Когато Афраа е намерена сред отломките на срутена от страшните турски земетресения на 6 февруари 2023 г. сграда в Сирия, пъпната ѝ връв все още е прикрепена към майка ѝ, която умира малко след раждането. Видеозаписът на спасяването на бебето обиколи света. Оттогава насам то се е възстановило по забележителен начин - разказва Би Би Си.

Бедствието отнема от Афраа не само майка ѝ, но и баща ѝ и четиримата ѝ братя и сестри и леля ѝ.

Днес Афраа - която първоначално получава името Ая ("чудо") - е на шест месеца и е типично щастливо и здраво бебе.

Леля ѝ и чичо ѝ я отглеждат заедно със седемте си деца в сирийския град Джиндайрис, недалеч от турската граница.

"Тя е още много малка, но ми напомня на баща си и на сестра си Навара, особено с усмивката си. Те също починаха при земетресението - казва чичо ѝ Халил ал-Савади, люлеейки усмихнатото момиченце в люлката си. - Те често прекарваха времето си при нас. Тя изобщо не ни се кара."

На 6 февруари опустошително земетресение с магнитуд 7,8 по Рихтер разлюля Югоизточна Турция и Северна Сирия. Няколко часа по-късно удря второ, 7,5. Умират повече от 50 000 души.

Точно след като първото опустошително земетресение удря Джиндайрис, майката на Афраа започва да ражда и ражда под развалините на дома си. Тя умира, преди спасителите да ги открият. Бебето е единственият оцелял член на семейството - баща ѝ Абу Рудайна и четиримата ѝ братя и сестри загиват заедно с майка ѝ.

"Видяхме, че къщата на Абу Рудайна се е срутила", казва Халил. "Жена ми започна да крещи: "Брат ми, брат ми".

Халил има ярък спомен от изваждането на Афраа изпод развалините:

"Покривът беше паднал върху тях. Някой ми се обади и каза, че са намерили тялото на жена. Веднага щом пристигнах, започнах да копая, след което чух глас. Това беше малката Афраа, която все още беше привързана към майка си. Бяхме твърдо решени да я спасим. Знаехме, че тя ще бъде единственият спомен, останал от семейството ѝ."

Драматичното видео от спасяването беше споделено многократно в социалните мрежи. Бебето е отведено в болница и първоначално му е дадено името Ая, което на арабски означава "чудо".

Лекарят, който се грижи за нея, казва, че тя имала натъртвания и синини и едва дишала. Шест месеца по-късно тези наранявания вече не се виждат.

"Веднага след земетресението тя имаше проблеми с гърдите заради праха от развалините, но сега здравето ѝ е отлично", казва Халил. "Заведох я на лекар, за да я прегледа, и сега здравето ѝ е 100%".

Но последните шест месеца са били трудни. Когато Афраа е в болницата, хиляди хора по света предлагат да я осиновят, така че Халил и съпругата му Хала трябва да докажат, че наистина са роднини, преди да им бъде позволено да се грижат за нея. "Имах чувството, че не искат да ни предадат Афраа", казва той.

Хала трябва да направи ДНК тест и чака "почти 10 дни", за да получи отговор.

Интересът към историята на Афраа е толкова голям, че докато чакат резултатите от ДНК теста, Халил и семейството му се притесняват, че някой може да се опита да я отвлече. Те прекарват колкото се може повече време в болницата и вземат допълнителни предпазни мерки. "И гражданската, и военната полиция ни помогнаха да я защитим - казва той. - Бяха много. Те останаха в стаята до Афраа и я пазеха денонощно."

В крайна сметка резултатите от ДНК изследването потвърждават, че Хала е кръвна роднина - сестра на бащата на Афраа - и момиченцето е изписано от болницата.

Едно от първите неща, които Халил и Хала правят, е да ѝ дадат ново име: Афраа, на името на майка ѝ.

"Сега тя е едно от моите деца - казва Халил. - Не мога да прекарвам твърде много време далеч от нея. Когато порасне, ще ѝ разкажа какво се е случило и ще ѝ покажа снимките на майка ѝ, баща ѝ и братята и сестрите ѝ. Погребахме ги на следващия ден в близкото село Хадж Искендар, където Гражданска защита беше изкопала масови гробове."

Хала е била бременна по същото време като майката на Афраа и три дни след раждането на Афраа Хала също ражда момиченце. Кръщават я Атаа на името на друга леля, загинала при земетресението.

Но домът им в Джиндайрис е толкова силно повреден, че вече не могат да живеят там.

"Има големи пукнатини и не е безопасно - казва Халил. - Загубих дома си и колата си, все едно се връщам в изходна позиция. Не мога да си позволя дори да пращам децата си на училище."

В продължение на два месеца те живеят в палатка в лагер, където животът е "изключително труден, беше много горещо и имахме две бебета, за които трябваше да се грижим".

Семейството най-накрая успява да си намери къща под наем, в която сега живее, но се страхува, че няма да може да остане за дълго. "Тя е много скъпа и не знам дали ще можем да я задържим още дълго, тъй като собственикът има нужда от нея", казва Халил.

Хора са им предлагали да им помогнат да се преместят в ОАЕ или Великобритания, но той им е отказвал. "Честно казано, все още се притеснявах, че [ако отида в чужбина] може да ни отнемат Афраа".

Той ни напомня, че "в Джиндайрис има хора, които живеят при по-лоши условия".

Родният му град е един от най-засегнатите от земетресението и хиляди други семейства се оказват в подобно положение.

Общо над 50 000 души са загинали в Сирия и Турция - най-малко 4500 в Северозападна Сирия, където по данни на ООН около 50 000 семейства също са били разселени.

Доставянето на помощ на четирите милиона души, живеещи в този контролиран от бунтовниците район на Сирия, е изключително трудно, тъй като повечето от жителите вече са били разселени от 12-годишната война в страната.