пристигне към 8:30 и започнахме да се катерим бавно и славно. Някои предпочетоха лифта, други избраха кракомобила. Към 8:30 общо около 100 души потеглихме заедно нагоре.

След около час и половина вече бяхме стигнали първата си спирка, където успяхме да се заредим с нови сили с вода, сандвичи и топъл чай. През цялото време имаше едно страхотно чувство на приповдигнатост и бодрост, въпреки умората, която смея да твърдя налегна не само мен в самото начало на похода.

Дали защото бяхме най-отзад и останалите бяха поне с час пред нас, групата чувствително намаля, но настроението си беше все такова. За огромно щастие на голяма част от кокалите и мускулите ми, успях да намеря една достатъчно здрава и дълга пръчка, която да ползвам за опора. С нейна помощ успях да стигна до последната спирка на Драгалевския лифт. Всичко това за около 3 часа и половина катерене.

Хора около мен твърдяха, че най-трудното вече е минало и сега има не повече от час катерене. Тези хора излъгаха. При последния напън в изкачването се появи леден и бурен вятър, който на всичкото отгоре беше и насрещен. Тук дори и голямата сопа на Гандалф от "Властелина" не можеше да ми помогне. След почти още три часа мъки успяхме да се изкачим до горе и да отворим един буркан с лютеница за награда, който мъкнех от центъра на Драгалевци.

Докато почивахме, момчетата от "Българска история" даваха инструкции как да се върнем и обясняваха разписанието на лифта и автобусите.

Организацията на събитието беше перфектна, въпреки че на младежите им се пада честта за пръв път да вършат подобна задача.

От "Черни връх", освен на лютеницата, се насладихме и на уникалната гледка. Специално за нашето пристигане светна и слънце, което допринесе още повече за доброто насроение. До шкмебе или боб чорба не успяхме да се доредим, тъй като ситуацията в хижата на Черни връх си беше "дядовата ръкавичка".

Та, лютеницата беше бързо употребена, хляба свърши без проблем и се запътихме обратно към лифта. Връщането се оказа най-забавната част от цялото приключение. Стръмното нанадолнище, леда и снега бяха причина на около всеки 3 минути някой да пада. Разбира се, това на мен и моите приятели ни се струваше много смешно, докато на нас не почна да се случва. И така  успяхме да паднем десетина пъти, но за щастие без сериозни травми.

Качихме се на лифта и за щастие веднага си хванахме автобус посока София.

Във фейсбук групата на събитието в момента е пълно с похвали и поздарвления към екипа на "Българска стория", които те заслужават. За по-малко от две седмици успяха да накарат над 200 души да излязат от домовете си в почивен ден и да изкачат Черни връх в памет на един от най-велики български писатели и журналисти - Алеко Константинов. Над 200 души минаха по стъпките на Щастливеца и съм сигурен, че тези 200 души намат търпение изкачването да стане традиция.

За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

22.01 2014 в 22:50

Алеко какво ли би казал за оплюващите коментари?! ....Аз бих се изморила с толкова много злоба!

21.01 2014 в 17:13

Изключително прости коментари....по дънки били, а вашите първи походи в планината са били с пълна и професионална екипировка нали, не е важно с какво си облечен, а желанието да направиш нещо, което не си правил. Жилетките са, за да се различават т.н. отговорници, към които да се задават въпроси при нужда. Къде е подигравката в това да се снимаш с българското знаме, пред паметника на един велик българин на върха на българска планина!?! Кой флаг трябва да е на снимката? И наистина, "народа яко дълбае дъното"(грешката умишлено не е поправена!), именно за това подобни инициативи трябва да бъдат подкрепяни и разгласявани! Браво за организаторите, а за хейтърите...то си е за тях.
P.S. Моля за извинение от името на всички, участвали в изкачването, че не сме ходили и ние 20 км, все пак "меренето на пишки си е национална черта на бай ти Ганьо от край време"

20.01 2014 в 14:47

Аматьори-тръгнали ми по дънки на планинско изкачване!!!

20.01 2014 в 13:42

Разширете мирогледа си, има милиарди нюанси на сивото, не се съсредоточавайте само върху бяло и черно.

С уважение,
софиянец ходещ редовно по планините и твърдо против тяхното застрояване (ето че има и такова животно)!

20.01 2014 в 03:40

За какво служат светлоотразителните жилетки?
Материалът няма да коментирам, но снимките с флага на ЧВ са сериозна подигравка...

20.01 2014 в 01:56

Понякога се чудя сънувам ли или народа яко дълбае дъното?! Това някакво събитие ли е да се върви 3 часа в уикенда?! Наистина ли масово софиянци си седят на дебелите лоясали дирници при положение, че имат планина на една плюнка разстояние?! Наистина ли после същите тези хора мрънкат че застроявали витоша, застроявали рила?! Еми като не я ползвате, ще я застрояват... за справка - събота се качих на рила, до преди малко се прибирах - общо 20 часа ходене. Но нямам нужда от фейсбук група и статия в офнюз - защо ли?

19.01 2014 в 23:57

Прекрасно!Браво на организаторите!Щ

19.01 2014 в 22:53

Найстина нямаше много гласност. Бързо забравяте, че има хора дето не ползуват фейсбук. Аз лично щях да съм там ,но разбрах след събитието за жалост. Ще чакам догодина!