Адвокатка на Ветко иска да се изтрие лоша статия за "Елените"

Блогърката Мария Пеева е получила заплахи от адвокатка на бизнесмена Ветко Арабаджиев заради критична статия за морския курорт "Елените", който е собственост на туристическия магнат, около който напоследък се натрупа обществено внимание заради незаконното надстрояване на бившия "японски" хотел в София - сега "Маринела".

Става дума за материала "Как Вълчо изяде ол инклузива", публикуван в блога "Мама Нинджа", който се поддържа от Мария Пеева. До момента само там статията е прочетена над 89 000 пъти.

"Получих обаждане от адвокат Митева, която ме заплаши със съдебно дело, ако не сваля статията. Нямам представа дали е консултирала действията си с ръководството на компанията, но не смятам да премахна публикацията - още повече, че те не оспорват изложените факти. Предложих им да напиша опровержение, но те отказаха", каза пред OFFNews Мария Пеева.

Тя препоръчала на юристката на Арабаджиев да контактува директно с нейната адвокатка, ако имат някакви претенции, но до момента второ обаждане няма.

Пеева подчерта, че "Мама Нинджа" е типичен "мамешки блог", който няма никакви претенции да се занимава с конфликтни теми или разследвания.

"Не търся проблеми и скандали, но ефектът от тази история е показателен за това, че много хора явно са натрупали огромно недоволство. Затова и статията ми предизвика вълна от шервания и препечатвания", обяснява авторката.

Описаната история в курорта "Елените" е на неин близък приятел, който не иска да излиза с името си.

"След публикацията ми писаха много хора, които твърдят, че нещата там са даже още по-лоши. Търпението ни като клиенти позволява на туристическите магнати да се подиграват с хората", каза още "Мама Нинджа".

Ето и пълният текст на статията, довела до скандала:

Как Вълчо изяде ол инклузива

Всяка детска приказка започва с един лош Кумчо Вълчо. Нашата започна с един Вълчо, ама Арабаджиев, по-известен като Ветко.

И ние като другите всяка година имаме дилема:

А) Дали да ходим на море с детето

В) Ако сте отговорили вярно на първия въпрос, то къде?

С) С кого?

Ако сте забелязали, на този въпрос жената винаги има готов отговор. Но отказва да го сподели и предлага на мъжа да избере локацията. Не за друго, но той със сигурност ще се издъни и ще падне едно приятно триене на сол. Тъй като мъжът не е вчерашен обаче, започва да чете БГ мама с илюзията, че щом другите жени са харесали локацията, то няма начин и неговата да не си падне по нея.

Речено-сторено – бъркам в БГ мама и започвам да чета форума „Къде прекарах лятната си ваканция“. Еврика, попадам на „Елените“. То не е безкраен плаж, бунгала на пясъка, прекрасна храна, няма коли и децата тичат на воля като пеперуди из безкрайния парк на въпросния Вълчо.

За да не съм капо, зарибявам още двама приятели – изпълнителни директори на доста големи фирми. Цената изглежда солена (272 лв. за стая в бунгало), но кога ли това ни е спирало?

Зер кефът на децата може да има цена.

Месец по-късно и 1600 лв. по-малко вече сме на входа на „Елените“.

Очаква ни първата изненада. Колата се паркира на платен паркинг (10 лева дневно), около два километра от бунгалото. Хубаво, няма да има коли в комплекса, децата ще тичат по безкрайните поляни. Само тия осем куфара как ще ги пренесем.

Комплексът обаче има готов отговор. Специална голф количка търкаля багажите до мястото за настаняване. Малката тайна обаче е, че въпросната голф количка е нещо като булка, преди да й свалиш роклята, изкуствените мигли и повдигащия сутиен. В смисъл – услугата е еднократна и окончателна. Всяко следващо придвижване извън комплекса е малък туристически поход – 5 километра в двете посоки, с дете на гръб и 66 пояса увити около врата.

Настаняваме се към 14 часа и се засилваме към ресторанта. Там ни очаква греда №2 – храна няма. Няма и откъде да купиш, тъй като „сме ол инклузив“, нали разбирате, и затова ресторант няма. Всъщност имало – на около три километра от бунгалото, след баир, голям колкото връх Мусала. Но, гладът не подбира. Изпотени, жадни и гладни стигаме до този кулинарен Граал. Където ни сефтосват с малко „Узо“ за 8 лева и мешана скара за 18 лв.

Преглъщаме и плащаме. Нали е еднократно.

Засилваме се към плажа, където казват, алкохолът бил без пари.

И е така. Само дето алкохол е доста силна дума за това, което ни продават. Асортиментът на трите барчета включва мастика, мента, водка и съмнителна пикня, която наричат бира.

Общото между трите високоалкохолни напитки е, че се наливат от три бидона и нямат марка. Вкусът е близък с изключение на мастиката, към която очевидно е прибавен анасон.

Младежът ми предлага да ми налее в три!!! двулитрови бутилки, за да не съм се разхождал до бара. Услужлив, един вид. След кратка дегустация установявам, че за пиене става само ментата. На другия ден няма да съм на същото мнение, но още не го знам.

Пясъкът е пълен с камъни, на което едното дете успява да си изкълчи крака, а другото да си спука замъка. В резултат на това и двете реват, та се късат.

Няма каки по цици, то всъщност няма никакви каки, а само заблудени семейства с деца.

Вечерта започва с неочаквано откритие. Има бар. Един на брой, в който можеш да си купиш алкохол, различен от сурогатите по алеята. Лошата новина, която ще разберем по-късно – барът работи до 10 и точно в този час гасят лампите. Само дето не пускат химна, за да изгонят последните, като в кръчмите по социализма.

Но…спри сърце, часът е само 6 следобед, има джин и времето сякаш е спряло.

Изведнъж барът се опразва. Време е за храна. Поведени от колективния дух, ставаме и ние.

Храненето тук прилича на някъв дивашки ритуал. Заведението предлага четири манджи, а особеното е, че те не се променят през цялото лято.

За по-чувствителните стомаси има една малка скара. Пред нея обаче се вие опашка от около 100 души. Ако нямате нерви, то изборът е манджата. Очевидно вкусовите качества търпят подобрение, защото всички масово си взимат една, словом една, чиния и в нея смесват от четирите подозрителни субстанции. За разкошотия отгоре се слагат домати, сирене и люти чушки, които както е известно оправят всякъв вкус. Алкохол няма, освен една розова субстанция, на която й викат червено вино, разбирай вода с оцветител.

Но….имаме купони за ресторант „А ла карт“ и не се боим да ги използваме.

Питаме на рецепцията, където любезно ни обясняват, че трябва да се запишем предварително. Речено, сторено.

На следващия ден сме във фоайето на основния хотел. По средата стои една маса, а на нея учтив младеж. Изчакваме съвестно стотина руснаци и иде нашият ред.

– Вие от коя стая сте?

– А с кого сте?

– А трите му имена какви са?

– На колко е години?

– Кога се настанихте?

На четвъртия въпрос единият от моите приятели предлага да му изпрати CV, за да не се мъчи да пише. Не се приема.

– Къде искате да вечеряте? – пита младежът. В барбекю – ресторанта, отговаряме в хор.

– Ееее, точно там не може. Много наплив, обяснява приятелски момъкът и предлага да посетим въпросното заведение от 14 до 16 часа.

– Ми тогава децата спят.

– Е, тъкмо ще се позабавлявате (намига тарикатски) – Значи мога да ви уредя в ресторант „Созопол“ от 19 часа, ама приемете го като приятелска услуга, казва разпоредителят.

„Созопол“, „Созопол“, казваме ние примирено.

И това не се приема.

– Ама утре.

– Утре, утре, кимаме с глава.

Решаваме, че няма да ходим на ресторант, но ще хвърлим децата в детския кът. Има такива, разбира се. Дори два. Но….работят от 2 до 4 следобед. На въпроса „Защо“, ни се отговаря с отработен жест – тогава работят аниматорите. Ама децата спят? Ми да си спят.

Вечерта решаваме да разпуснем по мъжки. Жените ще гледат децата, ние ще видим как е дискотеката. Пием по две в платения бар, гасим лампите, заедно с бармана и се отправяме към….детския клуб, който вечер работи като дансинг. Защо е така, лъсва на влизане. Ами целият бар е в плочки, а столовете са класическа тръбна мебел в стил Дупница от началото на 90-те. Вероятно защото по-лесно се чисти след руснаците, които са 90 на сто от всички посетители.

Да ви кажа честно, не знаех, че Филип Киркоров и Ала Пугачова имат толкова песни. И ако от българския химн се отървахме, нещата не стоят така с руския, който чухме точно в 12 часа, преди заведението да затвори. Естествено, алкохол не се продава, а се разлива от бидоните на корем.

Но, млъкни сърце. Туй наше вечно утре, утре, както е писал Шекспир, наближава и ресторант „Созопол“ чука на вратата.

Менюто на ресторант „Созопол“ е нещо като луксозен френски ресторант. В смисъл – предлага две ястия – шопска салата и мешана скара. Приготвени предварително и в частност предния ден. Има и вино. Едно. От винпром „Карнобат“, но пък на цената 30 лева шишето.

Има и узо. Пак на 8 лева малкото.

Но пък има….Има и площадка, на която да тичат децата. От първокачествен мрамор с около 60 остри ръба и стълби.

Първата жертва е Борис, който успява да падне на устната си, да я разбие и да залее с кръв заведението. Отнасям го на ръце до бунгалото, но вече няма и купон. Изяли сме го и „А ла карт“ повече не ни се полага.

Няколко думи за хигиената. Още на влизане в комплекса прави впечатление, че обслужвашият персонал е с доста тъмен тен на кожата. Илюзията, че са почернели от слънцето, се разнася още на третия ден, в който боклукът ни стои пред вратата. Хората от гетото, не че сме расисти, го подминават като малка гара. На въпроса ми към едната клета женица дали няма да го изхърли, ми се обяснява, че това се прави веднъж седмично.

Пак толкова се сменят и чаршафите.

Навици, смееш ли да критикуваш.

На третия ден стоим тъжно пред бунгалото. Детето с уста като Майк Тайсън подмята камъни, които си е събрало от плажа. Налял съм си два литра мента, а моите приятели са допринесли с два литра мастика. Гладни сме, но добре, че благоверната се е сетила да вземе една тенджера домати от столовата. Умница!

То е забранено да се изнася, ама тя ги скри в плажната чанта.

Та стоим си тъжно и се питаме: Нали в детската приказка има Ловец.

Защо не се сетихме да вземем по една пушка, пък да му турим края на тоя ол инклузив подобаващо?

Автор: Ловеца

Още по темата

08/06/2016 Култура

Архитекти: Обявете Японския за културен паметник, да го защитим от Ветко

05/05/2016 Култура

Ветко Арабаджиев съсипва Японския хотел точно преди да стане паметник на културата

17/07/2015 Общество

50 000 лв. глоба за Ветко Арабаджиев заради изкоренените вишни

16/07/2015 Общество

Ветко Арабаджиев изкорени вишните пред Японския хотел, искал палми

Следете новините ни в GoogleNews