В старогръцката митология се споменават няколко входове към подземния свят. Най-популярните са: Портите на Хадес на река Ахерон в Епир, нос Тенарон в Пелопонес, Плутониумът до Хиераполис или Памуккале в Мала Азия, Пещерата на Плутон до Елевзина и пещерата Авернус край Куме в Италия.
Портите на Хадес
В старогръцката митология Ахерон е реката, където лодкарят Харон чака душите на умрелите, за да ги откара завинаги в Подземния свят. От този митологичен разказ на много места и до днес е останало поверието на очите на мъртвия да се слагат монети - за да плати на лодкаря.
Името Ахерон значи "Безрадостен" - преминалият реката никога повече няма да изпита радостите на горния свят. Противно на името си обаче, Ахерон е една от най-веселите и красиви реки. Изворите на Ахерон са популярна дестинация, на която в горещи дни се събират хиляди местни гърци и туристи.
Тук се налага едно уточнение. Изворите на Ахерон, които са популярни сред туристите, всъщност са във втората половина на реката. Намират се край село Глики, където от скалите или направо от речното корито извират десетки леденостудени извори. Атракцията е да нагазиш в тях и да тръгнеш срещу течението. След десетина минути джапане реката става по-топла, защото студените извори вече са по-нарядко и не толкова мощни. А след още час джапане нагоре по течението се стига до серия от малки прагове и мост над реката. Мястото е много "инстаграмъбъл" - всеки се снима на него и си пуска снимката в социалните мрежи с описание, че това са портите на Ада. Затова е много вероятно при търсене в интернет да ви излезе, че това е входът към Подземния свят. Но не е.
За истинските Порти на Хадес трябва да се върви още 9 часа нагоре по течението на реката или да се подходи с кола от съвсем друго място.
От магистралата Солун-Игуменица, на 15 км след Янина (или Йоанина, едно и също е) се хваща отбивката за село Тирия и се продължава около 40 километра на юг. Преди село Систруни е началото на реката. Мястото също се казва Изворите на Ахерон, но не трябва да се бърка с тези при село Глики. След около 15 км реката, която дотам е лесно проходима, изведнъж навлиза в тясна клисура. През нея няма пътека, не може да се върви и по реката - дълбоко е и трябва да се плува. Точно на това място според древните гърци Харон е чакал с лодката си душите на умрелите.
Омир твърди, че Одисей слиза в подземното царство през Ахерон, но тук слепият поет няма предвид Портите на Хадес, а днес вече несъществуващо езеро близо до днешния курорт Амудя.
Портите на Хадес или Вратата към ада?
Едно и също е. Хадес и Аид са различни произношения на името на господаря на Подземния свят, брата на Зевс. Римляните са го наричали Плутон, а с това име са свързани другите два входа към подземния свят.
Плутониумът в Хиераполис
Приказно красивият феномен Памуккале е изваян от топлата небесносиня рекичка, която извира от карстовия хълм. Спускайки се надолу по склона, реката отделя калциевият карбонат, който е насъбрала и така е оформила снежнобели басейни с нереално синя топла вода в тях.
Тези басейни, заедно с голямото езеро на върха на Памуккале, в което можеш и днес да плуваш между римски колони, са станали причината на това място да бъде основан Хиераполис, най-големият СПА-курорт на древността. Богатите жители на Римската империя са вярвали, че водите, образували Памуккале, лекуват всичко и изминавали стотици, а понякога и хиляди километри, за да се потопят в тях. При някои се получавало, при някои - не и така край Хиераполис се е оформило най-дългото антично гробище - над 4 километра. И понеже курортът е бил най-вече за богати, гробниците са меко казано пищни.
Между театъра и големия басейн на Хиеараполис има малка дупка в земята. Това е Плутониумът - другият вход към подземния свят. Който се приближи до нея - умира. Обяснението защо е така е доста прозаично - от тази цепка излиза метан - смъртоносен газ. Но древните не са били толкова напред с химията и са отдавали внезапната смърт при приближаване на силите на Плутон, както римляните наричат бога, когото гърците са наричали Хадес.
Доближаването до Плутониума е забранено и днес, той продължава да е все така отровен. Може да се види най-отблизо през оградата на около 50 метра или от трибуните на античния театър.
Пещерата на Плутон
Пещерата на Плутон в Елевзина е най-старият и най-почитаният вход към подземното царство. Тук са завършвали Елевзинските мистерии, дълго шествие, започващо от центъра на древна Атина и продължаващо няколко дни. Много елементи от него и досега са живи в християнските ритуали, особено между Заговезни и Великден.
Хадес, брат на Зевс, се влюбил в девойката Персефона, дъщеря на богинята на плодородието Деметра. Зевс го насърчил да я отвлече и именно през тази пещера двамата влезли в подземния свят.
Богът на слънцето Хелиос казал на Деметра къде е изчезнала дъщеря й. Деметра стигнала входа на пещерата, но не могла да го премине. Седнала пред него, потопена в скръб и забравила за функциите си на богиня на плодородието. Настанал глад. Зевс се уплашил и убедил брат си да пусне Персефона. Но преди това Хадес й дал да изяде зърна от нар - символ на брачния живот. Затова Персефона не може да напусне мъжа си завинаги - обречена е да се връща при него, а докато Деметра я чака пред пещерата, природата умира.
Орфей и Херкулес
Орфей и Херкулес са влезли в подземния свят през друг вход, само че той сега никак не прилича на вход. Намира се на нос Тенерон в Пелопонес. Сега на това място има фар.
А край него - малък храм на Посейдoн. Вярва се, че точно този храм на Посейдон е маркирал мястото, откъдето Херкулес и Орфей са влезли в подземния свят.
Пещерата Авернус край Куме, Италия
Античните автори Вергилий, Страбон и Павзаний разказват, че недалеч от Неапол има още една пещера, през която жив човек можел да се спусне в царството на мъртвите. Именно оттам на оня свят слиза героят Еней, търсещ знание за бъдещето си като основател на нов град на Апенините. Не е много ясно дали Вергилий не си е измислил тази историйка като имитация на Омир. Но е факт, че през вековете преди "Енеида" да бъде написана, римляните са посещавали мястото заради живеещата там Сибила или пророчица на Аполон.
------------------
За още видеа, свързани и история и митология, влезте в канала на OFFNews в YouTube.
Владимир Йончев
Владимир Йончев е главен редактор на OFFNews. Завършил е НГДЕК "Св. Константин Кирил Философ" и специалност философия в СУ "Св. Климент Охридски". Работил е във вестниците "Новинар", "Стандарт", "Телеграф" и "Македония". Носител на наградата "Черноризец Храбър" за журналистическо разследване.