На ски в Бурса, градът на коприната, в който всеки продавач знае български

Срам - не срам, на много места в Турция съм бил, но точно в Бурса не бях попадал. Огромен пропуск. Бурса е прекрасен град, от онези места, които е грехота да не се посетят.

Бурса е първата столицата на Османската империя. Родовите имения на османците били наблизо във Витиния, но когато малкият бейлик започнал да става империя, първата им работа била да си изберат Бурса за столица.

Само за илюстрация колко е малък светът - градът е основан през втори век преди нашата ера от цар Прусий, който се бил с келтите, които сега можем да срещнем само из британските острови. И същият този Прусий приютил, но после предал на римляните Ханибал - не Лектър, а оня африкански владетел, заради който един римски сенатор завършвал всяка своя реч с думите "Картаген трябва да бъде разрушен".

Но не на Африка и не на британските острови Бурса дължи великолепието си. Дължи го на Китай. През 14 век градът се оказва най-важната спирка на Пътя на коприната, вратата през която тази безценна материя влиза в Европа.

Голямата джамия

Търговията с коприна направила Бурса богата, османското оръжие я направило централна за тогавашния свят. И при наличието на тези две условия там възникнала най-великолепната джамия. По някакъв странен начин и тя е свързана с България, както много неща в Бурса.

Построена е от султан Баязид Светкавицата. Оставало малко султанът да загуби битката в Никопол през 1396 г. срещу обединените войски на кръстоносци и български боляри, когато в отчаян опит да омилостиви своя бог, му обещал, че ще построи 20 джамии.

Но архитектът му Али Некар го убедил вместо 20 джамии да построи една, но голяма колкото 20 и не с един, а с 20 купола. 

След превземането на Константинопол от османците, всички джамии по света си приличат, защото са правени по модела на "Света София" - най-впечатляващата сграда в средните векове, която над 1000 години останала ненадмината по височина и големина.

Но Голямата джамия в Бурса е построена преди това и е много различна. Изглежда в строежа й са участвали византийски майстори и изглежда, че с нея Баязид е искал да заяви, че наследява, а не разрушава наследството на Източната Римска империя.

Изображенията са забранени в исляма и няма начин да видите икони в джамия, но тази в Бурса е уникален случай, свързващо звено между две империи и два свята. В уникалните калиграфски надписи са вплетени картини. Не чак икони, но отчетливи стилизации на конкретни обекти, рязко отличаващи се от напълно абстрактната украса в другите джамии.

В средата на джамията е разположен прекрасен фонтан.

А в ъгълчето й е терасата, от която султанът, достатъчно защитен от народа си, можел спокойно да се моли на Аллах.

И ако джамията е храмът на бога, точно до нея е храмът на търговията.

Коза хан

В продължение на поне 7 столетия Коза хан е най-значимото, най-голямото и най-евтиното място, от което можеш да си купиш истинска коприна и най-първокачествения кашмир. И до ден днешен тук идват да купуват търговците от Капълъ чарши, за да продадат коприната от Бурса на двойни цени на туристите в Истанбул.

Не съществува цвят и шарка на тоя свят, която да не се продава на прозрачната като тънка паяжина коприна в Коза хан. И най-хубавото за нас - няма магазин, в който да не работи поне едно момиче, което знае български. А ако случайно се намери такъв магазин, ще викнат продавачка от съседния и пак с часове ще можеш на български да обсъждаш шарки и десени и ти показват още и още от най-прекрасните шалове.

Бурса е градът с най-висока концентрация на изселници от България. Някои от тях са се изселили от България още като деца, други са родени в Турция, но повечето, дори и тези, които никога не са били в България, говорят български и с умиление те разпитват бил ли си в родните места на родителите им. И накрая вместо тебе (щото нали си европеец и не ги рзбираш тия неща) се пазарят със собственика за цената и ти осигуряват поне 20% отстъпка. Което за Бурса е нетипично, защото градът е известен със справедливите си цени - за разлика от Истанбул и курортите, тук цените не са надути и ако изобщо се прави пазарлък, той е само за спорта и в незначителни размери.

Точно до Коза хан е градския базар, местното Капълъ чарши. Със сигурност по-малък от истанбулския, но все пак сравним и на чувствително по-ниски цени. 

Както навсякъде в Ориента парица е царица и да имате пари в брой е за предпочитане, но все пак почти навсякъде би могло да се плати с карта. Има обаче една малка особеност, която е добре да знаете и да я обясните на продавачите, защото често и те не я знаят. Терминалите им по подразбиране са настроени да превалутират турските лири в долари и транзакциите не минават. Трябва да им кажете да въведат цената в евро и тогава няма проблем да се плаща с българска карта.

Сладко от кестени

Местната гордост е сладкото от кестени. Понеже сме индоктринирани с диети и изначално загубени битки с въглехидратите, напълно е възможно някой да се усъмни и даже да пропусне сладкото от кестени. Това е непростима грешка. То е и сладко, и леко, и хрупкаво и меко, истински елексир, амброзия от боговете. Продава се навсякъде, в сладкарнички и супермаркети, в малки чинийки и кофи, сервира се с кафето и чая. И струва неподозирано евтино.

Ако ходите в Бурса, не купувайте локум и баклава - тях ще намерите навсякъде. Но такова сладко от кестени има само там.

Зелената Бурса

Един от несправедливите предразсъдъци, които имаме за Турция е, че тя е суха и полупустинна страна. Това може и да е вярно за някои области, но точно районът на Бурса е сред най-зелените. Това е и причината кестените да са толкова хубави. Те растат само по северните склонове на високи, влажни планини.

Малко вероятно е, ако някой ви говори за града, да го нарече само Бурса. Той винаги е Зелената Бурса - не че има друга, но някак си не върви да оставиш града без заслужения комплимент.

По географията си, а и по размера си, Бурса доста напомня София. На юг градът се катери по склоновете на планината Улудаг, която е с размерите и височината на Витоша. На север се простира котловина, напомняща Софийското поле.

По население Бурса е точно колкото София и за разлика от Истанбул, Анкара и Измир все още успява да се опази от небостъргачи. Блоковете най-често са 6-8 етажни, има достатъчно квартали само от стари къщи и павирани улички.

Планината Улудаг

Над града се е надвесил Улудаг, наричан още Витинския Олимп или Мизийския Олимп. Странна шега на историята и географията е, че Бурса е столицата на географската област Мизия. На български звучи като нашата Мизия, на латински има една буква разлика и двете думи само случайно са съвпаднали. Но съвпадението с Олимп не е случайно. Както оригиналният Олимп е върхът на стария античен свят, така след преместването на столицата в Константинопол, Мизийския Олимп се е оказал най-близката висока планина до центъра на новия свят и е приел сакралните функции, които се полагат на една столична планина. 

В наши дни сакралните функции са отстъпили място на туристическите. Бурса е само на 3 часа от центъра на Истанбул и на по-малко от 2 от най-близката му част и се е превърнала в предпочитана дестинация на турския хайлаф за планински почивки. А покрай това се е превърнала и в най-близкия до Истанбул, а съответно и до България, ски-курорт.

Да се сравнява Улудаг с Алпите е като да се сравняват ябълки и круши. Улудаг нито има височината, нито стръмните склонове, нито традициите на алписките спортове. Но има онова очарователно турско свръхгостоприемство и очарователният ориенталски разкош, заради които времето след ските е по-запомнящо се от времето на пистите.

А писти Улудаг има достатъчно. Може да се намери и някоя по-сложна, но повечето са лежерно лесни, прекрасни, за да се учи човек да кара. Или още по-добре - ако вече се е понаучил да се пързаля, да се перчи със скромните си умения пред останалите скиори. Изобщо тук е малко вероятно някой херминатор да прелети със 100 и да те отвее. По-вероятно е красиви девойки в най-скъпите и маркови грейки грациозно да падат, очаквайки някой рицар на ски да дойде да ги спасява.

Улудаг не е място за спорт, а за демонстрация на стил и принадлежност към хайлайфа. В Турция от десетилетия се борят два стила на живот - традиционният и демонстративно европейският. Улудаг е мястото за онези турци, които са по-католици от папата, по-европейци от европейците. Това е най-вероятното място, където да срещнете звезда от турски сериал, известен певец или телевизионен водещ.

Хотелите съответно са точно толкова пищни, колкото се полага на такъв хайлайф, който като се върне в Истанбул трябва да разкаже, че е бил на най-луксозното място, където изобщо човек може да отиде. 

Навсякъде в Турция се очаква да наемеш не само ски, но и цялата екипировка. Ските са последен модел, екипчетата - като за ревю.

Цените? Както навсякъде има вариант за всеки. Самото каране по пистите е евтино. Картите са по 34 евро на ден, има и варианти за брой спускания, които не са поименни и могат да се ползват от няколко души.

Още пътеписи за Турция:

На ски в Турция: Паландокен край Ерзурум е неподозирано добра дестинация

Фригия. Пътешествие до изчезналата империя на наследниците на траките

Тъмнозелената красота на Трабзон, или колко малко знаем за отсрещния ъгъл на Черно море

Странните музеи на Анадола

Гьобекли тепе: Раждането на цивилизацията

Нова археологическа звезда изгрява в Турция - Карахан тепе

На море през октомври в Анталия

Читаслоу и яваш-яваш. На кулинарен туризъм в Турция

Следете новините ни в GoogleNews