11 септември: как започна XXI век

На 11 септември 2001 четири координирани терористични атаки са проведени срещу Съединените щати от "Ал-Кайда". Деветнайсет терористи са отвлекли четири пътнически самолета, които е трябвало да летят от атлантическото крайбрежие към Калифорния. Два от самолетите са разбити в Кулите-близнаци на Световния търговски център, които дотогава представляваха част от иконичния силует на Ню Йорк. Другите два са били насочени от атентаторите срещу цели във или край столицата Вашингтон, като единият от тях наистина засяга сградата на Пентагона.

Нападенията от 11 септември 2001 пряко причиняват смъртта на три хиляди души, както в ударените сгради, така и в падналите самолети. Това е най-смъртоносната терористична атака в историята (мрачно първенство, което някога е било държано от атентата в "Света Неделя" от 16 април 1925).

В отговор на атаките Съединените Щати започват мащабната си кампания, наречена "Война срещу тероризма" с цел да унищожат военизираните фанатични групировки, както и цели чуждестранни правителства, за които се смята, че подкрепят тероризма срещу Америка и по-общо срещу западния свят. Войните срещу Афганистан, Ирак и Либия, както и удари в много държави не носят желания успех. Тероризмът продължава да е заплаха над две десетилетия след 11 септември. Сирийската гражданска война от 2011 нататък, войната в Йемен, започнала през 2014, временният успех на групировката ИДИЛ/ДАЕШ в изграждането на протодържава на територията на Сирия и Ирак през 2015, падането на светския режим в Афганистан след американското изтегляне от 2021, както и започналата поредна ескалация на насилие в Израел от 2024, която прераства във война срещу Ливан и в риск от война с Иран, показват неуспеха на американската "Война срещу тероризма". XXI в. определено не е това, на което се надяваха последователите на Франсис Фукуяма в оптимистичните си прогнози за света след края на Източния блок.

Около 09:00 сутринта местно време на 11 септември 2001 два пътнически самолета един след друг се забиват в Кулите-близнаци в долната част на Манхатън. В рамките на още час и половина двата небостъргача рухват. Приблизително в 09:40 трети самолет се разбива в Пентагона, причинявайки частични разрушения. Четвърти отвлечен самолет става сцена на драматичен опит за съпротива от страна на пътниците срещу терористите. Терористите не успяват да изпълнят последната си мисия и този самолет се разбива в поле в Пенсилвания извън големите градове по атлантическото крайбрежие. Саможертвата на пасажерите вероятно спасява още хиляди животи в Ню Йорк или Вашингтон. Съществуват спекулации, че целта на четвъртия отвлечен полет е била или Белият дом, или Капитолият.

Щатските власти спират всички цивилни полети над страната. В отделни гардове из Близкия и Средния Изток избухват спонтанни тържества на мюсюлмански тълпи, които празнуват удара, нанесен срещу Америка като успех на панислямската кауза срещу основния съюзник на Израел. Отделни групи крайни левичари и антиглобалисти из западния свят също отбелязват новината с одобрение. Междувременно от 11 до 13 септември Канада поема целия въздушен трафик към Северна Америка при засилени мерки за сигурност.

Още вечерта на 11 септември ЦРУ информира президента Буш-Младши, че нападенията са организирани от ислямистката въоръжена групировка "Ал-Кайда", ръководена от саудитския милионер Осама бин Ладен. Ирония на историята е, че Бин Ладен е бил един от ислямските муджахидини, сражавали се срещу Съветския съюз в Афганистан през 80-те и по тази линия е получавал обучение от американски военни експерти.

На 7 октомври Щатите и Великобритания започват военна операция срещу Афганистан, тогава управляван от режима на талибаните, които осигуряват убежище и база на Бин Ладен и групировката му. Операцията изглежда успешна, доколкото на 13 октомври е превзета столицата Кабул, а на 17-и талибаните са изтласкани от страната. Местният Северен съюз открито помага на западната коалиция, участвала в превземането на Афганистан. Но лидерите и на талибаните, и на "Ал-Кайда" успяват да се измъкнат от страната и подготвят следващите си действия. А симпатиите на разнородното местно население и неговите локални водачи в никакъв случай не са с Америка и съюзниците ѝ; планините на Бактрия, както е древното име на страната на афганите, неслучайно са известни като "гробница на империи" още от времената на Александър Велики. Нито британците, нито съветските комунисти, нито Америка и приятелите ѝ могат да разчитат на дълготраен и безпроблемен контрол над тази трудна за овладяване земя. Новият президент на Афганистан Хамид Карзаи зависи от чуждестранната патерица, която го прави непопулярен.

Преследването на Осама бин Ладен продължава до май 2011, когато водачът на "Ал-Кайда" е убит при американско нападение срещу убежището му край Аботабад в Пакистан. Още през 2004 Бин Ладен е признал ролята си в планирането на атаките срещу Световния търговски център. През 2020-21 американските и международните части планомерно се изтеглят от Афганистан и страната почти веднага пада отново под контрола на талибанското движение. През юли 2022 г. обаче смятащият че се намира на приятелска територия наследник на Бин Ладен - новият "емир" на "Ал-Кайда" Айман ас-Зауахири, загива при атака от дрон в Кабул.

В месеците непосредствено след терористичните атаки в Ню Йорк, жителите на Долен Манхатън буквално виждат във въздуха така и наслагащия се прах от рухналите небостъргачи. Някои нюйоркчани се оплакват от респираторни проблеми, свързани с този прах и с газовете, отделени при сблъсъците и разрухата. Градът Ню Йорк и компаниите, притежавали дялове от Кулите-близнаци, се споразумяват да не възстановяват съборените сгради, а да оставят на мястото мемориала "Ground Zero" заради паметта на хилядите жертви.

Останките на мястото на удара са разчистени успешно до май 2002. Щетите по Пентагона са отстранени в рамките на година. Унищожените здания на Световния търговски център са заместени от шест нови амбициозни строителни проекта в Ню Йорк. Всички те действат с пълен капацитет от 2014 г. Новият търговски център "One World" в Голямата ябълка е най-високата сграда в САЩ към 2024 г.

Мотивите за атаката от септември 2001 са изложени от Бин Ладен в две негови фетви още от 1996 и 1998, когато той преосмисля дотогавашното си отношение към западните сили. Във фетвите си "емирът" цитира Корана, сура 9:5:

"... убивайте съдружаващите, където ги сварите, и ги хващайте, и ги обграждайте, и ги причаквайте на всяко място за засада!"

Цитатът на български е по второто българско издание на кораничния превод на нашия изтъкнат арабист проф. Цветан Теофанов. "Съдружаващите" от текста са тези, които според исляма нечестиво придават други богове към Всевишния - в този смисъл "съдружаващи" могат да бъдат както политеисти като например последователите на хиндуизма, така и християните, вярващи, че Бог е троичен.

Според нарастващо военизираната форма на уахабитското благочестие, изповядвано от Бин Ладен, Ас-Зауахири и последователите им (както и от по-късно действалата в Ирак и Сирия групировка ИДИЛ/ДАЕШ), греховете на Запада и Израел са не само заграбването или колонизацията на ислямски земи, но и самата комбинация от не-ислямски религии, секуларни режими и "безсрамие", тоест сексуална освободеност. От ислямистка гледна точка светските (и парадоксално - едновременно с това схващани като "юдеохристиянски") общества на западния свят са напълно несъвместими със света на исляма, в който според представите на уахабитите се очаква да цари сурова пустинна добродетел. Единственото решение на конфликта е тоталното освобождение на ислямските предели от немюсюлмани, разпространението на сунитския ислям в досега неислямските страни и връщането на близко- и средноиззточните народи към "изконната чистота" на вярата. Всички форми на власт, които се съпротивляват срещу този идеал, трябва да бъдат изкоренени - включително Израел, както и онези мюсюлмански режими, които не са достатъчно строги. Част от идеала на "Ал-Кайда", а след тях - и на ИДИЛ/ДАЕШ е възстановяването или по-скоро създаването и налагането на начин на живот, който отговаря на най-ригорозните форми на исляма. В известен смисъл ислямистите от "Ал-Кайда" са толкова строги, агресивни и горди, колкото са били протестантските квакери през XVII в. Същевременно те не споделят теологията на шиитските ислямисти като "Хизбулла" и "Хамас".

Десетилетия след нападението срещу Ню Йорк и Вашингтон светът продължава да изглежда изправен пред риска от нова световна война - като на страната на диктатурите най-вероятно отново биха се наредили и крайните ислямисти.

Следете новините ни в GoogleNews