До Черни връх и назад

Николаос-Теодорос Цитиридис 19 януари 2014 в 16:47 7032 8

Само малка част от хората, които се снимаха на върха.
Само малка част от хората, които се снимаха на върха.

Когато чух, че "Българска история" ще организират масово изкачване на Черни връх малко се стреснах, защото бях убеден, че заради приятелството и колегиалността ми с тях най-вероятно ще ми се наложи да го изкача, въпреки че съм далеч от най-добрата си форма.

Разтръбих информацията за изкачването из Фейсбук и много мои приятели започнаха да ми пишат, за да се организираме. До последно се дърпах, но в крайна сметка в събота сутринта станах в 6 часа и с трима мои приятели отидохме до Драгалевци, където беше и сборният пункт. 

Към 8 часа вече бяхме на Драгалевския лифт, а там имаше около 80-90 души. Нагоре вече бяха тръгнали още толкова. Оказа се, че въпреки притесненията на "Българска история", че събитието не е имало достатъчно гласност и медийно присъствие, Фейсбук си е свършил перфектно работата и хора има. 

Изчакахме последния автобус с хора да пристигне към 8:30 и започнахме да се катерим бавно и славно. Някои предпочетоха лифта, други избраха кракомобила. Към 8:30 общо около 100 души потеглихме заедно нагоре.

След около час и половина вече бяхме стигнали първата си спирка, където успяхме да се заредим с нови сили с вода, сандвичи и топъл чай. През цялото време имаше едно страхотно чувство на приповдигнатост и бодрост, въпреки умората, която смея да твърдя налегна не само мен в самото начало на похода.

Дали защото бяхме най-отзад и останалите бяха поне с час пред нас, групата чувствително намаля, но настроението си беше все такова. За огромно щастие на голяма част от кокалите и мускулите ми, успях да намеря една достатъчно здрава и дълга пръчка, която да ползвам за опора. С нейна помощ успях да стигна до последната спирка на Драгалевския лифт. Всичко това за около 3 часа и половина катерене.

Хора около мен твърдяха, че най-трудното вече е минало и сега има не повече от час катерене. Тези хора излъгаха. При последния напън в изкачването се появи леден и бурен вятър, който на всичкото отгоре беше и насрещен. Тук дори и голямата сопа на Гандалф от "Властелина" не можеше да ми помогне. След почти още три часа мъки успяхме да се изкачим до горе и да отворим един буркан с лютеница за награда, който мъкнех от центъра на Драгалевци.

Докато почивахме, момчетата от "Българска история" даваха инструкции как да се върнем и обясняваха разписанието на лифта и автобусите.

Организацията на събитието беше перфектна, въпреки че на младежите им се пада честта за пръв път да вършат подобна задача.

От "Черни връх", освен на лютеницата, се насладихме и на уникалната гледка. Специално за нашето пристигане светна и слънце, което допринесе още повече за доброто насроение. До шкмебе или боб чорба не успяхме да се доредим, тъй като ситуацията в хижата на Черни връх си беше "дядовата ръкавичка".

Та, лютеницата беше бързо употребена, хляба свърши без проблем и се запътихме обратно към лифта. Връщането се оказа най-забавната част от цялото приключение. Стръмното нанадолнище, леда и снега бяха причина на около всеки 3 минути някой да пада. Разбира се, това на мен и моите приятели ни се струваше много смешно, докато на нас не почна да се случва. И така  успяхме да паднем десетина пъти, но за щастие без сериозни травми.

Качихме се на лифта и за щастие веднага си хванахме автобус посока София.

Във фейсбук групата на събитието в момента е пълно с похвали и поздарвления към екипа на "Българска стория", които те заслужават. За по-малко от две седмици успяха да накарат над 200 души да излязат от домовете си в почивен ден и да изкачат Черни връх в памет на един от най-велики български писатели и журналисти - Алеко Константинов. Над 200 души минаха по стъпките на Щастливеца и съм сигурен, че тези 200 души намат търпение изкачването да стане традиция.

Най-важното
Всички новини
Най-четени Най-нови