Бившата съветска република Киргизия, сега Киргизстан, направи сериозни промени в закона за използването на киргизкия език, които на практика детронират руския като език за официална комуникация в страната.

Чиновниците, парламентаристите, съдиите и банковите служители вече трябва да говорят майчиния си език, защото в противен случай ще загубят работата си. Това е радикална промяна в постсъветската държава, където практически цялата документация досега се изготвяше на руски език.

Новият закон беше официално подписан от президента на страната Садир Джапаров и обхваща доста широк кръг от държавния и местния административен апарат и неправителствени институции, като се започне от държавните служители, парламентаристите, полицаите, съдиите, прокурорите, адвокатите, нотариусите и се свърши до работещите в банките. Разбира се, това се отнася и за учителите и лекарите. Невладеенето на държавния език прави едно лице неспособно да заема съответната длъжност в тези сфери.

Подложена на тотална русификация по време на СССР, Киргизия прие първия закон за езика още по времето на Съюза през 1989 година в унисон с тенденцията, която след идването на перестройката на Михаил Горбачов плъзна във всички подчинени на Москва съюзни републики.

Сега, 34 годиин по-късно, ръководителят на Националния държавен езиков комитет на Киргизстан Канюбек Османлиев казва, че служителите са имали достатъчно време да подобрят езиковите си умения. Законът за езика преди сегашните промени предвиждаше, че "официалните документи трябва да бъдат съставени на държавния език (киргизки) или на официалния език (руски)". Заради това „или“ в текста на закона в продължение на 34 години целият документооборот в Киргизстан беше на руски език. Сега съюзът „или“ изчезна от закона и на практика финализира отделянето на Киргизстан от Съюза, създаден от Ленин.

Москва реагира остро на законодателните промени, като външният министър Сергей Лавров обвини Бишкек, че дискриминира руския език, а прокремълските медии в Русия пропищяха, че Киргизстан тръгва по пътя на Украйна. Лавров нарече новия закон недемократичен. Преди две седмици външният министър на Русия изрази безпокойството си, че според закона "всички държавни служители трябва да знаят киргизки език и да работят на него". Президентът Джапаров обаче заяви от своя страна, че „очевидно Сергей Лавров не е проучил добре закона“.

Киргизкият политолог Асилбек Егембердиев смята, че през последните години езиковият въпрос в страната се политизира и всяка дума в защита на киргизкия език предизвиква противоречия. Проблемът, според него, е, че си отиват поколенията, които са учили руски. Младите в страната днес се насочват към изучаване на английски, китайски и турски, обяснява Егембердиев.