Не, 5G няма да убие птичките и пчеличките

Живот и здраве догодина по някое време, по-скоро през втората половина или в самия край на 2020 г., у нас ще са факт първите градски 5G мрежи в България.

А на тази технология специалистите възлагат огромни очаквания. Новото поколение освен че ще направи по-удобни и бързи мобилните комуникации, се очаква и да разшири възможностите за изцяло нови бизнеси през следващите години.

До реалния старт има още доста вода да изтече, трябва да се случат куп неща - законодателни промени, освобождаване на честоти, процедури за отдаване на радиочестотен спектър, доставка и монтаж на оборудване, но колкото повече се приближаваме до момента, в който новите мрежи ще са реалност, ще се множат и фалшивите новини, свързани с 5G. 

Достатъчно е да напишете на интернет браузъра си "птици" и "5G" и олеле, малеле! Веднага ще изскочат куп "сведения" за вредата от новите мрежи, ще разберете и как в Хага стотици птици са умрели по време на тест на новото оборудване.

Елементарната проверка на фактите насочва директно към холандски блогър, търсещ евтина популярност, но "новината" вече е обиколила света и е отразена напоително от хиляди медии, които от своя страна вероятно са убедили милиони хора, че 5G-то е нещо много опасно. Те пък са разказали на други и лавината се е спуснала по наклона. Така че за телекомите ще е истинско предизвикателство да убедят хората, че не ги подлагат на здравен риск. Иначе този страх е подхранван от равни дози фалшиви новини, псевдо-наука и чистосърдечно, нормално притеснение от новото и неизвестното. 

Преди всичко, проблемът се корени в липсата на знание как работят мобилните мрежи, какви излъчвания генерират базовите станции, опасни ли са и какво правят операторите и държавата да защитят гражданите от евентуалните рискове. Сред безспорните факти по темата е, че радиочестотите, на които работят мобилните комуникации, включително 5G, не са йонизиращи, не са с рентгенови лъчи или ядрена радиация и не могат да увредят организма на човек или животно.

Това не е просто голословно твърдение, а напълно потвърден факт в резултат на научни изследвания, провеждани през последните 50 години. Според тях няма доказателства за вреда от излъчванията на мобилните мрежи и мобилните телефони. Такава е позицията както на Световната здравна организация, на съответните институции на ЕС и на Международната комисия за защита от нейонизираща радиация (ICNIRP). Именно това е органът, който определя нормите за пределните нива на електромагнитни излъчвания.

Всички държави в света се ръководят от препоръките на ICNIRP, когато определят нормите, валидни за операторите на тяхната територия. В повечето случаи те съвпадат със стойностите, които комисията определя. България е от изключенията - у нас въпросните норми са между 45 и 100 пъти по-строги от препоръчваните от ICNIRP.

Министерството на здравеопазването пък е органът натоварен с контрола на това дали операторите ги спазват. В случая става дума за двустепенна процедура. Първата проверка е на ниво проект за базова станция, а след това вече на готовия обект се извършват измервания на реалните излъчвания. Базова станция може да бъде въведена в експлоатация само ако всичко е в норма.

Разбира се, най-добре би било ако и в България имаше свободно достъпна система за постоянен мониторинг на електромагнитните излъчвания, която да следи не само излъчванията на мобилните мрежи, а също така и на други източници – електропреносна мрежа, граждански и военни радио-съоръжения и др., каквато има например в съседна Румъния. Данните в тази система ясно ще показват какви са излъчванията в даден квартал или град и дали отговарят на нормите, също както правим това със системата за наблюдение на качеството на въздуха в София. Това със сигурност би внесло голяма доза спокойствие сред потребителите и ще повиши информираността им.

Важно е да се подчертае и че със старта на 5G мрежите, изискванията за електромагнитните излъчвания, записани в Наредба №9 на Министерството на здравеопазването от далечната 1991 г., няма да се променят и ще останат изключително стриктни. 

За разлика от 4G, което се появи в България със сериозно закъснение спрямо други държави, сега изглежда че родните оператори са доста по-добре подготвени. В последните месеци и трите големи оператора проведоха 5G тестове, които целяха да изпробват и демонстрират предимствата и възможностите на новата технология. Това стана възможно благодарение на тестовия спектър, който беше отпуснат именно с цел да се изследва потенциала на новата технология.

Първи от възможността се възползваха A1, които демонстрираха първата 5G базова станция у нас, а по-късно и възможностите, които технологията разкрива при състезателния гейминг. Теленор подходи с различен мащаб и направи множество 5G демонстрации от различни места в страната и в различни сфери - от дистанционен медицински преглед, през живо излъчване на концерт, до управление от разстояние на производствен процес във фабрика. Макар и последни по време, Виваком действаха ударно и в рамките на едно събитие демонстрираха виртуален видео урок в реално време, съвместен концерт на артисти, които се намираха на различни места както едни от други, така и от публиката, и запис на 360-градусово VR видео от полет на парапланер. Освен възможностите на новата технология, тези публични демонстрации на операторите показват и тяхната готовност да приложат технологията на практика.

За повечето потребители, които най-често измерват качеството на една мобилна мрежа със скоростта, 5G може да донесе точно това – възможност да обменят огромни количества данни през мобилната мрежа с изключително висока скорост. Но това е само върхът на „айсберга от възможности“, който технологията обещава, поне на теория. Миниатюрното закъснение (latency) в достъпа до масив от данни или за изпълнение на команда от дадена програма, което 5G предполага, може би няма да впечатли обикновения гражданин, който разглежда какво ново има в социалните мрежи, но пък е супер интересно за производителите на самоуправляващи се автомобили и за специалистите по дистанционна хирургия, например. Създателите на IoT приложения също с нетърпение очакват масовото въвеждане на 5G, а големи компании и правителства вече изследват възможностите да поискат от обслужващия ги оператор да изгради за тях отделна, частна, високоскоростна и добре защитена от хакерски атаки мобилна мрежа, която да действа на територията на даден офис, завод или военна база. Като цяло, може да се каже, че ефектът от въвеждането на 5G ще бъде на пръв поглед доста „невидим“ за отделния човек, но кумулативният ефект от технологията върху цели икономики, макар и все още трудно измерим, има потенциала да бъде огромен. Не са малко изследователите, които смятат, че възможностите, които 5G предлага, са и предпоставка за възникване на нови професии, нови видове услуги, а защо не и на цели нови индустрии.

Въпреки серията демонстрации на новата технология обаче до търговския старт има за решаване на сериозни по обем проблеми, които не са чак толкова при телекомите, колкото в полето на държавната политика и регулациите.

В основата са темите с наличния радиочестотен спектър и законовата уредба на строителството на телекомуникационни съоръжения. И трите оператори се нуждаят от допълнителен честотен спектър, който да използват, за да развиват своите мрежи. На първо място това означава разрешаване на дългогодишния казус за освобождаването на ключовите честоти на 700 и 800 MHz, които в момента са заети от Министерство на отбраната. Историята с освобождаването на тези части от спектъра е дълга, епична, объркана и лъкатушеща, но за първи път от поне десет години има надежда, че най-сетне ще стигне до позитивна. 

Освен освобождаване на честоти обаче, операторите искат и ниски цените за допълнителния спектъра, който е необходим за 5G мрежите. От Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията и от секторния регулатор КРС декларират готовност за решение на проблема, още повече че досега ефирът в честотните диапазони за 5G не са предлагани за търговски цели, което от своя страна все пак би осигурило допълнителен приход и за държавата. Ниските цени за спектъра на практика са задължителни, тъй като самото оборудване за новите мрежи е изключително скъпо и при скъп ресурс услугата би станала нереално скъпа за гражданите и бизнеса 

Другият ключов проблем, пред който телекомите са изправени са базовите станции. Строителните регулации у нас са такива, че всеки елемент от мобилната мрежа се третира като самостоятелно строителство. Това означава, че за всяка промяна в базовите станции, дори да става дума за елементарна подмяна на антена или ъпгрейд на оборудване, компаниите трябва да преминат през пълния процес за разрешение на строителство и узаконяване. Този процес е еквивалентен на процесите за изцяло нова сграда и може да отнеме между половин и една година, в някои случаи дори повече. В това отношение България изостава от множество европейски страни, включително Румъния и Сърбия, където процесите са значително облекчени и по-бързи.

За да се промени тази патова ситуация са нужни промени в Закона за устройство на територията (ЗУТ), които тепърва предстоят, но също като със заетите от военните честоти, и тук изглежда, че е налице подкрепа от страна на ключовите участници от страна на държавата. 

Следете новините ни в GoogleNews