Прокуратурата е осъдена да плати 62 000 евро на майка за саботирано правосъдие с рухналата сграда на 'Алабин'

Разследването на срутената преди 20 г. сграда на столичната ул. „Алабин“, под която загинаха две момичета, не е било просто бавно и водено с нежелание, а са положени усилия истината да не излезе наяве. Затова и след 15 г. съдебни дела подсъдимите бяха оправдани с извод, че виновните не са открити.

Заради тези споделени изводи на Софийския апелативен съд, който преди 6 г. оправда подсъдимите за трагедията „Алабин“, сега Върховният касационен съд присъжда рекордно обезщетение от 62 000 евро за бавно правосъдие, какъвто иск заведе срещу прокуратурата майката на загиналата в руините Деница Ченишева – Александрина, съобщи "Лекс".

Преди 3 г. жената предяви иск за 300 000 лв. за неимуществени вреди по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) заради нарушеното право на разглеждане и решаване на делото в разумен срок.

Трагедията се случи около 18 ч. на 19 септември 2006 г., когато сградата на ул. „Алабин“ рухна, докато по улицата с автомобил са преминавали 26-годишната Деница Ченишева и 24-годишната Петрина Христова. Колата им беше премазана, а двете момичета издъхнаха на място.

Разследването се проточи 10 г. и делото започна на първа инстанция през 2016 г. Подсъдими за причинената смърт на двете момичета бяха собственикът на сградата Георги Кирчев - управител на фирма „Хрисома“, инж. Петър Петров, който контролирал ремонта на сградата, Николай Симеонов – управител на „А3-Архитектура и изпълнение“, и строителят Манчо Антонов, собственик на фирмата за ремонти ЕТ „Медия Манчо“, срещу когото делото беше гледано задочно, защото беше в чужбина.

На два пъти делото беше прекратявано, но в крайна сметка в съда беше внесен обвинителен акт, който се крепеше основно на спорните показания на свидетеля Николай Александров. Той е работил на обекта и твърдеше, че в сградата са рязани носещи релси и колони, но многократно променяше показанията си в хода на разследването, а съдът установи, че лъже, тъй като ако е рязал колони на мястото, нямаше да е жив. Накрая той каза пред съда, че е ходил на този обект само след срутването му, за да слага ламарина и катинар и още първата инстанция отхвърли показанията му за рязани колони и релси. В крайна сметка подсъдимите бяха оправдани на три инстанции, като през 2021 г. ВКС сложи край на съдебната сага.

След това майката на Деница Ченишева заведе делото срещу прокуратурата, а преди 2 г. Софийският градски съд ѝ присъди обезщетение от 15 000 лв., след като прие, че основната част от вредите за майката са от загубата на единственото ѝ дете и оправдаването на подсъдимите, а не от продължителността на делото.

Софийският апелативен съд (САС) обаче придаде много по-голяма тежест на вредите от бавното разследване, като увеличи обезщетението на 60 000 лв.

Делото стигна до ВКС след жалби на майката и на прокуратурата, но върховните съдии още миналата година допуснаха разглеждане само на жалбата на Александрина Ченишева, тъй като приеха, че е възможно да не са оценени в пълна степен причинените ѝ вреди.

Сега съставът на ВКС пише, че споделя изводите на апелативния съд, но не и тези за размера на обезщетението, като подчертава, че САС не е отчел достатъчно, че прекомерната продължителност на делото и липсата на ефективно разследване се дължат изцяло и единствено на поведението на властите.

Следете новините ни в GoogleNews