Лайковете и границите между привидното и реалното

Последна промяна на 22 юли 2019 в 13:27 1621 1

Как във времето на неограничените възможности, лесната и достъпна комуникация и социалните мрежи, ние ставаме все по-асоциални? Това е въпрос, който напоследък често си задавам, пътувайки в метрото, докато съм навън с приятели или се разхождам сред природата.

Асоциални ли сме наистина и как да го променим? Мислих си тези неща, докато гледах как в продължение на 10 спирки в автобуса момчето до мен не вдигна поглед от телефона си. Беше си сложил и слушалките, за да бъде по-сигурно, че никой няма да го притеснява. Огледах се около себе си и осъзнах как повечето момичета и момчета на моята възраст изглеждат по същия начин. Не ги съдя. Първото нещо, което правя сутрин, отваряйки очи, е да проверя какво се случва в интернет и в профилите, които управлявам.

Мисля си как животът и психиката ни се променя, използвайки Инстаграм и Фейсбук, и колко различна става представата на хората за заобикалящия ги свят.

Имам бегли спомени от първия път, в който чух за Фейсбук. Бях малка, когато сестра ми ми каза, че с приятелите й вече имат Фейсбук. Обясни ми, че е нещо като „Скайп“, но можеш да споделяш публично своите снимки, мнения и нещата, които харесваш. Да, беше така. По-късно и аз си направих профил, беше ми полезно, защото комуникирах много по-лесно с приятели, които не виждам толкова често. Виждах снимките им, което ме караше да се чувствам една идея по-близо до тях.

Днес обаче сякаш основната функция на социалните мрежи – да ни свързват по-лесно – се е изгубила. Потребителите започнаха да мислят не толкова за себе си, колкото за останалите. Как ще изглеждаме пред останалите, ще получим ли тяхното одобрение, вършим ли достатъчно неща с живота си, достатъчно успешни ли сме, как да бъдем харесвани. Всички тези въпроси стоят на дневен ред. Всеки път, в който някой от нас отваря профила си, сякаш го затваря с други мисли. Казва си: „Достатъчно, спирам“, а след минути несъзнателно и по навик отново прави същото. Променено е не само мисленето ни, а и представата за нормалното. Дори самият факт, че по време на срещи с приятели един от тях събира телефоните на останалите, за да можем да общуваме по-добре, води до мисълта, че нещо трябва да се промени.

Според много психолози и статии, които излизат напоследък, потребителите се чувстват все по-депресирани. Това създава огромно напрежение в начина ни на живот и пречи на пълноценното общуване и изграждане на личността. Въпросът „От колко годишни децата трябва да използват подобен тип мрежи и как влияе това на психиката им?“ стои на дневен ред и често се дискутира в медиите.

Именно това е причината в ерата на блогърите и инфлуенсърите, за които лайковете са от огромно значение, Инстаграм да опита да премахне харесванията под всяка снимка.

Сякаш и директорите на големите социални платформи са се замислили за огромното влияние, което оказват на обществото, и са решили да опитат нов похват. В момента Инстаграм тества нова функция, която се състои в това броят на харесванията да остава скрит. Самият брояч бива манипулиран така, че ще бъдем в състояние да виждаме само собствените си харесвания, но не и тези на останалите. Функцията се пробва в Италия, Япония, Нова Зеландия, Ирландия и Австралия.

“Целим това напрежение да се премахне и правим подобни тестове в тази насока. Човек не трябва да живее в такова безпокойство, което го кара да мисли само за това колко харесвания е получил и дали те са по-малко от тези на останалите. Трябва да се фокусираме върху нещата, които обичаме, а не върху харесвания в мрежите“, споделя пред световните агенции Миа Гарлик, директор на политиката на Фейсбук за Австралия и Нова Зеландия.

По думите й „идеята е потребителите да не се чувстват като на постоянен кастинг, а да споделят само историите и нещата, които ги вдъхновяват“.

Съобщава се още, че този тест няма да афектира върху настройките на бизнес акаунтите, където лайковете и посещенията са от огромно значение.

Твърде късно ли е мисленето да се промени?

Моменталната реакция и обратната връзка, която получаваме, често ни кара да сме по-уверени, но и да се обезкуражим. Именно елементът на сравнението трябва да изчезне и всеки да бъде щастлив с това, което има. Дали, независимо от премахването на харесванията, мисленето на хората ще се промени или е ли късно? Може би предстои да разберем.

Важно е да знаем, че животът е извън екрана. Представям си времето, в което любовта и малките жестове ще остават далеч от публичното пространство, срещите ни няма да започват с покана за приятелство във Фейсбук и момчето в автобуса ще вдигне поглед и ще ти се усмихне.

Докато това се случи, би било хубаво по-често да си припомняме, че трябва да се харесваме такива, каквито сме, че имаме право да бъдем различни и да не чакаме одобрението на останалите – с харесвания или без. Защото къде е границата между привидното и реалното, трябва да решим първо ние.

За писането на коментар е необходима регистрация.
Моля, регистрирайте се от TУК!
Ако вече имате регистрация, натиснете ТУК!

1000

1

Ivo Ivanov23

22.07 2019 в 17:03

Борбата за лайкове е борба да докажеш, че си значим. А все по-асоциални ставаме, защото интернет ни дава измамното усещане, че нон стоп сме в социална среда. А всъщност истински общуваме все по-малко. Тъжно е.